Да върнем лентата назад. Сега сме в 2023 г. Какво се е случило преди точно 30 години? За хората с бегли детски спомени или родените по-късно това може да се окаже сложен въпрос. Турбуленциите и кризите веднага след 1989 г. са добре известни и документирани, а 1994 г. е завинаги асоциирана с футболните ни успехи тогава. Първите резултати в Google карат 93-та да изглежда като прелюдия към 94-та: почти всичко е свързано със спомени от головете на Емил Костадинов, с които националният ни отбор побеждава Франция и се класира за Световното първенство.
Като че ли в това има известна символика: това, което остава в обществената (или дигиталната) памет, е това, което е създало най-много еуфория в момента на криза. Какво всъщност се е случило преди 30 години?

Мавзолеят на Георги Димитров, от книгата “София на дневна светлина 1990 – 2001”, източник: ПУК!
Протестите продължават, въпреки че днес гражданските движения от онзи период са по-малко известни от тези от предишните и следващите години. В различни моменти от годината на улиците излизат медицински работници, свинепроизводители и земеделци; нуждаещи се от лекарства и специални грижи, че и ученици от Музикалното училище в София при организационните проблеми около преместването му от “Оборище“ 5 на номер 17, под надслов “Не ни пречете да учим!”.

Кадър от книгата “София на дневна светлина 1990 – 2001”, източник: ПУК!
Продължават и идеологическите сблъсъци между т.нар “сини” и “червени бабички”, както и актуалните и до днес спорове за бъдещето на паметниците от времето на комунизма, стигащи до физически саморазправи. Чести протести има и срещу експертния кабинет на Любен Беров (1992-1994), дошъл на власт след свалянето на правителството на Филип Димитров и асоцииран с окончателното срастване между организирана престъпност и власт.
Между 7 и 27 юни поетът и общественик Едвин Сугарев е в режим на гладна стачка. Сугарев изрази позицията си по същия начин и през 2013 г., в разгара на протестите срещу кабинета “Орешарски”. Подобно на първата му гладна стачка, причина за общественото недоволство са политиките на БСП и ДПС.
Докато българското кино е в тих период, театралната сцена започва да намира ново поколение режисьори, драматурзи и актьори. В началото на годината щатен режисьор в Народния театър става Александър Морфов.
Театралният фестивал “Варненско лято” отбелязва дебютното си издание, а през 1996 г. се профилира като международен.
Културата и бахура. Излиза втората част на телевизионната поредица “Улицата” на Стефан (Теди) Москов. Абсурдисткият хумор в скечовете се превръща в едно от устойчивите явления на епохата.

Кадър от книгата “София на дневна светлина 1990 – 2001”, източник: ПУК!
През 1993 г. за първи път се излъчва музикалното предаване “До границата на виреене” по “Радио Франс Интернационал”. Водещ е диджеят Ясен Петров, който ще се превърне в една от основните фигури в рейв вълната през втората половина от десетилетието, като основател на “Метрополис”, а към ден днешен той е все още силно активен на сцената. (повече за него на стр. 12-15).
На 28 юни умира Борис Христов – един от най-влиятелните и международно успешни оперни певци, родени у нас.
Излиза “Албумът”, пълнометражният дебют на дуото “Дони и Момчил” (Момчил Колев от “Клас” и по-късно познатият със соло кариерата си Добрин Векилов - Дони). В него са песни като “Уморени крила” и “Ближи си сладоледа”, които доминират радиостанциите и през следващите години. През 1993 г. излизат дебютните албуми на групи, които също са паметни за периода, но през последните години асоциираме все повече със спорното участие на основателите им в политиката и обществения живот - “Ку Ку Бенд” (“Ръгай чушки в боба”) и “Хиподил” (“Алкохолен делириум”).

Кадър от книгата “София на дневна светлина 1990 – 2001”, източник: ПУК!
Започва едно от знаковите предавания на ранния преход – “Супершоу Невада” с Къци Вапцаров, който по-късно е водещ и на “Риск печели, риск губи”. Това е и пример за тенденцията имена на градове и щати да се използват като знак за промяна, приобщаване към Запада и актуалност.
На 19 септември на Националния стадион излиза немската хеви метъл група Scorpions, създала саундтрака на края на Студената война и началото на политическите промени в Източния блок с песента Wind of Change. Това е един от първите големи рок концерти със значимо за времето си име след 1989 г. Впоследствие групата прави многобройни гостувания у нас, последното от които на фестивал в село Могилово през 2022 г.
На 4 октомври се поставя началото на независимия седмичен вестник за бизнес и политика “Капитал”.

Студентски град, от книгата “София на дневна светлина 1990 – 2001”, източник: ПУК!
На 17 ноември националният отбор по футбол на България постига историческа победа над Франция с 2:1 на стадион “Парк де Пренс” в Париж. Двата гола на Емил Костадинов класират страната на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Достигането на полуфинали в САЩ ще се превърне в най-големия успех за отбора и до днес.
***
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в София и нейните жители със средноформатния си фотоапарат. “София на дневна светлина 1990 – 2001” е триезична фотокнига със 212 черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития.
Книгата “София на дневна светлина” може да бъде намерена в онлайн книжарницата на ПУК! – www.pukbooks.com
Прочети повече по темата в новия брой:
....