В началото бе центърът за култура и дебат Червената къща “Андрей Николов”. Едва ли в България друго пространство е изиграло по-голяма роля в живота на независимата културна сцена, съвременните изкуства и в частност танца. Отворил през 2004 г., той официално престана да съществува през 2020 г. През годините, с повече или по-малко устойчивост, редица пространства даваха или все още са сцена за съвременния танц, въпреки че профилираните такива се броят на пръстите на едната ръка, което създава усещането, че съвременният танц е навсякъде и в същото време – почти никъде самостоятелно. От друга страна, сякаш времето на тясно специализираните сцени до голяма степен е свършило. Оптимизъм вдъхва предстоящото откриване на Центъра за съвременни изкуства “Топлоцентралата” – амбициозен проект, за който всеки има свои очаквания. Но нека спрем за миг и надникнем в няколко домове за танц.
ДНК – ПРОСТРАНСТВО ЗА СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
През 2015 г. Мирослав Боршош, тогавашният директор на НДК, кани на разговор театралния и танцов критик на свободна практика Мира Тодорова. Показва ѝ току-що превърнал се в “бивш” нощен клуб и я пита дали би могла да го превърне в пространство за изкуство – и какво би било то. Така се стига до ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс.
“Това отговаряше на нуждите на сцената от пространства за работа, в които можеха да се провеждат по-дълги репетиционни процеси, регулярно да се представят неща, да се организират различни образователни и обучителни формати – уъркшопи, лекции, дискусии и др.”, разказва Мира, която става артистичен директор на ДНК. Ключов акцент е и осигуряването на редовни срещи с международни артисти и практики.
Мира Тодорова I Фотограф: Орлин Огнянов
По нейни думи ДНК дава видимост на едно доста нишово, бутиково изкуство, което има нужда да изгради профил, да постигне стабилност, да привлече публики, да им създаде нужди и очаквания, но и разбиране и критерии, като в същото време допълва силно порестата инфраструктура на жанра: с опорни точки буквално две-три места. Като част от НДК, пространството е със статут на търговско дружество – намира се под шапката на Министерството на културата, но не получава пряка субсидия от държавата или общината.
“Заплатите на екипите и поддръжката на пространството са ангажимент на НДК, а програмирането и осигуряването на неговата реализация са моя грижа. За да правя чуждата програма, т. нар. “Мигриращото тяло” или проекта ни за работа с деца и младежи в гимназиална възраст “Извинени присъствия”, кандидатствам към различни програми и институции в България и чужбина”, обяснява Мира. А независимите артисти, които работят в ДНК, идват с вече спечелили финансиране проекти.
Кадър от IFEEL2 на Марко Беретини I ДНК I Фотограф: Орлин Огнянов
През годините в ДНК се реализират множество български и чужди спектакли, уъркшопи, фестивали и разнообразни проекти. В рамките на чуждестранната платформа “Мигриращото тяло” гостуват водещи имена от Австралия, Азия, Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, които дават и уъркшопи за местната общност. Идвали са теоретици и драматурзи като Ноеми Соломон и Ивана Ивкович и почти всички български артисти от независимия сектор са работили в пространството.
Пандемията се отразява на ДНК зле с ограниченията, пренарежданията на програма и трудностите при планирането на работата. Трусовете в ръководството на НДК също оказват влияние. “През лятото на 2020 г. целият екип на ДНК, освен мен, беше съкратен – така че се принудих да намаля програмата, като най-вече пострада чуждата такава”, разказва Мира. При все това новият сезон вече се реди и в него са планирани доста премиери на български и чуждестранни спектакли, както и на уъркшопи с международни гости. Навлизането в повече конкретика обаче е трудно предвид пандемичната ситуация.
Сцена "Дерида"
СЦЕНА ДЕРИДА
През 2010 г. Атанас Маев и Живко Желязков основават Derida Dance Center – първия център за съвременен танц в София. Той се появява от необходимостта на тяхната танцова компания “Дерида” да продължи дейността, която развива между 2004 – 2008 г. в Кадис, Испания, където тогава е постоянен резидент. През 2012 г. центърът става български представител на най-активната и мащабна организация в сферата на съвременния танц Aerowaves – Dance across Europe, в която 44 членове от всички държави от географска Европа обменят опит. Междувременно развиват програмата за едногодишно обучение в сферата на съвременния танц Dance PORT Derida, благодарение на която откриват над 80 талантливи изпълнители. Като естествен процес се появява нуждата от нещо ново...
“Откриването на собствена сцена за представяне на танцови представления е сбъдната мечта с много рискови елементи. Предприехме тази крачка, понеже освен продукциите на Компания “Дерида”, се родиха много други, които носят своят заряд, но възможността на авторите им да ги представят и достъпа до сцени бяха минимални”, казва Атанас Маев, който от 2003 г. се занимава с арт мениджмънт, културна дипломация и продуцентска дейност. “Сцена Дерида” съществува от 2019 г. и вече е член на платформата за танцови сцени в Европа European Dancehouse Network, която дава възможност за безценна обмяна на опит и практики на международно ниво. Освен богата програма, пространството поддържа и пълнокръвна комуникация с публиките си – Атанас я описва като едно своеобразно общество, което е и инкубатор на идеи.
Атанас Маев I Фотограф: Виолета Апостолова
“Имаме две посоки на финансиране: проектно и търговска дейност, базирани на бизнес план”, отбелязва Атанас. “Сътрудничеството ни с европейски, американски и израелски партньори ни помага да реализираме много, но малки по бюджет проекти, които са причина за разнообразието на програмата ни и израстването на екипа.” За него пробив, макар и с големи компромиси, е нововъзникналото финансиране на едногодишни програми към Национален фонд “Култура”, а дългогодишно партньорство със Столична община прави възможна резидентската им програма. Допълнителна дейност е поддържането на коктейл бар, от който зрителите могат да се възползват преди или след представление.
Фотограф: Адриана Янкулова
Пандемията е причина компанията да загуби три студиа, в които през деня работи с професионалисти по реализиране на проекти и обучения в сферата на съвременния танц, а вечерта организира танцови курсове. Затова пък предстоящият сезон е амбициозен. От 10 до 12 септември ще се проведе международният фестивал “Театър на чудесата” на Арте Урбана Колектив, на 15 септември е гостуването на френската танцова компания Dans6t. Предстоят и спектаклите “Телепорт”, “Фрактус” и “Синтетики”, както и дебютният спектакъл на Елица Попова, Мария Табакова, Михаела Заимова и Радина Харизанова “Статут” и музикално-визуалният пърформанс на Мирян Колев – Ghost Villages.
Галерия "Етюд" I Фотограф: Владислав Илиев
ГАЛЕРИЯ “ЕТЮД”
Идеята за галерия “Етюд” е на хореографката, танцьор и продуцент Ани Колиер, която живее в САЩ, но от години помага на независимата танцова сцена в България чрез едноименната фондация. “Ани много спонтанно организира закупуването на галерията и аз започнах сама да организирам събития. После екипът се увеличи с още един професионалист, Венцислава Стоянова, която се занимава с изложбите, докато аз съм отговорна за другите пърфомативни инициативи”, обяснява Галина Борисова, която обича да се определя като хореограф-мутант. “През 2015 г. като че ли започнахме на майтап, но после дейността ни стана много активна. Организирахме и фестивала “Етюди и приятели” (шест поредни години) - с международна платформа, но с приоритет към български продукции и българи хореографи и танцьори, които живеят в чужбина.”
За нея обстоятелството, че пространството не е стриктно профилирано, е предимство. Граничните форми между изкуствата могат само да помогнат на артистите да се изразяват адекватно, защото по този начин те не са ограничени в собственото си поле. “Мен самата това пространство ме предизвика да реализирам проекти, които нямаше да мога да направя в държавна институция с танцова или балетна трупа. Хората, с които работихме, бяха много смели и търсещи.”
Галина Борисова I Фотограф: Боряна Дживджанова
Освен чрез кандидатствания по проекти, галерия “Етюд” разчита на годишна подкрепа от едноименната фондация, в лицето на Ани и Нейтън Колиер. Те помагат за издръжката и динамичната годишна програма на пространството. Положителното на пандемията е, че тя е дала възможност за архивиране на дейността, която фондацията е развила през годините, а фестивалът, на свой ред, е проведен онлайн.
Галина е на мнение, че в България пространствата за съвременен танц са проблем. Галерия “Етюд” не само дава сцена за камерни спектакли, но и предоставя мястото за репетиции. “Трябва повече активност от младото поколение – да изисква, а не да се отказва. Както и повече диалог с Министерство на културата и Столична програма “Култура”. Никак няма да се натовари бюджета, ако се намери и предостави зала, в която безплатно да се репетира.”
В момента върви процес на преосмисляне за развитието на галерията. Очертава се броят на изложбите да бъде намален и пространството да бъде повече зала за репетиции и представления. “Имаме идея за биенале. С Ани Колиер се опитваме да архивираме и документираме информация, като заснемем видеоинтервюта с наши учители, които вече са на възраст и задължително трябва да разкажат своите истории. Имахме срещи с Вера Кирова, Маргарита Градечлиева, Елисавета Маринова, Върбинка Жекова, Калина Богоева. Смятам създаването на документални филми за тези наши балерини като най-важната ми мисия в момента, за да не остане историята захвърлена в кошчето за боклук”.
Визуализация "Топлоцентрала"
“ТОПЛОЦЕНТРАЛА” – ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННИ ИЗКУСТВА
Би ли могло в София да има център за съвременни изкуства, който разполага с няколко немалки сцени? Допреди няколко години това беше мираж, но вече не е. Регионалният център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” ще отвори врати след броени месеци. Но как се стига до този момент? “Имаше добра среща на два интереса: от една страна, независимата сцена вече беше набрала инерция и беше направила няколко неуспешни опита да се внедри в държавни и общински институции, като квота или като събития. Така че тя вече беше започнала да мисли за създаване на пространство”, разказва Веселин Димов. Той е театрален режисьор, един от създателите на Асоциацията за свободен театър и на “ACT Фестивал за свободен театър”, както и инициатор и председател на асоциация “Топлоцентрала”. Предстои му да бъде и временно изпълняващ длъжността директор на центъра. “Другият интерес беше от страна на Столична община, които бяха в режим на кандидатстване за Европейска столица на културата и бяха отворени към независимата сцена и към идеята за създаване на такова пространство, особено в тренда на трансформиране на индустриално архитектурно наследство в съвременен културен център.”
Визуализация "Топлоцентрала"
За целта е избрана бившата топлоцентрала на НДК, която работи в периода между 1981 и 1983 г. в Южен парк 2, до гарнизонното стрелбище, където е разстрелян Никола Вапцаров и зад хотел “Хилтън”. Процесът трае седем години, през които се минава през многобройни варианти за функциониране на пространството. “Това, до което стигнахме и което може да се реализира в рамките на законите на България, е създаване на регионален културен институт, в който да има споделена отговорност между общината, Министерството на културата и хората, които запълват това пространство със съдържание и го поддържат”, разяснява Веселин.
С какво ще допринесе “Топлоцентрала” за културната сцена на ниво материална база? С голяма зала от 360 кв. м. с 250 телескопични електронно отварящи се и затварящи се седалки, както и с две по-малки сцени. Едната, с около 70 седалки, ще бъде черна кутия за по-експериментални танцови и театрални представления и пърформанси, както и за уъркшопи. Другата, като бял куб, е посветена на визуални и дигитални изкуства. С едно мултифункционално студио за репетиции и две пространства на открито – амфитеатрална сцена и тераса от 400 кв. м., която е част от бар с програма, в която ще влизат джем сешъни, четения, дискусии, сненд ъп... “Това, което е ново за българските изкуства, е, че за първи път ще съществува център с принадлежаща към него резидентна част – четири двойни стаи, където да могат да гостуват чуждестранни артисти, които да развиват процеси и да представят резултати”, изтъква Веселин.
Веселин Димов
В началото на своето съществуване “Топлоцентрала” ще копродуцира проекти, за да може да даде възможност за изява на повече артисти, но той не изключва възможността някой ден да се премине и към смесен или към продуциращ модел. Най-належащата задача е да се разпишат вътрешните правила, на базата на които ще функционира пространството. То ще бъде общинска собственост, но като регионален център с участието на Министерството на културата, задачата му ще бъде да обслужва цялата Софийска област. А откриването предстои съвсем скоро.
“Имаме договорки за събития с шест чуждестранни културни института. Те ще са в периода между 7 ноември и Коледа и ще дадат първоначален тласък на центъра. Те са от сериозна класа”, казва Веселин, който предпочита да не разкрива твърде много детайли. “Ще споделя само, че очакваме Sasha Waltz & Guests – бих казал, че това е танцова компания, която е сред първите пет в света.” Предстоят и събития от Австрия, Унгария и Франция. Чуждестранните артисти няма просто да идват и да си отиват, стремежът ще бъде винаги да има добавена стойност като уъркшопове и майсторски класове. “Разбира се, центърът ще бъде отворен за всевъзможни събития като фестивали от различните видове изкуства. Да бъде, как да кажа, тяхна база”, добавя Веселин. А как се развива съвременният танц според него? Като един от организаторите на фестивала АСТ за неговото десетгодишно съществуване, Веселин може да каже само едно: “Преди около 30% от предложенията, които получавахме, бяха за съвременен танц. Сега е по-скоро обратното.”
Центърът за съвременни изкуства “Топлоцентрала” се открива през ноември.
“Топло Фест” е на 4 и 5 септември.
