Думата не се забравя

“Варвара е като Туин Пийкс – всички хора са куку-руку и се случват странни работи”, категорично заявява Георги Думанов – Думата още в годините, когато култовият сериал на Дейвид Линч се излъчва по БНТ. Приблизително по това време, в началото на 90-те, аниматорът се пенсионира и всяка година се преселва в морското селце през месеците от май до ноември. Въпреки че от пет години не е измежду живите, за него продължава да се говори – все пак Думата е един от най-големите ексцентрици, бродили из тези ширини. 

Да се пише за него далеч не е лесно. “Честно да кажа, за мен и мама беше мистерия какво правеше този човек през 90% от времето”, разказва неговата внучка Мила Михайлова. Едно е сигурно. Поне в своето предварварско житие-битие Думанов е оставил неопровержими факти за себе си – роден е през 1939 г. и от 1961 г. работи в Студия за анимационни филми в Бояна. Участвал е в създаването на над 100 анимационни филма, като от 80-те е най-вече режисьор, но се изявява и като карикатурист и скулптор. 



                 

Междувременно в живота му все по-здраво се вплита една нишка с дъх на сол и скали – тази на Варвара. Започва да ходи там през 70-те покрай бунгалата на Студията за анимационни филми, в които летува с колеги. Но бунгалата са едно на ръка... Сърцето, главата, цялото му същество остават завинаги в селцето. “Само там искаше да бъде, а като не беше там, за там мислеше”, обяснява Мила. 

Дори като пенсионер, на Думата сякаш не му достигат шестте месеца, в които обитава любимото си кътче от България, та се опитва да си го пренесе вкъщи. Но не самоцелно, а за да го използа като творец. Събира каквото му хване окото от плажовете и скалите и изработва пана, статуи и мозайки от намереното. “Всеки, който през лятото тръгваше към София с кола, получаваше от Думата по един пакет с камъни, стъкълца, дървета и други работки, за да му го занесе до апартамента, който по-скоро беше станал ателие, отколкото жилищна площ”, засмива се Мила. 


 

Освен това Думата не спира да снима с какви ли не фотоапарати, отделяйки порядъчно внимание на ромското население. “Беше се слял с него, вадеше им по хиляди снимки и им ги раздаваше в махалата, а те много се радваха. Носеше и неща, които децата нямаха – колела, играчки, книжки”, продължава Мила. Съвсем основателно възниква въпросът как успява да изкара толкова много снимки. Тук в разговора се включва дъщеря му Жаклин Думанова. Нейната хипотеза е, че Думата е имал съмишленици във фотостудио в столицата. “Вадеше снимки като за световно, не знам как ставаше.” 

Какви варварски биографични бележки могат да се добавят за този чудат образ? Обича да се придвижва с колело, снабдено с колонка, от която се разнася джаз. Случвало се е да влиза в ролята на пералня, тоест да облича по четири тениски, да се засипва с прах за пране и да плува в морето, а сетне да просне мокрите дрехи върху скалите, за да изсъхнат под жаркото слънце. 


 

Не особено любимо, но неизбежно занимание през лятото му е да очаква с трепет настъпването на септември, за да се разчисти хоризонта от туристите, които никак недолюбва. 

А как завършва любовната връзка между човека и истинския му дом, между мъжа и вълните, между стареца и морето? “Да ме погребете на Варвара, че да идват приятелите  и да ми оставят по едно цвете”, пожелава си Думата. Затова и в една голяма буря една лодка влиза в морето край Варвара и една дъщеря разпръсква прахта на баща си. И днес на скалистия бряг в местността Дарданелите, на юг от плажа на Варвара, върху плоча са издигнати масичка и стол. Това е паметникът на аниматора, който Жаклин е изградила на любимото му място заедно с една от близките му приятелки - Светла.  Паметник, върху който всеки може да приседне, да погали с поглед райския пейзаж и да усети, че Думата не се забравя, защото не си е тръгвал. Просто е някъде там – отпред, в танца на вълните и скалите. Пък, ако приседналият на столчето изпитва към него приятелски чувства, може и едно цвете да остави. 

Повече от Думата можете да видите тук: facebook.com/GeorgiDumanov

*** Екипът на "Виж!" благодари на Жаклин Думанова и Мила Михайлова (дъщеря и внучка на Георги Думанов) за прекрасните истории и предоставения снимков материал.