emircA: Работата ми не търси враг, а реакция

Историята на българското графити изкуство е документирана все по-пълноценно през последните няколко години, но междувременно ново поколение улични артисти отварят следващите ѝ страници: emircA е един от тях. Присъствието му по софийските улици се изразява както в бързи коментари към новините у нас (с участието на главните герои на политическата сцена и интерпретация върху изреченото от тях), така и в тематично по-дълбоки (като балерината без един крак на ул. “Мизия” и момичето, което играе “на въже” с опасно висящите кабели на съседната ул. “Янтра”).

Една от последните му работи претвори дупка в асфалта на улица в “Лозенец” като мястото, на което е “паднал” лидерът на “ДПС – Ново начало” Делян Пеевски, препратка към популярната протестна песен. emircA рядко коментира идейния си процес или издава детайли за личността си. В този брой хвърляме малко светлина върху мотивацията му анонимно да предизвиква обществения ред в хаоса.

“Тук падна Пеевски” се появи в “Лозенец” на фона на протестната вълна и оставката на правителството. Чувствате ли, че сме във вододелен момент, в който силните на деня “падат” от позициите си, или всеки граждански успех е временен, малко или много илюзорен?

Навярно трябва да погледнем по-глобално на процесите. Светът се тресе и трансформира пред очите ни, нашето общество е част от него и поема от тази енергия. Всяко събитие е прекалено тленно и временно, за да бъде фактор само по себе си, но се образува наслагване, което е важен етап от развитието ни. Важният слой, който добавиха последните протести, е пробуждането на студентското общество. Това е основа за бъдещи процеси.

"Тук падна Пеевски"

Въпреки че поемаме от тези световни процеси, имате ли понякога чувството, че все повече се затваряме, дали като общество, или като разбирания?

Мисля, че сме в идеална изостанала позиция. Докато развитите общества в Европа тепърва ще се учат на лишения, ние можем да отскочим от дъното, свободно и леко. Виждам шанса на века за нас в следващото десетилетие.

Вашите намеси създават ударно и бързо впечатление, но често се задържат в градската среда за кратко. Виждате ли това като недостатък, искате ли посланията Ви да имат по-перманентен характер или тази нетрайност си остава интегрална част от уличното изкуство?

Трайността е изложена в галериите. Улицата е жива и веднъж положил последния слой боя, оставям работата си в нейните ръце. Всеки вид по-нататъшна намеса, интеракция или заличаване доразвива историята ѝ. В началото изпитвах лека болка, когато виждах нещо мое умишлено унищожено, но много бързо разбрах, че това е част от играта и е признак, че съм си свършил работата.

“По жиците на София“ на ул. “Янтра” 2. 2022 г. Фотограф: Иван Шишев (”Етюд-и-те на София”).

Откога датират първите намеси и имаше ли по-конкретен повод за тях?

emircA се появи спонтанно в първите месеци на 2020 г. Тогава улиците бяха пусти, всички носеха маски и анонимността ме подтикна отново да изляза на улицата. В ученическите си години рисувах графити, а първият ми стенсил все още стои на бюрото в дома на родителите ми, за което навремето бях порицан. Паралелно с това назряваше и общественото напрежение, довело до лятото на протестите през същата година. Повлиян съм от широк спектър визуални творци. В стенсил направлението бих споменал легенди като Blek le Rat, Miss.Tic и разбира се, Banksy.

Вече заличен графит на emircA в подлез в столицата. Фотограф: Иван Шишев (”Етюд-и-те на София”)

“пАралня 253” до УАСГ е една от работите, с които повечето хора асоциират emircA. Тогава, през 2023 г. пишете: “Осланяйте се на моралните устои.” Какви са Вашите морални устои и променят ли се във времето?

Текстурата на мантията на моето морално ядро се деформира с течение на времето под въздействието на външни фактори, натрупания опит и навярно яростта в мен. Въпреки това се старая да запазя сърцевината непокътната. В конкретния случай визирах икономическите интереси и спекулациите в строителството и затова се обърнах към студентите от УАСГ като бъдещи строители на държавата ни.

Като че ли често Ваши творби се появяват около широкия център, кв. “Яворов”. Какво прави една локация подходяща?

Да намеря подходящата стена е половината от работата. Случва се по различни начини. Минавайки случайно, може на мига да видя форма и идея или пък с дни да обикалям, за да търся точната локация за вече готова идея. Със сигурност ареалът, който обитавам и познавам добре, е за предпочитане, защото познавам ритъма на мястото и мога да си съставя план. На непозната територия се налага да направя предварително проучване, което е не по-малко забавна част от процеса.

Фотограф: Иван Шишев (”Етюд-и-те на София”)

Немалка част от намесите имат и антивоенно послание, обикновено в контекста на събитията в Украйна. Тя, в пълномащабния си вид, продължава вече четири години, а междувременно имаме и още няколко тлеещи конфликта. Разминава ли се настоящето с начина, по който сте си го представяли в по-ранен етап от живота?

Допреди четири години войната бе далечна абстракция в съзнанието на европейския гражданин, но въпреки това вече бе започнало да мирише на барут. Великите сили размахваха оръжия и примесваха дипломацията си със стомана във все по-натрапчиви пропорции. Помня, че два дни преди нахлуването на Русия в Украйна направих воин с гранатомет от водосточна тръба и написах, че ще станем свидетели на големи трансформации. Но нямах никаква представа колко интензивни и огромни ще бъдат те.

За какво emircA е “за” и срещу какво е “против”?

Изключително сложен въпрос. По-скоро съм “за“ будността и съмнението, отколкото “против“ конкретни лица или събития. Работата ми не търси враг, а реакция.