„Дните стават къси, щом септември дойде”...И ако продължим в стилистиката на популярното джаз изпълнение – нощите стават дълги, щом настъпи есента и времето за вдъхновения се увеличава неимоверно.
Не че имат значение сезоните, когато искаме да се скрием в комфорта на изкуството, но все пак. Есента ни „затваря” на топло и сигурно е едно, „отваря” сетивата ни. На реставрираните старинни стени на улица „Кокиче” 13 в Лозенец, често се кипрят картини на съвременни художници. А този сезон, там може да бъде видяна „Есен”-та на Мариана Сърбова.
От платната надничат есенни сенки – тиха меланхолия, обляна в бронз, лунна светлина и тъмнина на чакащи дървета. Ехо от разплетени стари шевици изгражда нови земи. Древните символи са се скрили под преминаващите в пространството луни, слънца, дни и нощи, и носят своя заряд.
Мариана е архитект, търсещ територии зад границите на стените. Като художник има няколко цикъла творби и изложби: Морски, Morfauna, Сол, Платна, Сърцето ти е океан, Солени пейзажи, Острови (в екип с Филип Петков). Творбите са достигали досега до Бургас, Созопол, София, Габрово, Варна, Трявна, Cerveira (Португалия). Сега част от творбите й са в ресторант Soul Kitchen.
Хубаво е, че изкуството вече е все по-близо до нас, че докато отпиваш вкусна глътка вино или чай, докато хапваш или споделяш време с близките си, имаш шанс да погледнеш и през други прозорци, с други очи. Така че, времето е напълно подходящо, есенно, меко. Мъглата се лее над сините гори и носи нежна меланхолия и нови мечти. Сезон за изкуство, топла храна и щастливи компании. Изложбата може да бъде видяна до 29 ноември.