Корените на кореистиката у нас, как се променя профилът на изучаващите езика тук и какво вълнува съвременните корейски писатели
Доц. д-р Яница Иванова е част от първия випуск, който учи кореистика в Софийския университет. Това се случва през 1995 г. – тогава Южна Корея преминава през значителна административна реформа, разрушава една от знаковите за японския империализъм сгради и преминава през трагедия, когато 502 души губят живота си при неочакваното сриване на Sampoong Department Store, което води и до политически промени. В България – Жан Виденов от БСП става премиер и дава начало на двугодишно управление, което завършва с хиперинфлация и протести, Христо Стоичков отива от “Барселона” в “Парма”, а в края на годината Народното събрание гласува молба за членство в Европейския съюз.
Какво кара някой в средата на размирните 90-те да си помисли, че тези реалности могат да се пресекат и да кандидатства за новата специалност като първо желание?
“Да учиш кореистиката тогава беше толкова странно, че когато казвах, че следвам това, имаше реакции като "да, и аз съм пял в хор". Баба ми пък разказваше на всички в квартала, че това е кубинска филология”, казва Иванова, докато разговаряме в библиотеката на Центъра по кореистиката, част от Центъра за източни езици и култури към Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Интересът ѝ започва съвсем случайно, когато в гимназията прочита автобиографията “Сълзите на моята душа” на бившата севернокорейска агентка Ким Хюн Хий, която излиза на български в превод през английски на Илияна Шеркова.
В България специалност Кореистика в СУ е създадена през 1995 г. основно от четирима преподаватели: българистите Куон Джин Чой и Ким Со Йънг и специалистите по ориенталистика Александър Федотов (който по-късно превежна корейската класическа поезия на български) и Светла Къртева – Данчева.
Всъщност изучаването на езика започва три години по-рано като лекционен курс, а двама от завършилите (Бойко Павлов и Спас Рангелов) продължават обучението си в Южна Корея и стават първите български преподаватели по корейски.
Тогава няма никакви разработени учебници и помагала, а академичният обмен на България се ограничава до този със Северна Корея преди промяната на властта през 1989 г. Организират се и разменни визити между писатели, учени, артисти и музиканти. Както Иванова отбелязва, всички мемоари на Ким Чен Ир дотогава са преведени на български, а в Народна библиотека се съхраняват над 100 заглавия на корейската трудова партия. Демократичните промени водят и до преориентиране към Южна Корея. В същата 1995 г. е подписана спогодба за търговско сътрудничество между двете страни, а през годините кореистиката се развива с помощта на посолството, особено като база. Сега над 50 души изучават кореистика в университета, а ако броим някои гимназии, частните школи из страната и други университетски курсове сумарно, в България стотици учат езика в момента.
Сеул, Фотограф: Cait Ellis, @igcait
Има ясна линия между засиленото попкултурно присъствие на Южна Корея и интереса към нея в България, дори погледнато от университета. Първите години хората, които решават академично да се потопят в езика, са тези, които не са успели да влязат в японистиката. Иванова разказва, че след 2000 г. започва по-осъзнат интерес към страната и езика под влияние на първите корейски сериали, излъчвани у нас. Други откриват корейската култура, след като преди това са се запалили по японската манга и сериали, но “разбират, че корейските са малко по-интересни“. По подобен начин в музиката някои преминават от джей-попа към кей-попа. Така тези, които първи осъзнато попадат в кореистиката, са по-възрастни жени, които следят кей-драмите, и младите, които са захласнати по кей-попа и цялата “халю” вълна на съвременната култура на страната.
Иванова е впечатлена колко са в час с цялата култура на страната младите днес. “Може би защото тази музика е изключително насочена към тях – често звездите са подготвяни от детство, изгряват на 15 и залязват на 20. Когато се създава група, членовете са по типажи. Примерно някой може да има китайски корени, за да може да се маркетира и на китайския пазар, или пък американски – за западния пазар.
Често съм се чудила какво прави тези групи различен случай от западните и си мисля, че това е липсата на фронтмен всеки има еднакво време за изява. Така всеки фен се чувства представен през идола си“, казва Иванова, която сега преподава няколко дисциплини, включително практически корейски език, нова и най-нова корейска литература и корейска култура.
Истински уверена започва да се чувства в езика, след като посещава самата страна. Успява дори да прекара една година плътно там. Сеул винаги я изненадва. Казва, че мащабното строителство прави всяко посещение различно – градовете се преливат, а всеки запомнен маршрут е вече неактуален спомен.
От всички направления на корейската култура тя остава най-отдадена на литературата. През годините е работила по преводите на “Герои на нашето време” на И Мун-Йол, “Морска котка” на Ким Джу Йънг, а през последното десетилетие – на няколко заглавия, които могат да се намерят от “Изток-Запад”: “Разговор с непознат” на Ън Хикьон, “Антология корейска поезия” и “Антология корейски разкази, ХХ в”, “Спомените на една корейска принцеса” на Хонг Хекьонг.
Сеул, Фотограф: Cait Ellis, @igcait
“Можеш да се научиш да четеш за два часа, но структурата на езика и въобще граматиката има страшно много нюанси, тя няма край. Съвсем нормално е и първият въпрос към някого да е на колко е години, за да се определи стила на говорене.” Сред предизвикателствата на езика е нещо, което приемаме за даденост в нашия: например понякога трудното разкодиране кой говори в сюжета, поради липса на род и число. Според нея добрите преводи през английски са възможни, ако в процеса е ангажиран корейски консултант.
Какво вълнува съвременните писатели на страната? “Постмодерното писане е много популярно – примерно сюжети, свързани със сънища и метафизичния свят, препратки към митологията, потока на мисълта. Феминизмът, правата на жените и равното заплащане са актуални теми разбираемо, предвид, че корейското общество е консервативно. Това си е мъжки свят, в който жената често е считана за неблагонадеждна, когато става дума за кариера. Околната среда е голяма тема. Книги на LGBT теми все повече се срещат, но са рядко награждавани, все още не се гледа на тях с добро око.“ Сравненията с Япония се проявяват и тук: за обществото е болна тема, че все още няма Нобелов лауреат за литература, спорна тема са и самите японски влияния в корейския литературен канон. Иванова отбелязва, че генерализирането е трудно в страна с над 23 хиляди конкуриращи се издателства. Активният пазар води до голямо очакване местните писатели регулярно да пишат нови книги, които да задоволят определен интерес, затова и Иванова говори за тях като за “поръчки”. В Корея нищо не спи, включително писателите.
Повече за катедра Кореистика в СУ, както и за възможностите за частни присъствени или онлайн курсове към Институт “Седжонг“ и Корейския културен център в София, може да научите на koreanstudies.bg, @koreanculturalcenterbulgaria и на @koreistika във Facebook.
Даркуейвът, пост-пънкът и готическата естетика са навсякъде по оста между ъндърграунда, миймовете и модата. Защо всяко ново поколение се разпознава в тези жанрове? Корина Сукаров, група ВАС и SNAKEATSNAKЕ имат някои отговори.
Истории за цензура, клане на зайци и масови убийци от Йорг Бутгерайт – легенда на немското ъндърграунд кино и режисьор на култовите филми Nekromantik I и II
Актьорът има афинитет към роли, в които мрачното, необяснимото и странното доминират. За него това е безкраен процес по (себе)познание