Локалните особености и общите предизвикателства пред събитията, които се опитват да раздвижват морето от съвременен танц в България. Разговор с Асен Асенов за One Dance Week.
Днес приемаме One Dance Week за добре наложила се даденост в културния календар, но това далеч не е така през 2008 г., когато в столицата под името Sofia Dance Week се провежда дебютното издание на първия и засега единствен международен фестивал у нас, посветен изцяло на съвременния танц. Негови основатели са настоящият изпълнителен директор Елианна Лилова и Асен Асенов, с когото разговаряме за миналото и настоящето му и то малко преди началото на неговото ново издание от 9 до 24 октомври в Пловдив.
Да се върнем малко към началото. Каква беше първоначалната мотивация за създаването на фестивал, който да е посветен изцяло на съвременния танц?
Мотивацията ми беше да създам нещо, което категорично липсваше в София тогава - фестивал за съвременен танц. В столицата на България, член на Европейския съюз, можеше да гледаш само спектаклите на "Арабеск", а на високосна година - чуждестранен спектакъл, поканен и изяло платен от западноевропейско посолство.
В същото време в Белград току-що беше стартирал международният фестивал за съвременен танц и аз си казах: "Кой, ако не ние, кога, ако не сега!"
Фотограф: Михаил Новаков, ODW 2022
Първото издание беше пълно финансово фиаско, без лев публични средства, само с международни корпорации за спонсори и завърши със 60 000 евро загуба. За един ден заложих единственото си имущество - апартамент в София.
Направихме много грешки, но най-голямата беше очакването да “разтанцуваме София” още с първото издание. През тези 8 години, в които организацията връщаше този заем от банката, научихме всички уроци по най-трудния възможен начин. Но не, не съжалявам за нищо! Беше и е красиво приключение.
Как се промени същността на предизвикателствата в началото и какви са те днес?
Днес ние мечтаем за това One Dance Week да стане един от най-добрите фестивали за съвременен танц в Европа. Това обаче няма да стане без амбиции и от страна на българската държава. Всички фестивали в Западна Европа са част от публични структури, финансират се с публични средства. Тук, когато получим подкрепа, това е съпроводено с “дадохме му”. А като чуеш това, вече ти е ясен и манталитета и липсващата култура и разбиране.
Нищо, стъпка по стъпка ще се променяме. Въпросът е да осъзнаваме колко е важно да се придвижваме напред.
Sofia Dance Week се превърна в One Dance Week - как оценяш изнасянето на такъв голям проект извън столицата? Как Пловдив допринесе за развитието на фестивала?
Преместването в Пловдив беше послание. В Пловдив фестивалът, без съмнение, се разви и порасна. Няма как да не сме благодарни за това, но е факт също, че и от там получихме удари - някои много тежки. Другите, тотално нелепи - от завист и глупост, от неразбиране. Тях, колкото и да бяха болезнени, подминавах с мълчание. Пловдив е града, в който започнах да мечтая. Там бяха най-важните ми години. Дължа му много.
Фотограф: Михаил Новаков, ODW 2022
Може да се каже, че One Dance Week прави внос на качествени танцови продукции. Разкажете какви са стъпките, за да започнем трайно да създаваме и износ на такъв вид изкуство?
Ние не само представяме, а стъпка по стъпка започнахме и да копродуцираме големи международни продукции. За да развием българската сцена за танц, трябва да инвестираме в това. Какво да създаваме сега, как да го създаваме и къде точно да го пратим с общ бюджет за танцови продукции на държавата България за 2021 г. от 60 000 евро? Бюджетът за създаването на някои големи международно съфинансирани танцови спектакли може да достигне 1 млн. евро. Изводите оставqм на вас. Все едно да ви питам колко туристи ще посетят България, ако маркетинг бюджетът на страната ни за туризъм е 1000 евро на година? Да, срамно е. Ужасно е срамно и това го казвам на Министерството на културата.
Уроците от пандемията, които Ви се наложи да си вземете занапред и имате ли идеи как да преодолявате подобни “сътресения” в бъдеще?
Културата е все още в кома от пандемията. Въпросът е дали ще оживее и дали България най-после ще има някаква визия за културния сектор. И е тъжно, и е нетърпимо, и е напълно недопустимо България да е там, където е на европейската културна карта! Чудя се кога най-после българските политици ще разберат колко е важна културата?
Но, както беше написала Мила Михова по друг повод, не знаех, че дъното има подземни гаражи.
Какви са интересните тенденции в сферата, които наблюдавате и следите с интерес?
Разпадат се рамките. Не вярвам, че в бъдеще изкуството ще остане в кутийките, в които го пъхаме сега. Димитрис Паоайоану не е хореограф и не поставя танц . Димитрис Папайоану продължава да си е художник, само че рисува с човешки тела на сцена. Ние всички го слагаме в някакво квадратче, но той не е за нито едно от тях.
Фотограф: Михаил Новаков, ODW 2022
Какви са впечатленията Ви за цялостното развитие на съвременната танцова сцена в България - институционално, артистично и като публика?
Бихте ли питали едно гладно и изтощено от бой дете, захвърлено на улицата, за това какво мисли за Мишлен ресторантите в Сан Себастиян? България няма нито един театър, който да представя целогодишно съвременни изпълнителски изкуства от Европа и света. Ние продължаваме да сме в тежка културна изолация от Европа. Диагнозата е: хроничен провинциализъм. А аз мисля, че България може много повече и е срамно да сме се докарали дотук.
За какво мечтаете, когато става дума за фестивала, но и извън него?
Мечтая да видя България просперираща, развила пълния си капацитет. Държава, която дава тотална подкрепа на младите. Те трябва да са на първа линия в политика, бизнес, образование, култура, иновации... Търсят се емоционално интелигентни млади хора, победили центрофугата на егото, които да поведат тази държава. Иначе старите, погрозняли от лъжи и поквара плъхове, ще изядат даже старите черги в държавния гардероб. Днес има един човек в България, който проправя този път за тях. Дано да го виждат.
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма