Фестивални вълнения: Асен Асенов и Оne Dance Week

Днес приемаме One Dance Week за добре наложила се даденост в културния календар, но това далеч не е така през 2008 г., когато в столицата под името Sofia Dance Week се провежда дебютното издание на първия и засега единствен международен фестивал у нас, посветен изцяло на съвременния танц. Негови основатели са настоящият изпълнителен директор Елианна Лилова и Асен Асенов, с когото разговаряме за миналото и настоящето му и то малко преди началото на неговото ново издание от 9 до 24 октомври в Пловдив. 

Да се върнем малко към началото. Каква беше първоначалната мотивация за създаването на фестивал, който да е посветен изцяло на съвременния танц?

Мотивацията ми беше да създам нещо, което категорично липсваше в София тогава - фестивал за съвременен танц. В столицата на България, член на Европейския съюз, можеше да гледаш само спектаклите на "Арабеск", а на високосна година - чуждестранен спектакъл, поканен и изяло платен от западноевропейско посолство.
В същото време в Белград току-що беше стартирал международният фестивал за съвременен танц и аз си казах: "Кой, ако не ние, кога, ако не сега!" 

Фотограф: Михаил Новаков, ODW 2022

Първото издание беше пълно финансово фиаско, без лев публични средства, само с международни корпорации за спонсори и завърши със 60 000 евро загуба. За един ден заложих единственото си имущество - апартамент в София.

Направихме много грешки, но най-голямата беше очакването да “разтанцуваме София” още с първото издание. През тези 8 години, в които организацията връщаше този заем от банката, научихме всички уроци по най-трудния възможен начин. Но не, не съжалявам за нищо! Беше и е красиво приключение. 

Как се промени същността на предизвикателствата в началото и какви са те днес?

Днес ние мечтаем за това One Dance Week да стане един от най-добрите фестивали за съвременен танц в Европа. Това обаче няма да стане без амбиции и от страна на българската държава. Всички фестивали в Западна Европа са част от публични структури, финансират се с публични средства. Тук, когато получим подкрепа, това е съпроводено с “дадохме му”. А като чуеш това, вече ти е ясен и манталитета и липсващата култура и разбиране. 

Нищо, стъпка по стъпка ще се променяме. Въпросът е да осъзнаваме колко е важно да се придвижваме напред.

Sofia Dance Week се превърна в One Dance Week - как оценяш изнасянето на такъв голям проект извън столицата? Как Пловдив допринесе за развитието на фестивала? 

Преместването в Пловдив беше послание. В Пловдив фестивалът, без съмнение, се разви и порасна. Няма как да не сме благодарни за това, но е факт също, че и от там получихме удари - някои много тежки. Другите, тотално нелепи - от завист и глупост, от неразбиране. Тях, колкото и да бяха болезнени, подминавах с мълчание. Пловдив е града, в който започнах да мечтая. Там бяха най-важните ми години. Дължа му много.

Фотограф: Михаил Новаков, ODW 2022

Може да се каже, че One Dance Week прави внос на качествени танцови продукции. Разкажете какви са стъпките, за да започнем трайно да създаваме и износ на такъв вид изкуство?

Ние не само представяме, а стъпка по стъпка започнахме и да копродуцираме големи международни продукции. За да развием българската сцена за танц, трябва да инвестираме в това. Какво да създаваме сега, как да го създаваме и къде точно да го пратим с общ бюджет за танцови продукции на държавата България за 2021 г. от 60 000 евро? Бюджетът за създаването на някои големи международно съфинансирани танцови спектакли може да достигне 1 млн. евро. Изводите оставqм на вас. Все едно да ви питам колко туристи ще посетят България, ако маркетинг бюджетът на страната ни за туризъм е 1000 евро на година? Да, срамно е. Ужасно е срамно и това го казвам на Министерството на културата.

Уроците от пандемията, които Ви се наложи да си вземете занапред и имате ли идеи как да преодолявате подобни “сътресения” в бъдеще? 

Културата е все още в кома от пандемията. Въпросът е дали ще оживее и дали България най-после ще има някаква визия за културния сектор. И е тъжно, и е нетърпимо, и е напълно недопустимо България да е там, където е на европейската културна карта! Чудя се кога най-после българските политици ще разберат колко е важна културата? 

Но, както беше написала Мила Михова по друг повод, не знаех, че дъното има подземни гаражи.

Какви са интересните тенденции в сферата, които наблюдавате и следите с интерес?

Разпадат се рамките. Не вярвам, че в бъдеще изкуството ще остане в кутийките, в които го пъхаме сега. Димитрис Паоайоану не е хореограф и не поставя танц . Димитрис Папайоану продължава да си е художник, само че рисува с човешки тела на сцена. Ние всички го слагаме в някакво квадратче, но той не е за нито едно от тях.

Фотограф: Михаил Новаков, ODW 2022

Какви са впечатленията Ви за цялостното развитие на съвременната танцова сцена в България - институционално, артистично и като публика?

Бихте ли питали едно гладно и изтощено от бой дете, захвърлено на улицата, за това какво мисли за Мишлен  ресторантите в Сан Себастиян?  България няма нито един театър, който да представя целогодишно съвременни изпълнителски изкуства от Европа и света. Ние продължаваме да сме в тежка културна изолация от Европа. Диагнозата е: хроничен провинциализъм. А аз мисля, че България може много повече и е срамно да сме се докарали дотук.

За какво мечтаете, когато става дума за фестивала, но и извън него?

Мечтая да видя България просперираща, развила пълния си капацитет. Държава, която дава тотална подкрепа на младите. Те трябва да са на първа линия в политика, бизнес, образование, култура, иновации... Търсят се емоционално интелигентни млади хора, победили центрофугата на егото, които да поведат тази държава. Иначе старите, погрозняли от лъжи и поквара плъхове, ще изядат даже старите черги в държавния гардероб. Днес има един човек в България, който проправя този път за тях. Дано да го виждат.