Издадена в рамките на FIG. 2 през 2022 година, т р е п т е н и я / f l u t t e r s представлява визуален дневник, който съдържа и пресъздава емоцията от онези тихи и неосезаеми моменти около нас. В книгата си София Попйорданова успешно е визуализирала онова, което често остава скрито за очите - природата, нейния ритъм и всичко помежду.
Срещаме се със София дни преди представянето на т р е п т е н и я в One Book Bookstore, за да ни разкаже повече за идеята зад създаването на изданието, нейното продължение и достигането до крайния резултат.
Снимка: Теодора Иванова
ИДЕЯТА
Книгата “Трептения” започна да се заражда в мислите ми още преди 4-5 години, докато си събирах с вълнение различни наблюдения из ритъма на природата: преливащите сенки, поклащащите се клони, полъха на вятъра. В началото нямах конкретна цел на това “документиране”, докато в един момент започнах да си мечтая да ги “запаметя” в едно общо книжно тяло. Тъкмо тогава беше и моментът, в който трябваше да се дипломирам и имах задачата и пълната свобода да се развихря в проекта си. Така реших да го посветя на няколко природни момента, представяйки ги чрез тяхната вибрация, съживяваща се пред очите на зрителя.
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО
Дълго време си мислих как би било най-крехко и красиво да пресъздам тези тихи и любими моменти и как да покажа техните пърхащи и леки движения. Все още не знам дали това беше най-правилният подход, определено бих пробвала и още техники днес. В началото си я представях като анимирана книга с трептящи изображения, прескачащи по страниците, щом се разлистят бързо. Друго, което много исках да пробвам (и все още бих), беше да експериментирам с прозирни страници и слоевете форми и цветове, които се виждат глухо като оттенъци от следващите страници.
Но, в крайна сметка, в един момент трябваше да реша как да продължа и тогава си спомних една картичка, която ми беше подарена скоро преди това. Тя беше анимирана с техниката, която използвах впоследствие. Така реших да се впусна в дълбоките неясни води на абсолютно непознатата за мен техника на кинеграмата...
ФОРМАТА НА КНИЖНОТО ТЯЛО
Форматът на книгата напомня на тясната и дълга филмова лента, а методът, който избрах за изображенията, има функцията да „съживява“ картината, а именно – изображение тип кинеграма. Този метод има функцията да разкъсва изображението до неразчитаемо и абстрактно, което свързвам с функцията на сеизмографа да рисува вибрациите върху лист хартия след улавянето им в своя механизъм.
Съвсем бавно придвижване на плака с четец върху изображението е достатъчно картините да започнат да трептят. Колкото по-бързо се движи, толкова и те по-бързо трептят. Съответно най-нетърпеливото око вижда съвсем размазано и неясно. Този дефект напомня за нуждата от това да наблюдаваме бавно, когато искаме да видим природата ясно и в пълната ѝ хармония. Колкото по-бързо се опитваме да я видим, толкова и по-неясна ни се струва.
Цветовете в книгата са бавно преливащи от един разтвор в следващ. Раздвижвайки картините, изображенията преливат в различни цветови нюанси, също както и в природата листата, отблясъците, облаците, сенките отразяват във всеки един момент съседни цветове.
ПРИРОДАТА
Природата винаги ме е вдъхновявала. В книгата представям 9 разтвора с трептения, които са ме докоснали по някакъв начин. Това са блещуканията по повърхността на водата, капките дъжд, сипещи се върху локвите, шумолящите листа на дърветата, поклащащи се едва едва нежни билки в застоялия от горещина ден. Изданието е посветено именно на тези мигове на красота, заобикалящи ни със своята бавна ритмичност, носещи хармония в душата ни.
МУЗИКАТА
Музиката, съпътстваща видеото на книгата, е нежно допълваща всяко едно трептене из страниците. Всяка от картините има собствена вибрация и настроение и музиката на Любомир Брашненков /possibility of island/ ни потапя изцяло в съзерцание. Разтворите преливат от нежно отнасяща мелодичност, през драматично потапяща ни вълна до меланхолията на един миг безвремие. Мисля, че вече трудно бих могла да си представя по-добре потапянето в изданието без тази завършваща го нотка.
Известният колекционер Матю Никол за книгата си с разсекретени фотографии на храна от американската армия, колекционирането на изображения от стари готварски книги и маслото като “затвор за вкуса”
Роденият в Лисабон художник с бразилски корени Едгар Гомез започва живота си в България като интериорен дизайнер на места като "Червило" и "Комикс клуб", а след повече от 20 години като собственик на две галерии в Пловдив, представя и първа самостоятелна изложба в "Чистилището"