Фокус Гърция: Катерина Андреу и Възел цепелин

На 16 октомври в рамките на ONE DANCE WEEK можем да гледаме спектакъла ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН на базирания във Франция гръцки хореограф Катерина Андреу. Tанцов дует, който чрез изключителна дисциплина и психеделично въображение, свързва в едно цяло танц, движение и звук. В свят, в който състоянията “здраво стъпил на земята“ и “високо в облаците” често са приемани като методи за оцеляване, хореографът Катерина Андреу търси скритите истини за свободата и реалността, докато се фокусира върху силата на тялото, енергията и движението. Андреу поставя спектакъла в рамките на хореографирано съжителство между двама танцьори, в което главен действащ герой е непрестанното движение и приемането на различието като предпоставка за изследване на фините връзки, които ни свързват, по един или друг начин, с другия.

Да започнем от самото начало. Как започнахте да се занимавате със съвременен танц?

Занимавам се с танц и музика, бих казала. Не е нещо, с което винаги съм се занимавала професионално. Когато бях на 25, направих промяна в живота си. Въпреки че имам дълъг опит с движението и звука, образованието ми е доста “класическо”, институционално. Днес, все повече се интересувам от всичко това, което деконструира досегашния ми опит.

Zeppelin Bend  

Как бихте описала творческия си процес?

Работя най-вече сама. Репетирам много, има много работа в подготовката ми. Тази работа беше нещо, което поемах почти изцяло сама, дори да имах екип до себе си, който също работи по дадена продукция. До сега винаги съм вярвала, че докато съм на сцената, трябва да имам собствена позиция. За да го направя, трябваше да се изправя пред света съвсем сама.

Осъзнавах, че това ме прави и много самотна. Имах нужда от някакъв вид сила, която получаваш от колективната работа. Не исках да се откривам пред голяма група, ставам много срамежлива, когато съм заобиколена от много хора. За това, реших, да се гмурна в преживяването, наречено “дует”. Партньорът ми в това дуо се оказа моя близка приятелка, много добър танцьор - Натали Мандила.

Какво стои зад ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН?

ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН е дует. Името идва от възел, който свързва два края. Например - двата края на две въжета. Това е много здрав възел с интересна история. Използвал се е по време на Първата световна война, мисля, за връзване на военни цепелини към земята.

Има известно противоречие в тази картина. Нещо, което би трябвало да е в небето, е приковано към земята.

Като изпълнител, постоянно търся начин да се справя със своята субективна представа за свободната воля и свободата на сцената, докато междувременно съм изправена пред дадени предизвикателства, правила или очаквания. До голяма степен ми харесва да поддържам дадено ниво на абстракция. Това не значи, че искам работата ми да е прозрачна. Опитвам се да работя върху наситеността на творбата и нейната абстракция, за да остава свободно пространство за интерпретация. Но все пак, се опитвам и да адресирам творбата към възможно най-широка публика. Особена “игра”, която ми позволява да видя колко “открита” е системата, която създавам. 

Проучвах и какви са състоянията и преживяванията, които човек може да изпита в следствие на наркотиците. Проучването ми обхващаше основно 70-те години и тези психаделични преживявания и музика, сравнени с 90-те години и случващото се около транс музиката. Тези две различни сцени или култури, които също така са и драг-ориентирани, ми бяха много интересни в процеса на създаване. Исках да изпадна в такова перформативно състояние, сякаш съм под въздействието на наркотик. Въздействие, което може да е и хубаво, и лошо.

Иска ми се и зрителите да имат желанието да изпаднат в подобно състояние заедно с мен.

Конфигурацията във ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН за мен е следната:  На сцената всички се държим, сякаш сме взели един и същи наркотик, но не знаем кой от нас какво преживяване ще има. Споделяме нещо, което е в същността на преживяването. Не е задължително преживяването да е едно и също за всички. Но го има. И това е най-важното.

Това, което разказвам сега, е нещо като резюме на начина, по който гледам на преживяванията на зрителя в залата.


Какво може да ни научи танцът за живота?

На първо място - опитвам се да се отнасям към танца, не просто като към форма на изкуството, но като нещо, което се променя и е ситуирано в конкретна среда, общество, култура. Танцът се създава около тези неща.

След това се опитвам да се свържа с него. Това свързване ми носи обратна връзка за самата себе си, както и за всичко друго, всъщност. Бих могла да кажа, че това е най-ценният урок - отношението към процеса, към хората, с които работя и към танца като цяло.

Това е най-важното, което мога да кажа. Танцът преди всичко е претекст към това да продължаваш да живееш между и заедно с околните.

ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН

Катерина Андреу (ФОКУС ГЪРЦИЯ)

16.10.2021 - 20:00ч

Дом на културата “Борис Христов”, Пловдив