Асен Емилов и фотографът като архитект на съдбата си

“Архитектурната фотография е толкова комплексна, колкото и самата архитектура. Подобно на един архитект, за фотографа това е работа, която включва лавиране между адски много компоненти, изисквания, наредби, дадености”, казва Асен Емилов след близо час разговор за работата му, като че ли най-сетне е изкристализирал за себе си всички премеждия по пътя. “Сложността на снимането е правопропорционалнa на сложността на самия обект.”

Говорим с него малко преди да замине за София и да проведе еднодневна работилница по архитектурна фотография във Photosynthesis, на която да разкаже какви са тънкостите при снимането на сгради (property / estate photography), как се работи с характеристиките на един обект, какви са неговите съвети за по-добра комуникация с клиентите. “Този тип фотография е изключително широка като спектър – има и нещо документално в нея, има и известна абстрактност и артистичност, изисква друг начин на композиране, мислене, работа с техниката. Може би на някакъв етап си заслужава да направя цял курс.”

Пространство за изкуства в Тенерифе – TEA. Проект на студио Herzog & de Meuron и на архитекта Virgilio Gutierrez (2008г.)

Център на влияние

Асен Емилов е роден през 1977 г. в Смолян и започва да снима като ученик в местната Професионална гимназия за приложни изкуства. В IX клас попада във фотографски кръжок и така моментното любопитство го води към единствената професия, която ще упражнява. “Беше страхотно в Смолян през 90-те години. Тогава това беше много жив град, с много младежи и музикални групи наоколо.”

Когато се връща в спомените си, допуска и че нещо около специфичната градска среда на Смолян му е повлияло. Това е най-дългият град у нас, който въпреки скромното си население има два центъра – стар и нов, модернистичен, изграден от нулата в началото на 80-те, свидетелство за недовършените амбициозните планове за развитието на града по време на тоталитаризма. “Тогава не го осъзнавах, но сега си мисля, че тази обгръщаща среда е била фактор. Тя ми е дала представа за града като архитектурен комплекс, не просто място с разпръснати сгради.”

Музеят на Мунк (Lambda) в Осло, Норвегия. Проект на архитекктите Gunnar Fougner и Einar Myklebust.

Емилов завършва фотография в НАТФИЗ, въпреки че за кратко се замисля дали да не следва психология или архитектура. В настоящата си работа като че ли обединява по нещо и от двете. У нас той снима в разнообразни направления: от продуктова фотография през мода и реклама. Хваща и златната ера на българските лайфстайл списания и сътруднични на “Едно”, “Егоист”, Eva, Max, както и на изданието за интериорен дизайн Brava Casa.

London calling

През 2014 г. се установява в Лондон заедно със съпругата си, архитект, и детето им и постепенно окончателно навлиза в снимането на имоти. Около преместването си получава съвет, който го кара никога да не се разсейва с друга професия, докато намери нужния ритъм като фотограф: с какво се захванеш в началото, с това ще бъдеш асоцииран и трудно ще можеш да смениш професията и средата. “Но като винаги съм снимал, се чудя дали бих могъл да бъда чистач, дори и да исках.” Среща и много българи, които работят в областта, включително в 3D визуализирането на проекти, което постепенно също става част от работата на Емилов.

Операта в Осло, Норвегия. Проект на Snøhetta.

В Лондон обикновено ангажиментите му идват по линия на маркетингови агенции, чиито клиенти са фирмите за недвижими имоти. Ново предизвикателство се оказват стандартите и принципите в това направление – от вид обективи през вярно предадени вертикали на сградата, спазване на композицията и средата, прецизна работа със светлината, за да се предаде как една локация ще изглежда в точно определен момент. “Въобще, да намериш правилния път и тон към една сграда.” Това той вижда и като допир до естетическото и документалното.

Чрез професията си Емилов опознава самия град: обикаля Лондон с колелото си, като снима сграда след сграда. Без конкретна задача, за упражнение той често документира детайли от Bernie Grant Arts Centrе, проектирана от Дейвид Аджай в Тотнъм, Северен Лондон, на пет минути от дома му там.

DOT Sofiа. Проект на I/O architects (2023 г.)

Балансът между ново и запазено старо строителство е нещо, което тогава все повече го замисля как наследството и съвремието могат да съжителстват. По едно време се случва любопитен обрат: международният му опит го води до повече ангажименти за български клиенти, като у нас основно работи с I/O Architects.

Какво прави една среда градска

От три години семейството му живее в село до Велико Търново, в къща на стотина години, която Асен реновира. “С толкова много зидарска и дърводелска работа може да се каже, че се преквалифицирах в строител! Начинът ми на работа дава достатъчно време да се занимавам и с къщата, което всъщност ми става все по-интересно.”

APPLE GARDEN HOUSE в подножието на Витоша. Проект на I/O architects.

Какво му прави впечатление след завръщането му у нас? “Прави впечатление презастрояването на някои квартали, но и начинът, по който хората, от които зависи възстановяването и запазването на облика на един град, са някак нехайни за това. До степен, в която за мен това е на ръба на престъпното. Като че ли властта не си дава сметка какво прави един град ценен, какво привлича в него – всички отговори са свързани с архитектурата и запазването на старите сгради. Има много хора, които привличат внимание към тези проблеми, но изглежда интересите на инвеститорите и амбицията на днешните архитекти надделяват над това да имаме по-качествена среда.”

Къща в Созопол. Проект на Simple architecture (2022 г.) 

Надява се, че все пак в близко бъдеще ще има и такива, които ще се стараят “да създадат, да надградят, да възстановят.” Асен вижда и ценностни рискове в тази загуба на наследство и история: “Това означава и че следващите поколения ще се откъснат от първоначалното лице на места, на които са родени. Все пак качествената среда възпитава.”

Повече на assenemilov.co.uk и @assen_emilov в Instagram.