Фотографът и режисьор Виктор Иванов: Следващият Тарковски ще се роди в TikTok

На 5 април в Клуб на пенсионера „Оборище“, Виктор Иванов (р. 1992 г.) ще представи своята изложба „Живот и здраве“ с куратор Сияна Шишкова. Мястото не е избрано случайно, защото поредицата от 48 портретни аналогови фотографии улавя имено суровата реалност на възрастните хора в България. Изложбата е плод на години труд, в който Виктор събира кадри от стари ленти, мобилни телефони и повредени мемори карти. Работейки в стила на уличната фотография, той запечатва моменти на хумор, устойчивост и уязвимост, които съществуват редом с трудностите на остаряването в общество, често пренебрегващо своите възрастни граждани. 

Освен по фотографията, Виктор е от малък е запален и по киното. Работи като режисьор и сценарист в Европа, а през 2018 г. снима 10 късометражни филма за три месеца в италианския Cinemadamare. Наскоро завърши и дебютния си пълнометражен филм, чиято премиера предстои тази година. 

В рамките на изложбата ще бъде показан и късометражният „Old Tricks“ (2022), ко-режисиран с италианеца Едоардо Паскуини и участвал в над 30 европейски фестивала. Филмът, отличен с награда на журито в Торино и наградата на телевизия RAI, изследва темите за старостта и смъртта с голяма доза черен хумор. 

Организаторите от „Еклектик“ (колективът, от който Виктор е част) са подготвили и афтърпарти в One gallery, където фотографиите ще могат да бъдат закупени под формата на принтове, магнити и тениски.

Имаш ли любим визуален артист в момента – художник, режисьор, фотограф или някой, който е близък до твоето светоусещане?

Един приятел, Роко, още преди да обявим изложбата, ме тагна на един пост, който е „The most annoying photographer“. Ставаше въпрос за Марк Коен. Той е някакъв пич, който просто снима street photography и ходи и им свети в очите със светкавица. Това е – идеята да не манипулираш. Просто минаваш супер бързо и спонтанно. Ясно е, че няма да е user-friendly. Но това е – да е harsh, да е рязко. Като спусък. Винаги ще има някой недоволен, но е добре да има хейт, това е много хубаво.

Иначе любимите ми оператори в киното са Беноа Деби, Кристофър Дойл и Роби Мюлер. Първите режисьори, които ми идват наум, те даже може и да не са ми любимите, ама нали ги споменавам, защото залагам на първичността, са Касаветес, Ханеке, Хармъни Корин, Цай Мин-Лян, Апичатпонг, Карлос Рейгадас и още хиляди живи и мъртви.

Днес четох едно интервю на Корин, давал го е преди десет месеца. Последните му неща нямат послание, все едно вече е във фазата на този изключително постмодерен разпад. Аз също не искам филмите да имат послание. Искам да бъдат изживяване, това е просто един филм. Много ме дразнят филми, които се опитват да ме учат на нещо – някакви дидактични, скучни, направени от boomer-и филми. Хармъни Корин казва, че „следващият Тарковски ще се роди в TikTok“. Важно е да търсим любов и красота, това е. Интервюто на Хармъни е много добро – самият той вече е изчаткал от толкова наркотици, но и всичко вече е пренаправено. Целта му е да изкара уникално изображение – съдържанието няма значение, просто да е нещо невиждано досега. Може би затова последните му неща са негледаеми.

В Instagram в bio-то ти пише „pride junkie“. Какво означава това?

Дори не си спомням защо съм го написал – явно, когато съм си правил Instagram-а и е било преди супер много време. Pride junkie е obvious statement, че аз съм просто един смотаняк, който е егоцентричен и има времето да се занимава с изкуство и това е. Щеше да е смешно, ако бях написал отдолу expressing myself, любимия ми псевдо израз на „хора на изкуството“. Просто на това се надявам – да живея вечно.

Измисляме си всякакви неща от сорта на религия, прераждане, отиваме при ясновидци, когато смъртта е близо… и всичко, което седи там, зад цялото това нещо, е его, което крещи „Искам да живея вечно!“. И аз наистина искам. Животът е страхотен. 

Може ли днес фотографията да бъде радикална или е само декоративно изкуство в Instagram?

Смятам, че важните фотографи на тази планета са очевидно агенцията Magnum Photos и всички хора около тях. То е като проект, който комуникира толкова много неща и е толкова концентриран върху нещо конкретно. Сещам се за Карл де Кейзер – той е супер. Има един брутален проект „Зона“, който документира живота в сибирските затворнически лагери в Русия. И в същия момент фотографиите му са толкова красиви и висцерални, и пълни с дълбочина. Да ползвам тъпото клише, че са като картини, макар че аз и нищо не разбирам от визуално изкуство. Приемам това за важните фотографии – документалистика, труд, години. Все ми е тая за някакви готини снимки.

В твоите фотографии се преплитат хумор и трагедия. Как поддържаш този баланс без да изпадаш в цинизъм или в сантименталност? Интересно ми е дали самият ти си циничен?

Сигурно съм доста циничен, не знам. Когато снимаш нещо и го оставиш така – то е обект, някаква реална частичка от живота и в този момент, като го видиш, имаш анализ през собствения си цинизъм. Понякога това, което е смешно за мен, е трагично за друг. Искам собственият филтър на хората да придаде значение. Не целя да натреса конкретна емоция, това не е моята идея. Нещо да е реалистично, да кликва, като го видиш.

По време на самата изложба ще има ли музика?

Май да, някакъв дефрагментиран ембиънт. Има един пич, който има шест албума и музиката му изобразява всеки от шестте етапа от деменцията – от първоначалните леки нарушения на паметта до пълната загуба на идентичност. Проектът е „Everywhere at the End of Time“, а музикантът – Джеймс Лейланд Кърби, известен под псевдонима The Caretaker.

Какво предстои?

Пълнометражният филм излиза наесен, все още не съм избрал име – ще е „Everybody dies on the news“ или „Les Faits Divers“. Има два проекта, които ми се въртят в главата. Единият е „Нека никога не умираме“ – става въпрос за една жена, която иска да победи смъртта чрез криогенеза, защото вярва, че е срамно да умреш. Освен това има собствена погребална агенция и е лидер на секта, която се казва „Безсмъртните“.

Другият филм вероятно ще бъде ко-режисиран с моя приятел Лазар Иванов – експериментален филм за едно момче, което много иска да направи голям терористичен акт, но е твърде смотано. И просто не става.

Изложбата „Живот и здраве“ е в Клуб на пенсионера „Оборище“ между 5 и 15 април. Повече на @eklektik_