Пумата и делфинът обитават два отделни свята от една планета, без да подозират за съществуването си. Проектът Puma & The Dolphin на Николай Тодоров – Нико ни предизвиква да си представим тяхната среща чрез “съчетание от различни ритми и стилове, които иначе не биха се намерили“. Това въображение излиза за първи път през 2015 г. на необичайния в наши дни формат касета, издадена от българския лейбъл Wtf Is Swag. Следващите му издания са плочи, и то в каталога на канадски, шотландски и белгийски лейбъли, сред които е и албумът Indoor Routine за Invisible Inc. От няколко месеца музика на Puma & The Delphin озвучава и кампании на световния моден бранд Louis Vuitton с участието на Яйои Кусама в социалните мрежи.
Успехът на Нико, както предпочита да се представя, не е случаен. Занимава се с музика още от времето, в което като дете ходи на уроци по пиано, а с продуциране – може би вече над 20 години. “Спомням си годините на ентусиазма. Как технологиите еволюираха и как музиката ставаше все по-достъпна и все по-интересна“, допълва той.
Част от натрупания опит и ентусиазъм в технологиите се проявява, когато Николай е половината, или 99 Mistakes, от електронния проект 1000names. В него, заедно с Маргарит Алексиев – Casio Blaster, преобразяват общите си влечения към хип-хоп културата, датиращи още от 90-те, в авторска бийт електроника или електро хип-хоп, в който крайната им цел сякаш е разбиването на бийта на съставните му части.
Първото им издание излиза като 7-инчовата плоча за френския лейбъл Eklektik Music, следван от един 12-инчов сингъл, след което се появява и първият им дългосвирещ албум Illuminated Man за британския лейбъл Black Acre. Освен с впечатляващата си музика, която в продължение на близо пет години бива издадена в общо 4 албума и 9 сингъла, двамата стават разпознаваеми и участията на живо, в които винаги залагат на открояващи се сценични облекла.
С времето Хилядата имена, както мнозина ги наричат, постепенно поемат в отделни житейски посоки, но остават свързани от любовта към добрата музика, семействата си и най-вече приятелството. В края на миналия месец, и петнадесет години след първото им издание, двамата се събраха за един дългоочакван от феновете им сет на сцената на Sofia Live Festival.
“Като цяло не обичам да се връщам назад. Беше каквото беше, научихме много неща, преживяхме още толкова. Беше велико, но сега е също толкова интересно. Непрекъснато откривам нова интересна музика и продуценти. Цялата музика на света е в джоба ти. Какво повече му трябва на човек?“, споделя Николай. Той допълва, че в това да си солов артист има повече отговорности, което обаче не знае дали да определи като предимство или недостатък: “Ако те мързи, а трябва да завършиш нещо, няма кой да ти помогне.“
Във времето, в което не се пренася въображаемо в музикалното измерение между пумата и делфина, Николай се определя като “критик на кисело мляко“, баща на две момичета, съпруг, който “носи обикновени дрехи“ и работи като графичен UX/UI дизайнер на свободна практика.
Творческият процес му е много важен и казва, че ако не беше музиката, със сигурност щеше да се занимава с нещо друго творческо. Малко известен факт е например, че в миналото е бил художник, който днес обаче рисува само с дъщерите си. “Рисуването ме научи да наблюдавам и анализирам нещата и да ги виждам в рамка.“
Ако трябва да избира между сцената и студиото, ще предпочете второто, защото там му е много по-интересно. Но пък обича да излиза на лов за звуци навън и макар да не знае какво е медитация, си я представя така. Чува ритъм дори в тишината. “Много често се заслушвам в бръмченето на хладилника или електропостовете по улиците. Няма пълна тишина никъде. Заобиколени сме от звуци, само трябва да им обърнем внимание. Дори и в гората няма тишина, там гъмжи от ритъм.“
Албумът му Indoor Routine (2020 г.) например се ражда от някои от най-монотонните моменти в живота му, когато успява да се предаде на “красотата на домашния живот наблюдавайки как децата ми си играят, хранейки птиците и оплитайки звуците от моето обкръжение с ритмичните пластове“. Друг път траковете му се образуват като мистични шамански пътешествия, започнали и завършили в собственото му тяло без концепция и отговори.
В началото на тази година той издаде новия си сингъл Phantom Impulses, с който се завърна в каталога на Invisible Inc. Именно през изминалата зима обаче за първи път от много време насам изпитва и липса на вдъхновение. “Предполагам, че се дължи на натрупана умора. Беше странно усещане. Трябваше ми нещо, някакъв тласък. С леки стъпки почнах да го подхранвам и вече набира нова сила.“
Този така необходим тласък се появява неочаквано с кампанията за Louis Vuitton и Яйои Кусама. “Стана случайно, както всичко на този свят. Нямам пронизваща история, но се случи в правилния момент. Бях в нещо като творческа дупка и тези предложения бяха като blast. Показаха ми, че има смисъл в това, което правя.“
Сега отново е запретнал ръкави, слух и вдъхновение и с бавни темпове работи по следващия си ембиънт албум. Идеята за него е да борави още повече със звукови пейзажи, като промени обаче процеса на записване. Представя си го както в рисуването, когато художникът улавя даден момент в картина, но в музиката това ще е като да сложиш мига да се повтаря на лууп с часове и така да се превърне в медиативен кратък разказ. Звукът е само началото на идея, която в края никога не е същата, каквато е била в началото, но именно в това е и вълнуващият момент на изненадата.
През лятото можем да чуем Puma & The Dolphin да препуска и плува зад пултовете на няколко фестивала – Vola Open Air, който превзема връх Околчица в природен парк Врачански Балкан от 21 до 23 юли и Wake Up Stran-jah, който ще се настани на плажа на Варвара между 11 и 14 август. Там някъде може да го хванем не само да създава, но и да улавя част от своите звукови пейзажи, в които да се гмурнем заедно.