Стилистът Лилия Тончева О‘Рурк в гардероба от паралелни реалности

Групата за традиционни британски фолклорни танци, свързани с ритуали за плодородие и прогонване на зимата “Шутски гамбит”, хвърчилата като традиционна афганистанска игра, спомени от детството и розоберът в Розовата долина са само част от сюжетите, които родената в България стилистка Лилия Тончева О'Рурк пресъздава с езика на облеклото в проекти за Documenta Journal, Vogue (Ukraine и Italia), Interview, Wallpaper, The Blueprint и Тhe Plant. Сред марките, с които работи, са Burberry, Levi’s и Zegna, а в един от проектите си преобразява дори известната с екстравагантната си визия певица Ройшин Мърфи.

За Лилия интересът към облеклото се заражда още на около 6 години, когато започва да рисува и да прави колажи на модели на дрехи и да си представя майка си и нейните приятелки в тях. След това открива модните снимки в списанията, които родителите ѝ носят от спорадичните си пътувания в чужбина. Като единствено дете в семейството, израснало в последните години на комунистическия режим в България, а вероятно и заради необходимостта често да се забавлява сама, тези списания се оказват портал към всевъзможни паралелни реалности, които все още ѝ доставя удоволствие да наблюдава, но и вече създава сама. Успоредно с работата си на свободна практика в Лондон, където от години живее, тя преподава мода и комуникации в Kingston School of Art, както и стайлинг в Instituto Marangoni.

Фотограф: Kerry J. Dean, от серията Rose Valley 

Как се зараждат обикновено идеите Ви за проекти и откъде идва провокацията или вдъхновението?

Като че ли от нищото. Но разбира се, зависи какъв е проектът, по който работя. Понякога темата ми е зададена и съвпада с моята естетика. Друг път е нещо, за което съм мислила от много време или се развива като продължение на тема от предишен проект. Но главното за мен е да разбера моя “герой/героиня“ и да разкажа визуално тяхната история, независимо дали работя за бранд, реклама, музикант, или за личен проект. Щом успея да намеря точната история, всичко си идва на мястото.

Работата Ви е вдъхновена предимно от символизма, древните традиции и ритуални практики и клони към магически реализъм. Какво ви привлича в тази посока?

В символиката и ритуалите има много сила и древна мъдрост. Проектите, по които работя, са моят опит да я разбера и интерпретирам в контекста на днешното време. По принцип имам влечение към “магическия реализъм“ като жанр. Една от любимите ми книги е “Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, а изследването на типично българските традиции поддържа връзката ми с родната ми култура, което става все по-важно за мен, колкото по-дълго живея извън България.

Фотограф: Kerry J. Dean, от серията Mother tongue

Какъв е процесът на проучване и до какви необичайни места, хора и истории Ви е отвеждала работата Ви?

Процесът ми на проучване на един проект е интуитивен, но систематичен. Поставям си за цел да науча всичко за темата, по която работя, за да мога да я разглобя на отделни елементи и после да я сглобя отново по мой начин. Опитвам се да остана отворена към различните идеи, които се пораждат през този процес, и да оставя съзнанието ми да филтрира потенциалните креативни посоки и връзките между различни референции, до които ме е довело проучването. Всички тези проекти са създадени на базата на сътрудничество и много често са свързани с пътуване. Като например проекта, който снимахме на розобер в Розовата долина, което ми обясни магията, но и реалността на тази традиция. Или снимките в Мароко, при които се запознахме отблизо с живота на берберите, далеч от туристическите райони.

Кои са най-вдъхновяващите колаборации, в които сте участвала и какво ново научихте при работата си с тях?

Най-вдъхновяващата колаборация винаги е следващата – винаги има нещо ново, което да изразиш или откриеш. Всъщност всички колаборации се състоят от екипи от хора и това, което най-много научавам, са на първо място човешките истории и че личните ценности, а не националността, расата или статутът, са нещата които ни свързват или отличават. Най-вече разбирам колко е важна емпатията в комуникацията с другите.

Pa Salieu for Ermenegildo Zegna, фотограф: Edd Horder

Кои са детайлите, на които обръщате най-голямо внимание при работата, но и в ежедневието Ви?

Музиката за мен е много важен елемент и в работата, и в ежедневието. Радиото ми е почти винаги включено, така че е важно това, което слушам, да ме стимулира и да ме кара да се чувствам добре.

Работата на стилиста все още не е особено популярна и призната в България. Как си го обяснявате?

Може би по принцип хората не са съвсем наясно с какво точно се занимава един стилист. Много често мислят, че работя като дизайнер или фризьор. А всъщност работата на стилиста е да разчита визуални знаци, да интерпретира послания и да “превежда идеи“, като комуникира с невербалния език на модата и изкуството в контекста на определена концепция, история или период от време. Може би в българското общество езикът на модата, дрехите (и изобщо на всякакъв вид визуална комуникация и знанията за нея) по ред исторически обстоятелства не са имали свободата да се развият до много напреднала степен, но и това ще се промени.

Фотограф: Kerry J. Dean, от серията Rose Valley

Дрехите и модата са избор и средство за изразяване на определена позиция. В наши дни обаче изборът е толкова голям, че начините са изпъкване стават все по-ограничени. Достига ли модата някакъв предел или това е невъзможно?

Не е възможно модата да стигне предел. Дрехите и модата са едновременно едно хем общо, хем индивидуално изразно средство, което е много интуитивно и директно, и непрекъснато се адаптира в зависимост от социалните обстоятелства. Дрехите и модата ни дават възможност във всеки един

момент без думи да изразим принадлежност, индивидуалност, интереси, култура, да се откроим от другите или да се влеем в тълпата, и то само по усет. Няма друго изразно средство, което да има тези качества, пък и от чисто практична гледна точка човеците имат нужда от дрехи, които се превръщат в начин на комуникация в зависимост от обстоятелствата, така че кръгът е винаги затворен.

В детството си много от хората преминават през период на преобразяване и влизане в роли чрез облеклото и маскирането. Какво губим с възрастта, забравяйки да играем тази игра?

Губим това да бъдем свободни, необременени от социални норми и “добър вкус“. С възрастта и “узряването“ започваме да ставаме конформисти и да зависим прекалено много от одобрението на околните. Неслучайно карнавалите, като този във Венеция например, са създадени, за да има възможност обществото да избяга от ежедневието и приетите социални структури и чрез маскирането и анонимността да опита отново за малко от свободата да бъдеш истински себе си.

Фотограф: Turkina Faso / Roisin Murphy

Какви са предизвикателствата и обстоятелствата, с които трябва да се съобразите, когато работите със знаменитости от ранга на Ройшин Мърфи?

Известните личности по принцип имат обществен имидж и ред правила, които трябва да се спазват, за да се поддържа той. Но в случая с Ройшийн Мърфи работата беше много лесна, защото тя говори езика на модата брилянтно и много лесно влезе като герой в историята, която разказвахме за тези снимки.

Една от тенденциите, които се наблюдава сред стилистите на знаменитостите, е разголването и изборът на облекло, което показва възможно най-много от тялото. Как тълкувате това чисто професионално?

Може би има нещо общо с разбиването на табута и търсенето на сензация, за да могат техните клиенти да бъдат забелязани. Все по-трудно е да се пробие през лавината от информация, с която ни заливат социалните медии, така че разголването е начин звездата да получи някакво внимание. Освен това в днешно време има голяма тенденция за водене на здравословен живот, относно храна и режим на упражнения, което при известните личности е може би още по-изразено и съответно се отразява и на избора на дрехи и помага да ги държи релевантни.

Фотограф: Clara Nebeling, от серията English Rose 

По какви теми и проекти работите в момента и в какви нови посоки Ви отвежда работата Ви?

Освен като стилист аз имам и привилегията да работя и като лектор и преподавател в тази насока. В момента работя с млади студенти, с които развиваме интересни теми, от които аз научавам много. Също така се надявам да успея да реализирам няколко проекта с по-балканска тематика и да работя в насоката на избистряне на тази определена естетика, но на по-широко ниво, надявам се, в европейски и световен контекст.

Още за работата на Лилия Тончева О'Рурк на www.toncheva-orourke.com