Без гид: Емил Христов

Даваме им няколко отправни думи и играем на асоциации, от които ти се струва, че краката ти са корени, ако не си позволяваш поне малко от онова, което изживяват те на път.



ЕМИЛ ХРИСТОВ
@fingahro

Дестинацията

Все по-рядко географска и все по-маловажна в сравнение със самото пътуване. През последните години се усещам увлечен по вулкани и острови. Харесвам местата, в които научавам нещо ново и за себе си, и за другите. Търся местата, където можеш да останеш сам с природата. Много често сънувам Африка.

Планът

Винаги в последния момент, а понякога и след него. Рядко планирам нещо повече от условен маршрут, когато пътувам до непозната дестинация. Обичам да се губя, да потъвам в градовете, да се лутам. Само така си свободен и можеш наистина да откривателстваш.

Багажът

Взимам толкова, колкото мога да нося на гърба си. Често и това се оказва повече, отколкото ми е нужно. Някой някога ми беше казал, че раницата трябва да тежи 10% от собственото ти тегло. Все още не му вярвам, в моя случай това са има-няма 6 килограма.

Компанията

Хората, които срещам по пътя, някои остават приятели. От години пътувам предимно сам или с малцината ми близки, които могат да ме изтърпят на дълъг път. Дългото пътешествие е голямо изпитание за взаимоотношенията и добър начин да ги провериш, но само ако си готов за последствията. Има, разбира се, и хора, с които искам да споделя преживяването на определни места.

Храната

Местната. За щастие имам здрав стомах.

Саундтракът

Spotify.