Без гид: Петя Кокудева

Даваме им няколко отправни думи и играем на асоциации, от които ти се струва, че краката ти са корени, ако не си позволяваш поне малко от онова, което изживяват те на път.


ПЕТЯ КОКУДЕВА

Дестинацията

Връх Джон, Нова Зеландия. Това място прилича на нещо средно между картина на Шишкин и картина на Айвазовски. Върхът е по-скоро хълм, подземно пронизан от стотици заешки тунели. Буквално отвсякъде, изпод земята - „извират“ зайци. Обаче зайците в Нова Зеландия са страховити, едри, кокалести същества (като нарисувани от Волф Ерлбрух) – не са мили пухчета. Това място слага в джоба си всички вълшебни приказки. 

Връх Джон, Нова Зеландия

Планът

Планът на пътешественика много често е на принципа: не видях това, което исках, но попаднах на нещо по-хубаво. За мен е важно да проучвам внимателно и да премислям опции, без да се фиксирам в точен план. Правя голяма разлика между подготовка и план, доколкото планът иска да се домогне до конкретен резултат, а подготовката - не. Моят план прилича по-скоро на щрихирана, но недовършена в цветове рисунка.  Това дава свобода и ти спестява разочарования. Особено сред дивото, където си изцяло зависим от времето, здравето си и такива едни неща, далеч по-мащабни от твоята особа. 

Багажът

Никога и заникъде не съм пътувала с много багаж. Той и домът ми е такъв – малък и тесен. Обикновено на дълъг път раницата ми е до към 8 кг. Повече е страшно изтощително да мъкнеш из планини или жеги. Пробвала съм и с до към 12 кг – беше си смазващо и се наложи да поизхвърля разни неща. 

Компанията

Компанията в моя случай се казва Георги. Пътували сме и с други хора, но е трудно по начина, по който ние действаме – номадски, нискобюджтно, с палатка, в студени северни страни, пр. Трудно е, защото трябва да си много добре синхронизиран със спътниците си, да имате подобна ценностна система, сходни генерални желания, да се познавате сравнително надълбоко, защото приключенията и опасностите изваждат на повърхността всичките страхове и невротичности на човек. А това рядко се постига в група. Затова ние пътуваме само двамата  - така взимаме решения експедитивно. 

Норвегия

Финландия
 

Храната

Проста, по-често приготвена от нас самите. Нямам интерес към опитването на странности или гурмета. Изобщо. Много съм любопитна да ходя по пазари, да влизам в чужди кухни, да разпитвам хората какво ядат, да чета кулинарни истории – но това е любопитство, свързано с културата на хранене и готвене, не е свързано с това реално да ям. Иначе, ако ме питате конкретно, харесвам кухнята на обикновените семейства във Виетнам и Тайланд. 

Виетнам 



Споменът 

Спомням си как една нощ, някъде из германските гори, не заспах с часове в палатката, защото чувах тежки стъпки наоколо и мислех, че някой ей сега ще ни изяде или убие. Оказа се, че е таралаж. Те ходят много тежко, стъпките им наподобяват човешките. А си го спомням често, защото в трудни моменти винаги си представям, че заплахата е кръвожаден великан. Пък тя често се оказва таралеж.