Голямото каране

В сезона на физически активности и търсенето на вятър в косите се срещаме с Максим и Самуил Кехайови - братя по природа, веселяци по душа. Това лято, заедно с група приятели, “все хора с авантюристичен дух, любов към колоезденето и изтънчено чувство за хумор”, поименно - Мартин Илиев, Иван Бадев, Агоп Хампарцумян, Иван Иванов (Т1000), Стефан Дянков и Петър Петров, те тръгват на истинско шосейно велопътешествие из България. 

Началната точка е Елин Пелин, следват Троян, Елена и Котел, а финалната цел е Бургас. Пътят продължава 5 дни, като върху колелото се прекарват по 6 до 8 часа на ден, километрите стигат почти 600. 

Как се ражда идеята за любителския поход, що е то “химия на физиката”, каква подготовка е нужна за подобно начинание, има ли място за багаж и къде е най-вкусната, домашно-приготвена храна в село Ямна, разбираме, потапяйки се в историята за “голямото каране”, разказана ни от Самуил и Максим.

ИДЕЯТА И МОТИВАЦИЯТА

Максим: През 2016 г. с един приятел участвахме във велотур по границите на България. Изкарахме си страхотно, въпреки абсурдното количество ненужен багаж, ниската вело култура и липсата на каквато и да е физическа подготовка. Идеята за тазгодишното пътешествие бе да покажа на най-близките си приятели магията на вело пътешествията и евентуално да ги запаля по шосейното колоездене. За целта се опитах да им спестя неприятните моменти, като дружно си осигурим максимален комфорт.

Самуил: Идеята беше изцяло на Максим, а и той е основният мотивиращ отбора. Аз лично се зарибих веднага, даже си купих шосеен велосипед специално за случая. Никога не съм харесвал коли и моторни превозни средства, а из града движа само пеша и с колело. Мисълта да се придвижвам, независимо от машини, на големи разстояния много ме накефи, както и директния досег с природата. 

УЧАСТНИЦИТЕ

Максим: Все хора с авантюристичен дух, любов към колоезденето и изтънчено чувство за хумор! Всички бяхме с различно ниво на подготовка, някои не бяха карали извън града, но всички се справиха с предизвикателствата. 

Самуил: Стабилна компания от осем гамена - забавата беше гарантирана.

 

МАРШРУТЪТ

Максим: Дължината и денивелацията на маршрута бяха съобразени с нивото на подготовка на всеки от нас. Въпреки че маршрутите за някои от дните претърпяха леки корекции по време на пътешествието, всеки се справи отлично. 

Самуил: Маршрутът беше супер! Мениджърът на отбора (Максим) подбра доста приятни и ненатоварени пътища със страхотни гледки. Имаше и адски тегави наклони на моменти, но това си е част от предизвикателството. 

ПОДГОТОВКАТА

Максим: Неопределено време в рамките на 6 месеца без прекомерни нива на стрес. Покупката на велосипеди костваше известно количество мозъчна активност. Екипировката я закупихме всички заедно (с предварително изготвен списък). За физическа подготовка проведохме двудневен интензивен запой в уикенда преди тръгването, а възстановяването оставихме за влака към Елин Пелин. 

Самуил: Моята подготовка се състоеше от два пъти по 3-4 обиколки на Гребната - т.е. нищо. Не бях карал никога извън града, а и не спортувам особено (ако не броим скачането по партита) и имах известни съмнения, че няма да ме бъде. Но ето, че финиширах и разбрах от първа ръка най-важната подготовка - да не се отказваш. 

БАГАЖЪТ

Максим: Строго минималистичен. Сложихме само най-необходимото. И после махнахме няколко неща. 

Всеки имаше ветровка, резервна гума и втори комплект тениска и шорти. Някои си носеха джапанките, други бяха натоварени с най-важните инструменти, но всички имаха в себе си химия (таблетки витамини, електролити и магнезий)!
Самуил: Химията определено се оказа най-важното! Без химия няма физика. Като си на колелото по цял ден, осъзнаваш, че не ти трябва много - хубавият път с посока надолу ти стига напълно. 

МЕСТАТА

Максим: Обичайно посещаваме близки или удобни места. Някъде, където е “по път” или за където сме чули добри отзиви. Малко хора тръгват умишлено за отдалечени или труднодостъпни места “на сляпо”. Северна България има много с какво да впечатли, а усещането да откриваш нови хоризонти в собствената си родина е прекрасно. Да го правиш с велосипед е просто велико!

Самуил: Да обикаляш с колело е перфектният начин за качествен туризъм. Често, като подминаваш места с кола, рейс или влак, пропускаш всичко и стигаш от А до Б и толкова. От велосипеда обръщаш внимание на всяко дере, скала, хълмче, нива.. Една от любимите ми гледки например беше залезът над Котелския Балкан в края на прехода през четвъртия ден. Като цяло си имаме страхотни места в България и е лесно човек да прекарва повече време, откривайки ги.

ХОРАТА

Максим: Навсякъде са на първо място хората. Разбиранията, че в България живеят намръщени и злобни хора царуват основно в съзнанието на невежите. Не спирам да се очаровам от топлината и отзивчивостта на хората в България. 

Самуил: Почти навсякъде - отзивчиви, любопитни и любезни. И в най-затънтеното село може да попаднеш на доволни от живота си хора, деца, махащи с ръце за поздрав, и някой друг кон на пътя. Шофьорите с малки изключения също проявяваха разбиране. Виж в Етрополе не бих се заседял повече от няколко минути. 

ТРАЕН СПОМЕН ЩЕ ВИ ОСТАВИ…

Максим: Гостоприемството на Катя, домашно- приготвената храна и невероятната обстановка във “Воденицата” в село Ямна.

Самуил: Освен болката в лявото коляно ли? Усещането за свобода и постоянното вълнение от новия ден. Пристрастяващо е да си всеки ден на нови места, които да опознаваш качествено, макар и за малко. След завръщането ни изпаднахме масово в пост-вело депресия за няколко дни. 

ПЪТЯТ НА КОЛЕЛО Е…

Максим: Непрестанна вътрешна борба. Всяка следваща победа прави тялото и духа ти по-силни.

Самуил: Свобода. И болки в коляното и врата. 

РАВНОСМЕТКАТА

Максим: Зад всеки завой се крие нещо, което не си виждал. Всяко ново изживяване увеличава обема на съзнанието ти. И после не можеш да го смалиш. :) 

Самуил: Придобиваш нова представа за разстоянието. Пътят на връщане с влак от Бургас до София ми се стори кратък. Определено очаквам следващия трип! 

СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ?

Максим: По-далеч, по-бързо и с ден почивка само за бира!

Самуил: Повече химия!