Гордост, предразсъдъци и българска литература: Годината на Гергана Панчева

Ако някой ви каже, че работи като литературен агент, то вероятно току-що сте се запознали с Гергана Панчева. Тя е основната фигура зад създадената от Манол Пейков агенция “София”, която е ангажирана с появата на българска литература на чуждестранни езици и пазари.

Благодарение на труда и присъствието ѝ на ключови форуми и места, авторите и техните творби са все по-малко заключени единствено в локалния контекст. Тя има принос към новата вълна на международен интерес към Вера Мутафчиева, а през следващата година “Последна стъпка” на Йордан Славейков излиза на немски език в превод от Андреас Третнер, “Дом за начинаещи“ от Емануил А. Видински се очаква в книжарниците в Армения, сборникът с разкази “Прекъсването на Самсара“ от Елена Алексиева предстои да излезе в Италия, Словения, Гърция и Белгия (на френски), а романът ѝ “Вулкан“ излиза на румънски. Българската детска литература до съвсем скоро беше изцяло непозната навън, а сега книги на Мария Донева, Петя Кокудева и Зорница Христова излизат на румънски, турски, македонски, албански. “Остайница“ от Рене Карабаш (с предстояща екранизация от Костадин Бонев) продължава живота си на английски, немски, турски и сръбски.

В Сърбия се подготвя втори преведен роман от Вера Мутафчиева, в Полша и Египет се очаква “Резерват за хора и вълци“ на Здравка Евтимова, чиято проза скоро излиза и в Чехия и Хърватия (с “Четвъртък”) и в Италия (с “Една и съща река”).

Гергана не е свързана с литературата само като инициатор на тези успехи: книгата ѝ с поезия “След дланите” излезе през 2021 г.

Пробивите

Успяхме да постигнем известна устойчивост в издаването на български автори през последните 2-3 години. Издатели, които преди време заложиха на писатели от българската литературна сцена, все по-често питат за нови имена и техните книги.

Например италианските издатели на избраните разкази от Деян Енев тази година публикуваха превод на дебютния роман “Остайница“ на Рене Карабаш, предстои да издадат и още един дебют “Керван за гарвани“ на Емине Садкъ.

Турските издатели на Георги Господинов миналата година включиха в преводния си каталог разказите “Кедер“ от непознатата за турския читател дотогава Йорданка Белева (като Георги Господинов, Емине Садкъ и Деян Енев не са представяни от нас, така че ги давам като илюстративен пример).

Чешкият издател на Белева също продължава със следващи заглавия дебютния роман “Чакалнята“ на Деница Илчева и сборника с разкази “Празнично семейство“ на Йордан Славейков.

А испанските издатели на Йордан Радичков работят по “Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева и преводът от Мария Вутова ще бъде публикуван догодина. От друга страна, още по-важно през последните няколко години беше да пробием на нови пазари и езици, да откриваме непознати за нас издателства и преводачи, да увеличим дълготрайния им интерес към нашите автори и към писателите от целия ни регион.

Наблюдавам как все повече издатели от Италия, Франция, Испания, САЩ, Америка, Германия се обръщат към нашата част от световната литературна карта.

Предстои да четем романите “Тук живее Йожи“ от Надя Радулова в Турция, Италия и Германия, “Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева във Франция (в превода на проф. Мари Врина-Николов), “Ане“ от Камелия Панайотова в Италия и Испания, “Свети вълк“ от Елена Алексиева в Сърбия.

Издателите, които работят по тези заглавия в превод, съвсем доскоро не бяха и помисляли да издават български романи или сборници с разкази. Радостно е, че през последните години се появиха и нови имена в областта на литературния превод от български на чужди езици – Джорджа Спадони, Елвира Борман, Марко Видал, Яна Елис, които все повече се утвърждават в Италия, Германия, Испания, Англия.

Новите читатели на българската литература

Тази година нови читатели от далечни територии се срещнаха с нашата литература, макар и все още в малък мащаб. Първите преводи на детски автори от България излязоха в Иран, предстои да излязат преводи в Бразилия, като например “Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков.

В Швеция не беше излизал превод на българска книга от над четири десетилетия, тази и миналата година там излязоха първите романи на Георги Господинов и Рене Карабаш, а първата българска детска книга излезе в Хърватия след пауза от почти половин век (Ксения Банович преведе “Лупо и Тумба“ от Петя Кокудева).

Читателите посягат към различни видове литература в зависимост от жанра и в това няма нищо лошо. Често в моята работа се налага да се съобразявам с културните специфики на даден пазар били те политически или религиозни.

В заниманията си с продажба на права все по-рядко срещам “крайния потребител“. Авторите, преводачите и издателите са тези, които имат пряк досег с читателите на чуждите пазари.

Надявам се, че читателят на българска литература навън е любопитен да научи повече за миналото ни от последните десетилетия. Да прочете неразказните истории от началото на настоящия век. Може би го занимават и сюжети, които нас, българските читатели, вече ни преумориха, а именно – неразказаните истории на децата от 90-те, порастването след края на Студената война, животът в късния социализъм. Преди няколко години усилено бягах от дадени образи, които приемах за твърде често срещани в нашата съвременна литература – образите на битата и мълчалива жена у дома, на дребния мошеник, който успява да оцелее благодарение на изобретателност и остър ум, на нездравословно любопитните ни съседи. Но след време си дадох сметка, че те имат своята значима роля, особено ако дадени истории, в които те участват, са разказани добре и с дълбочина.

Реалността в литературата ни не е принизяваща и не трябва да крием недостатъците на мястото, на което живеем. Напротив, добрата ни литература е начин да спрем да се срамуваме от това, че нямаме пълен контрол над реалността в страната, която обитаваме.

За големите и малките езици (и защо всъщност няма такива)

Важно е да не робуваме на езиковия колониализъм. Давам си сметка колко голяма част от света вече чете на английски, както и на испански, френски, немски. Това са т.нар. “големи“ езици и пазари. Но ми се иска да наблегна на това, че е от не по-малко значение нашите автори да излизат и в Босна и Херцеговина, Литва, Мароко. Не е редно да подценяваме езици или територии, които ни изглеждат на пръв поглед екзотични или не дотам мащабни.

Читателите, които обитават арабските пазари например, съставляват една от най-големите общности в света. Понякога се случва в престижно британско издателство да работи редакторка, родена и израснала в Босна, и да прочете интересен български роман, който наскоро е бил преведен и издаден на родния ѝ език. Или пък дете в Азербайджан да посяга към книга с красивите илюстрации на Кирил Златков, преди да се унесе в сън в делнична вечер. Това осмисля заниманията ни и ролята на т.нар. “малки“ езици наистина не трябва да се подценява.

Читателски навици

По необходимост чета все повече на английски. За професията ми е важно да познавам не само случващото се в родината, но и какви са литературните тенденции. Непростимо е да не знаем какво се издава, какво се чете, награждава, за какво “говорят всички“ тази година на чуждите книжни пазари. Наскоро започнах да развивам и искрено любопитство към балканските автори писатели от Словения, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония, към които преди не бях проявявала чак такъв интерес. Обнадеждаващо е, че все по-голям брой от тях виждаме и в прекрасни преводни издания на българския пазар. Страстен фен съм на детската илюстрация, какъвто не бях преди пет години.

Да не робуваме на клишета

Някои от най-популярните митове, които обитават международното книгоиздаване, са, че разказите не са добър начин за литературен пробив на чужд език. Или пък, че не е добре даден автор да се позиционира на чужд пазар с “голям“ роман (съдържащ голям брой страници). Надявам се, че успешно преодоляваме тези бариери, като доказваме обратното.

Политика на култура

Харесва ми да виждам как независимият сектор в България се обединява около общи каузи. Удовлетворяващо е и че колегите от чужди държави проявяват все по-голямо любопитство към участие в професионални събития в България (Черноморския литературен фестивал, резиденции и конференции на “Къща за литература и превод“, възможности за издателски обмен – книжни панаири, професионални програми).

Обнадеждена съм от устойчивото присъствие на България с национални щандове по големите книжни панаири във Франкфурт, Болоня, Лондон, Лайпциг. През 2025 г. поне частично имаме програма “Преводи“ към НФК, налична на английски език и достъпна за международното книгоиздаване. Преди три години цялата програма беше налична само на български език и си представете какви усилия костваше на един издател от Франция, Италия или Кипър да се опита да кандидатства за финансова подкрепа при издаването на Виктор Пасков в превод на чужд език.

Подобно на онзи цитат на Тодор Живков, че “тази година – завод за полупроводници, догодина – за цели проводници”, надявам се скоро да имаме цялата програма на английски. Съществуването на достъпна за кандидатстване програма за превод на литература е основополагащо за една цивилизована държава, която иска да се развива в областта на културните политики.

Повече на sofialitag.com.