Guerrilla Girls и изкуството да бъдеш непослушна

Трябва ли жената да е гола, за да влезе в музей на изкуството? В средата на 80-те години отговорът на този въпрос продължава да е по-скоро да. Затова и когато през 1984 г. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк отваря врати след голям ремонт и организира изложба, която да покаже съвременните художници и скулптори в международен план, от изложените 165 артисти едва 13 са жени. Оказва се, че наистина е по-лесно да си част от изложбата като гола жена върху картина, отколкото като автор.

Появили се като реакция срещу тази диспропорция, Guerrilla Girls започват анонимна акция, която да насочи вниманието към факта, че големите музеи и галерии на изкуството се управляват основно от мъже и вместо да показват актуално изкуство, те по-скоро документират властови структури, в които за жените и различните раси не е предвидено много място. И до днес никоя от оригиналните участнички в колектива не си спомня точния момент, в който се появяват косматите маски на горили, с които те опазват анонимността си. Казват, че неволна правописна грешка в изписването – Gorilla вместо Guerrilla – е имала ефект на просветление след продължителната борба с така желаните от пресата официални снимки. Другото освен маските, което не се е променило и до днес, е, че онова, което си представят като временна акция, се разгръща в десетилетна борба срещу сексизма, корупцията и расовото неравенство в артистичната общност и обществото като цяло.

Guerrilla Girls. 2016 г. Фотограф: Katie Booth

Четиридесет години след основаването си анонимният колектив Guerrilla Girls ще гостува за първи път в България в “Квадрат 500” със самостоятелна изложба и лекция-пърформанс. Събитието под името “Изкуството да си непослушна“, за което основна “вина“ има “Български фонд за жените”, може да се разглежда като своеобразен празник и ще се превърне в един от редките автентично добри поводи да отбележим 8 март подобаващо.

В страна, в която за масовия зрител словосъчетания като “сексизъм в изкуството“ все още сякаш звучат като авангардна артистична акция, а не като реален проблем, ще имаме рядкото щастие да се доближим до истински легенди на активизма, макар и скрити зад маски на горили и имена на художнички от отминали епохи като например Фрида Кало, Елизабет Луиз Виже Льо Брюн или Любов Попова.

“Ще се изненадате какви думи излизат от вас, когато носите маска.“*

Артистичният подход на Guerrilla Girls винаги е съчетавал хумор със статистика и смели графични изображения върху плакати, банери, стикери и билбордове. Стигат до тези похвати, след като откриват, че стандартните протести със стълпотворения пред музеите не водят до нищо друго освен до раздразнение сред посетителите и не постигат желания ефект, а именно да ги накара да поставят под въпрос онова, което виждат вътре.

Guerrilla Girls, 1985. Women Earn Two Thirds 

“Нашата цел е да накараме хората да мислят за неща, за които не са мислили досега, защото колкото повече задълбавате в дискриминацията, толкова повече други теми и области изскачат на повърхността“, казват те в свое интервю за британското издание Buildhollywood от миналата година. В него те допълват още, че малко хора си дават сметка, че гледайки класически произведения, пресъздаващи митология или исторически сцени, всъщност в тях виждат изобразено сексуално насилие, обвито в красива плът и драперия например. Тяхната идея обаче не е да морализират и да казват дали дадено изкуство е лошо или не, а да насочат вниманието към начина, по който изкуството отразява културата ни днес.

Guerrilla Girls. 2017 г. / Naked CHEAP-SQP

Един от правилните избори, които правят в тази посока, е да използват хумора като достъпна форма за обществото и през него да вкарат точни данни и цифри, вместо да задават общи въпроси, които да звучат реторично. През годините колективът събира огромно количество данни от различни големи културни институции не само в САЩ, но и в Европа, като след 2000 г. постепенно самите институции, които те критикуват, започват да ги канят да представят свои проекти в тях. Така например през 2006 г. по покана на музея Istanbul Modern партизанките откриват, че статутът на жените артисти в Турция е по-добър от този в Европа. Поканите, които предизвикват дилема, все още са внимателно обмислени, за да избегнат цензура, но и за да постигнат положителния ефект от това, че понякога начинът да подобриш дадена сиситема е, като я критикуваш отвътре. Според тях много от институциите, които те атакуват, искат промяна, но не знаят точно каква и как да я постигнат.

Guerrilla Girls, 1985 г. Фотограф: Lori Grinker за Contact Press

Малки крачки за жените, големи крачки за човечеството

Въпреки че дейността им през годините е огромна и е част от историята на форуми като Венецианското биенале и някои от най-големите музеи и галерии в света, промените се случват бавно, а на места почти ги няма.

“Трудно е да се променят тези задръстени места. Те са заседнали в колекциите си, които исторически не са събирани на база разнообразни артисти с всякакъв произход или гледни точки. От друга страна, в места като Tate Modern и изложбите, които организират, можете да видите промяната“, казват още те и допълват, че друг структурен проблем в света на изкуството е, че то се занимава главно с уникални предмети, които могат да съществуват само на едно място в даден момент. Това пък е основният коз в играта на пазара за изкуство и производството на луксозни предмети, които често могат да са притежание само на богатите. “Музеите са скъпи места за управление и ако нямате обществено финансиране, тогава музейните работници трябва да намерят колекционери на изкуство, в чийто интерес е музеите да изложат това, което събират. Това е огромен конфликт на интереси, който противоречи на всякакви идеи за етичен и свободен пазар“.

“Не ни трябват пари. Трябват ни само банани“

Цитатът е от интервю на колектива за The Independent, но прави интересна препратка към съвременните събития, в които пазарът на изкуство граничи с развлекателно шоу. Според Guerrilla Girls това, че парите контролират начина, по който се възприема изкуството, винаги е бил в противоречие с онова, което творците създават и което културата иска. В медиите гръмките новини, свързани с изкуство, по-често са за рекордни цени от търгове, което изкривява представата за това кое изкуство е наистина ценно и с какво.

Guerrilla Girls. 2020 г. / Naked Skateboard

“Ако съдите за литературата по това колко копия е продала дадена книга, а не по заслугите ѝ, няма да имаме много богата история“, коментират от колектива. В същото време ги впечатлява експозицията от произведения на изкуството онлайн, създадени от всевъзможни автори, експериментиращи с всякакви нови средства и медии. Според тях това е нов начин за борба със старата система, което прави творбите достъпен, а не луксозен артикул, до който само малцина могат да се докоснат. И все пак, борбата срещу сексизма, корупцията и расизма в изкуството остава, а към нея се присъединява и един нов враг, заплашващ обществото сега. “Изкуството винаги се е занимавало с обществото и е било за създаване на диалог, но политическото изкуство, което се създава сега, говори за това как в съвремието всеки се опитва да изпъкне и да не приема статуквото.

Guerrilla Girls, The Streets, 2018 г. Фотограф: Beau Roulette

С възхода на авторитаризма се намираме в пропаст, затова в изкуството и останалите начини за изразяване, хората трябва да бъдат обидени от това и да се противопоставят на онова, което вече е съществувало в миналото.“**

Ретроспективната изложба “Изкуството да бъдеш непослушна“ на Guerrilla Girls ще гостува в Националната художествена галерия “Квадрат 500“ от 6 март до 8 юни. Две от основателките на групата с псевдоними Фрида Кало и Кете Колвиц ще изнесат публична перфомативна лекция на 7 март. Събитието е част от проекта на БФЖ “Фонд за артистични проекти на жени“.

________________

*Цитатът е от The Interview Magazine  

**Цитат от Buildhollywood