Любимата ни исландска формация - GusGus идва отново в България, този път за морски лайф на сцената на Kite Bar. С токчета или с червен мустак, изненади от Биргир Тораринсон, Даниел Агуст Харалдсон и Хьогни Егилсон винаги трябва да се очакват. Над две десетилетия GusGus са едни от най-емблематичните представители на световната електро сцена, а с нестандартно комбиниране на мелодично техно, трип-хоп, хаус, и хипнотичен електро-поп, бандата създава отнасящо и неповторимо звучене.През септември очакваме десетият им юбилеен албум, а ние си поговорихме с Даниел Харалдсон по повода.
КОЙ ОТ ВАС Е МОЗЪКЪТ, КОЙ ДУШАТА И КОЙ ТЯЛОТО НА GUSGUS?
Biggi Veira (Биргир Тораринсон) определено е мозъкът зад GusGus, аз съм душата, а Хьогни е тялото, защото обича да играе баскетбол.
20 ГОДИНИ СЛЕД ПЪРВИЯ ВИ АЛБУМ, КАКВО СЕ ПРОМЕНИ?
Успяхме да минем през някои радикални промени, касаещи както членовете на групата, така и самата музика. Хора идваха и си отиваха и след това се връщаха отново… Аз, например, си взех почивка от турнета за цели седем години, но, когато се завърнах, бях двойно по-вдъхновен и нетърпелив да съм отново част от бандата. Оттогава минаха над девет години и продължавам да чувствам, че имам какво да дам. Всеки член има характер и той резонира много силно върху музиката, която правим. Преминали сме от трип-хоп през техно до хаус и поп.

КАКВА МУЗИКА СЛУШАТЕ В КОЛИТЕ СИ?
Знам, че Biggi Veira слуша доста странни неща в колата си като Bernard Fever, Black Dog Production и Методи Христов.
Хьогни няма музика в колата си, а аз слушам напоследък “Leftism” на Leftfield - албум, който излезе в средата на деветдесетте и продължава да бъде един от любимите ми. Слушам също и новите неща, по които работим в момента. Новият ни албум ще бъде и най-добрият, разбира се!
КАКЪВ Е НАЙ-ГЛУПАВИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО СА ВИ ЗАДАВАЛИ ЗА ИМЕТО НА ГРУПАТА?
Няма глупави въпроси, само безмислени отговори… Често ни питат откъде идва името и отговорът е, че идва от един немски арт филм на Рейнер Вернер Фасбиндер, наречен “Angst Essen Seele Auf”. В него немският емигрант Али яде кус кус с местния барман и тяхната връзка се развива около храненето и душевността…