Хапчето говори

“Фокусът на страницата ми винаги е бил насочен към хумора, смеха и позитивизма и за да успея да постигна пълен ефект и да центрирам вниманието точно над забавлението и социалната ми позиция, прецених, че човекът зад Хапчето трябва да остане напълно анонимен”, казва ни създателят на профила “Хапче за глава”, следван от близо 60 хиляди в Instagram.

И все пак той дава някои следи за самоличността си – вайръл шегите не са му първа природа. “Вече наближавам 30 години и ако трябва да се обърна назад във времето, никога нямаше да предположа, че хобито ми ще е споделяне на странни видеа, съпроводени с прекалено много чалга и простотия. Очеизбождащо количество чалга и простотия.”

Около профила за “дневна доза позитивизъм без рецепта” се заформиха дори определени навици. Понякога реакциите на Хапчето към завоите и обратите в “Ергена” са дори по-очаквани от самите нови епизоди, а в миймовете могат да се прокрадват кадри от “Туин Пийкс“ на Дейвид Линч през нелепи стари реклами до хитовете на Азис.

“От самото начало съм само аз и създаването на страницата беше нещо като лична терапия. Преди пет години се намирах в изключително лошо ментално състояние депресията беше обзела всеки един аспект от живота ми, не намирах смисъл и ежедневието ми беше станало сиво и монотонно. Повратният момент дойде, когато бях притиснат от непрестанни негативни мисли и в резултат на това всичко стана още по-зле.”

Ироничният поглед към света наоколо е това, което постепенно го изважда от състоянието и го кара да погледне проблемите от друг ъгъл. Това, че толкова много хора споделят чувството му за хумор, изненадва и самия него. Той смята, че това е и добър начин определени теми да стигнат до по-широка публика.

Казва, че създава всички публикации на първо място за себе си – водещото е това, което го разсмива. “Процесът на създаване на съдържание се ограничава до това дали имам нещо да кажа на света и дали в дадения момент имам вдъхновението да го направя по най-подходящия начин. Най-често първичната ми реакция за даден социален проблем или за нещо, което ме е впечатлило, се превръща в корена на идеята за съответната публикация.”

Той горе-долу има представа за аудиторията на профила и не е правил компромиси в името на по-голяма видимост.

“Също като характера и почерка, всеки един човек има свое собствено неповторимо чувство за хумор. Това, което мога да им предложа, е моята автентичност, позицията ми по различни политически проблеми и интересите ми, пречупени през призмата на смешното. Всички препратки, паралели и идеи във видеата са неща, от които се вълнувам и присъстват в свободното ми време. Когато някой хване съответна референция, идея или лозунг, се радвам, че съм намерил съмишленик.”

Често в миймовете, колажите и видеата му се прокрадва и политическа сатира. “Така използвам платформата си с ясната цел да покажа колко съм несъгласен и ядосан с дадената ситуация.” Въпреки че профилът му е ориентиран към пародиране на известните личности и събития, според него “трябва да говорим повече за политика, отколкото за новите скандали на популярните хора.”

С времето се променя и импулсът в генерирането на съдържание: “От нуждата да създавам мемета, за да се чувствам по-позитивно и добре, стигнах дотам, че правя мемета, когато съм изключително яростен, огорчен, разочарован и афектиран от тема със социално значение. И това продължава да ми действа като вид терапия – да излея всичко и да му дам гласност.”

Най-хитовите попадения на Хапчето често са интерпретациите на епизодите на “Ергенът”. Има ли съдържание в профила, което е платено?

Човекът зад Хапчето е всъщност тотално против тази практика: “Рекламата посредством страници, инфлуенсъри и популярни хора в социалните мрежи е едно от най-глупавите и неавтентични развития на маркетинга в модерното общество. Не създавам съдържание, което да е платено. Смятам го за мързелив, безхарактерен и скучен начин за насочване на вниманието към даден продукт или идея. Всичко, което съм споделял или за което съм давал гласност, е било нещо, в което наистина вярвам или просто чистото ми впечатление като човек от обществото.”