Чужди езици, които подозираш, че разпознаваш, но не съвсем. Концерт на група, която тепърва набира скорост. Филм в стогодишно кино, за който знаеш, че няма да видиш у дома. Традиционна кухня от страна, в която не си бил и може би няма да посетиш. Към преживяванията, които често имаме в чужди страни, предимно на Запад, може да добавим и влизането в книжарница, където вместо класики, те посрещат нови списания, журнали, зинове. С няколко разгръщания настоящето става някак по-лесно за осмисляне, а нещо, за което мислиш, че вълнува само теб, вече не изглежда толкова нишово.
Това, че четете този текст в стотен брой на хартиено списание, не е толкова странно. Подобно на плочите, Adidas горниците или електронните часовници Casio, хартиените издания трябваше да останат назад в историята, след като дори мейнстрийм представителите съкращаваха екипи, бюджети, регионални издания на фона на развитието в онлайн средата. Това, което никой не забелязваше през 2000-те е, че по-малките представители останаха встрани от тази вълна на разруха и сами пренаписаха правилата си - дори и с цената на няколко години затишие или налагане по обратния път, от уебсайта или блога към хартията. Така завръщането на изданията стана едно от големите явления на миналото десетилетие и около 2017-2018 г. достигна своя пик, който, въпреки турбуленциите покрай пандемията, засега успява да удържи фронта.
Списанието става все повече художествен обект. Брой на създаденото през 2015 г. издание за изкуство и наука Plasma.
В случая “всичко ново е добре забравено старо” по различен начин: тенденцията извиква асоциации не толкова с пика през 90-те години, колкото с развитието на първите музикални издания в края на 60-те, нелегалните контракултурни самиздати в Източния блок през 70-те и зараждането на зин културата на Запад в същия период. Няколко души решават да се обединят около идея, знаят, че някъде има публика за нея и подозират, че под повърхността дори има повече платформа за развитие - това е историята на почти всички издания с ъндърграунд корени и постепенно развитие към световна публика.
Стилистиката на част от новите списания са все по-вдъхновени от малкия формат
и дизайнерски решения на зиновете, понякога минималистични, понякога хаотични
във визуалната си идентичност. Ordinary Magazine
Точно през последното десетилетие Vice порасна с първите си читатели от 90-те, направи (често неедозначно приемана) стъпка към по-политически теми и сам се превърна в конгломерат, Monocle предефинира възможностите за разпределение на съдържанието с индивидуални акценти в онлайн, аудио и физическия си формат, The Gentlewoman и Fantastic Man започнаха през 2010 г., докато съвременните асоциации с ролите на мъжа и жената в обществото вече претърпяваха нова вълна на разбиване на клишетата, издания като Berlin Quarterly напипаха пулса на падащите бариери между изкуствата - в случая между поезията и фотографията, Ordinary се възползва от често саркастичния поглед на сегашното поколение към тенденциите и събитията, Faune и Rucksack намират аудиторията си сред увеличаващия се брой хора, за които “туризъм” и “екзотика” стават мръсни думи и пътуванията трябва да са максимално близки до автентичния живот на местните, Apartamento се вписва в актуалния проблем как да намерим комфорт във все по-отесняващите (и временни) пространства, в които живеем.
Няколко български издания бързо отговориха на духа на времето, макар и често с кратък живот - широкоформатното списание за култура, литература и фотография СВЕМА, литературното Klaxon Press, списание Артизанин, комикс зинът Ко-миксер.
Сред добрите нови примери са 032, Списание за танц и Киберпънк, миналогодишният книжен дебют на сайта за фантастика Shadowdance. Отчасти, съществуването на Hip Hip Library в София компенсира липсата на специализирано място за подобни издания. Българският пейзаж не е толкова беден, ако вземем предвид и миналото - някои от настоящите тенденции може да видим и в Егоист, Ритъм и Едно, но засега повечето завръщания на медии от 90-те и началото на 2000-те са изцяло онлайн.
Избрани корици на списание “Едно”
Вълната идва и за да тества доколко е истинска виртуалната реалност и дали след като се опитвахме да изградим паралелен живот в социалните мрежи, вече не искаме да се върнем назад. Възраждането на списанията често е описвано като противоотрова на кликбейт журналистиката и бързата смартфон консумация. Според дългогодишния издател и редактор Конър Пърцел, автор на книгата със съвети за устойчивост на пазара за периодика The Magazine Blueprint: “Хората могат да ти дадат милион сърца в Instagram, но това може да не донесе и една реална бройка за списанието ти.” Насред малки тиражи и ориентираност към нишови аудитория, правилата на рекламата се променят и повечето редактори на списания, създадени след 2010 г., разчитат най-вече на мейлинг листове, кампании за групово финансиране и месечни абонаменти.
Първи брой на списание “СВЕМА”, с тема на броя - "Време"
“Най-добрият съвет, който мога да дам, е просто “направи го” - не трябва да превръщате преследването на страхотното във враг на просто доброто. Много неща се учат в движение”, казва в книгата Роб Орчард от Delayed Gratification, списание, създадено през 2011 г., което (както името подсказва) е посветено на т.нар. “бавна” журналистика, отвъд хаоса на бързите новини. Така той подсказва още една причина за явлението - то пораства пред очите на читателите си, колебливите първи стъпки всъщност са знак за искрено търсене на правия път, популярността му не е изкуствено създадена от алгоритъм, а заглавията не са пред очите ви случайно.
Elementum Journal
Това, което отличава новото поколение независими списания, е че в една книжарница често може да видите как тези в малък и минималистичен формат често стоят до големите, с по-амбициозен дизайн - по-скоро за добро. Йерархията е неясна, а все повече издания си дават сметка, че те трябва да предложат едновременно съдържание и визуален обект.
Ако резките промени и неочакваните събития в определени сфери пораждат притеснения - възходът на независимите издания през последните десет години показва, че след някои трусове пластовете всъщност се наместват.