Фотографът Илиан Илиев прохожда (буквално) в ресторанти, тъй като семейството му е в този бизнес. След забежка по новинарското снимане се отдава на истинската си страст готвенето, стилизирането и снимането на храна. Дванадесет авторски готварски книги и куп колаборации с готвачи от цял свят по-късно той може да се похвали с някои от най-престижните награди в бранша си, успешни и търсени майсторски класове и най-вече – с лукса да прави това, което обича, и да живее заобиколен от вкусна и фотогенична храна. Илиан от години живее във Великобритания, където и излизат най-първо книгите му, но остава силно свързан с българската кулинария и готвачи и често се връща. Последната му книга The Food Hedonists вече е в продажба, а скоро ще излязат още две. Попитахме го дали работата на кулинарния фотограф и стилист е толкова привлекателна, колкото изглежда, и какво ново около него.
Как направихте прехода от новинарската към кулинарната фотография? Какво Ви привлече към точно тази област?
Журналистиката никога не е била в плановете ми за кариера. Когато си млад фотограф, се пробваш, където има възможност. Преди да започна да снимам, рисувах и приех фотографията като следващо стъпало в творчеството ми. Харесвах много да правя стайлинг и да подреждам светлината в студиото, това беше моята мечта. Но така се случи, че съчетах наследствената любов към професионалното готвене и уменията за стайлинг и фотография и така вече повече от 20 години готвя, снимам и черпя със снимана храна съседите си.
Публикували сте много готварски книги, част от които отличени от Gourmand Awards. Има ли конкретен проект, с който се гордеете много? Особено предизвикателен или запомнящ се?
Книгата “Магията на шоколада“ с шоколатиера Елица Божинова е проект, който може би ме кара да съм малко по-горд. С тази книга спечелихме Best in the World Cookbook Photography 2019. Предизвикателство, придружено с много емоции, беше снимането на Seycheles – Fishing and Cooking. За една седмица трябваше да работя с 25 готвачи от цял свят в различни ресторанти. Признавам, храната беше прекрасна навсякъде. Не харесвам военните, но харесвам железната военна дисциплина на готвачите, независимо откъде са те! Имам късмета да се адаптирам лесно с различни хора и те да ми се доверяват за крайния резултат.
Добри колаборатори ли са готвачите? Как разпознавате талантите, с които желаете да работите?
Работата ми е свързана с пътуване, срещам се и работя с готвачи от цял свят. Винаги предпочитам да работя с локални готвачи, те не само знаят повече за кухнята, но и за местната култура, и почти винаги са мили и с удоволствие работим заедно. Снимането на храна е отборна работа и талантът е колективен – всеки дава знания, опит и любов към добре приготвена и представена храна. Работя не само в студио, дори по-често в ресторанти, но винаги само с естествена светлина. Старая се храната от снимката да крещи: “Ела, изяж ме!“
Преподавате стайлинг и фотография на храни. Какви хора са учениците Ви? Колко важно е да следите тенденциите в тази сфера?
Студентите ми са по-скоро свързани професионално с храната или пък любители, които са харесали работата ми и искат да чуят как го правя. Наскоро снимах в един много луксозен хотел, където в претенциозния ресторант су-шеф беше мой бивш студент. Бях много горд с него, докато го слушах да обяснява избора си на чиния, цвят, размер и как да работят за представянето на храната пред камера. Това е нещото, което ме мотивира да преподавам. Във всекидневната си работа аз не снимам “неща“, а чувства, емоции. Тя е свързана с това да докоснеш струната на удоволствието на клиента. Следя не само тренда във фотографията, но и в развитието на кулинарията и здравословното хранене. Помагат ми и конкурсите. Там се мерим кой колко е научил. Интернет също скъсява разстоянията.