Художникът Андрис Еглитис за надеждата в източноевропейската меланхолия

“Не искам това, което правя, просто да илюстрира идеи и мисли... по-скоро съм заинтригуван от определена тема, за която да чета, в която да се потопя, в която работите да са като противоречиви герои в история. Да имат значение отвъд моментното показване”, казва латвийският художник Андрис Еглитис, докато се опитва да опише философията, която движи изкуството му.

В София то е представено с две изложби, които протичат едновременно: амбициозната инсталация “Циркулация” (Circulation) в галерия +359 (Водната кула в кв. Лозенец) и серията картини Earthworks в галерия “Харта”. И двете показват как Еглитис използва природата, изоставените градски пространства и обекти като изразни средства, често с пост-апокалиптична нотка.

Работата на Еглитис е белязана на разнообразния му професионален опит до момента и връзката с родната му страна.

От инсталацията "Циркулация" в галерия +359. 

Портрет на художника като латвиец

Андрис Еглитис е роден в Рига през 1981 г. (тогава все още част от СССР), а от 2008 г. насам той е реализирал над двадесет самостоятелни изложби и е един от международно най-разпознаваемите визуални артисти от страната.

Участвал е в повече от тридесет значими групови изложби в Латвия, Белгия, Литва, САЩ, Индия, Германия и други страни. През 2015 г. Еглитис представя Латвия на 56-то Венецианско биенале. Бил е сценограф на театрални постановки и опери. През 2020 г. заедно с група съмишленици, основават откритото пространство и артистична резиденция Savvaļa в Рига.

Андрис казва, че в Прибалтика латвийците са често тези с по-негативна настройка и винаги виждат литовците и естонците като по-напреднали, “но съм чувал, че естонците гледат пък така на нас.”

От инсталацията "Циркулация" в галерия +359. 

Описва артистичните кръгове на Рига по начин, по който ни напомня за София. “Латвийската арт сцена е много малка. Това е както предимство, така и затруднение. От една страна, лесно се запознаваш с всички, няма нищо сложно в това да привлечеш внимание, но от друга, това води до бързо изчерпване на възможностите да израстнеш, а личните и професионалните взаимоотношение лесно се оплитат.”

Той очертава и един по-голям проблем: “Основно предизвикателство е, че изкуството е все по-маргинализирано като въобще присъствие в обществото”, казва Андрис. Той гледа към преходните 90-те години като фактор за това, тъй като въпреки новооткритата свобода на изразяване, особено в съвременното изкуство, “на обществото му липсваше образование и разбиране, а това доведе до загуба на интерес от публиката. А днес сме свидетели на кардинални промени в културата и ценностите. Технологията и повърхностното забавление избутаха изкуството в ъгъла.”

От серията Earthworks в галерия "Харта".

Един за всички, всички за никого

Андрис Еглитис постоянно се изненадва колко много прилики вижда в начина, по който изкуството се е развило в страните от някогашния Източен блок. Предизвикателствата, които вижда, са споделени: едва съществуващ пазар, скромно публично финансиране, институции в стагнация. “И в същото време, толкова много ентусиазъм в самоорганизирането и инициативността. Честно хаотичната среда създава поле за креативен експеримент.”

Това, което вижда като по-специфично за артистите в Прибалтика и като цяло в нордическите страни, е връзката с природата. Описва я като много силна и също така жива чрез фолклора. “В него животинските образи имат осезаемо присъствие. Тоест, когато говорим за пост-антропоцентризъм, при нас има по-директен опит по тези теми, те не са само теория.”

От серията Earthworks в галерия "Харта".

Андрис разказва, че войната в Украйна, напрежението по границата между Русия и балтийските държави, както и догадките дали ескалация е възможно, са част от ежедневните мисли на латвийците. “Разбира се, с времето хората свикват с всичко, включително и с войната, но тя остава много съществен елемент от нашето съзнание. Има и други елементи от съвременната световна политика, които също създават чувство на несигурност и объркване. Например, наскоро бях подложен на цензура по време на събитие в Литва, защото изразих подкрепа за Палестина в описанието на работата си. В същото време Латвия в момента преживява вълна от абсурден псевдоконсервативен и псевдонационалистичен популизъм, както и другаде в Европа и Източна Европа. Наскоро се запознах с трудовете на политолога Иван Кръстев, който има ценни наблюдения по този въпрос.”

Сред последните новини от страната на Андрис е отхвърлянето на Истанбулската конвенция, която през 2017-2018 създаде вълна от дезинформация и у нас, както и на други места из Източна Европа. “Утре ще отида да протестирам срещу това решение на парламента, който е под влияние на партии, подкрепяни от Русия. Това е пример за хибридната война, която води Русия и трябва да се опълчваме на тези методи. В такава ситуация мисля, че е много важно хората да се съхранят, да могат да поддържат умовете си, да изграждат ментално пространство отвъд темата за заплахите около нас.”

От инсталацията "Циркулация" в галерия +359. 

От Рига през Луковит до София

Двете му изложби в София са резултат от близо година разговори. През 2024 г. Латвийският национален музей на изкуството представи самостоятелната му изложба Some Instances of Encounters between Imagination and Matter. Той се запознава с кураторката Снежина Кръстева там и така се ражда идеята да гостува в България.

Възможността се вписва и в дългогодишния му интерес към балканския регион. Тази пролет, когато правилният момент настъпва, той се качва на колата си, преминава цяла Източна Европа и стига до... Луковит.

“Убеден съм, че нашите мисли, идеи и действа са много повлияни от средата в която сме, от колективното знание, което изпълва отвътре тази среда и контекста, който се създава от този сблъсък. Така че съм заинтригуван да работя и по начин, който е специфичен за всяко ново място, на което се намирам.”

В околността въображението му е провокирано от меланхолията на полуизоставените села в северната част на България. С помощта на галеристите си у нас, той намира пространство в Луковит, което превръща в студио за новия си проект.

От инсталацията "Циркулация" в галерия +359. 

“Когато пристигнах, вече имах ясна предства как “Циркулация” ще се оформи като алегория на потока на информация, на сила, на идеи и човешки отношения в нашия ъгъл от Европа. Обстановката в Луковит беше изпълнена с противоречия, със следи от откъслечна и хаотична цивилизация на фона на невероятно красива природа. Наоколо имаше изоставени сгради от времето на комунизма, недовършени блокове от 90-те години, много несъбран боклук, както и причудливи архитектурни решения, които едновременно създават усмивка и подсказват някакво отчаяние”, казва Андрис и се присеща за известния в града ресторант “Родина”, който наподобява средновековен замък.

Работата със самата локация е процес на едновременно проучване и откритие за Андрис. Крайният резултат е трудно предвидим, независимо какво е взел в багажа от Рига. Казва, че е първоначално е пристигнал с идеи за по-мрачни и изпълнени критики към днешния свят творби. “Но всъщност на фона на депресиращата градска среда и вдъхновяващата природа, реших да отида в една посока, в която личи повече светлина, надежда. Работите все пак се осланят на постсъветските пространства като препратка и на начина, по който в нашия регион правим сами от нищо нещо, но мисля, че се получи изложба за универсалните природно-културните връзки. А това е така или иначе в ядрото на артистичната ми практика.”

От серията Earthworks в галерия "Харта".

Андрис се интересува от начина, по който човешката следа променя това, което ни е дадено. “Ние изграждаме природната среда и после тя изгражда нас. В този смисъл, искам изложбите ми да са като имерсивни преживявания. Затова и често ги поставям в пространства, които не са най-типични за показване на изкуство: водната кула предостави перфектната възможност за това.”

“Циркулация” е създадена като site-specific творба за +359, но основите вече са били положение в подготовката му за София.

“Имах под ръка някои вече изградени елементи, които донесох от Латвия и сглобих в Луковит – например глинени съдове, които намерих в Троян, с бетонни и метални скулптури. Обектите бяха изцяло оформени от спецификата на Водната кула. И същевременно, останах изненадан колко лесно се вписа готовата серия Earthworks, в която работя с пръст, глина и водорасли, на белите стени на “Харта”.

Андрис Еглитис

“Циркулация” (Circulation) продължава в галерия +359 (Водната кула – Лозенец) до 16 декември. Пространството работи от четвъртък до събота, между 16 и 19 ч. до 15 ноември и в събота между 14 и 17ч. до 16 декември. Earthworks е в галерия “Харта” (ул. “Врабча“ 12) до 17 ноември. Галерията работи от четвъртък до събота между 15 и 19 ч.