Илиян Ружин освен меломан радиоводещ е и фотограф, който май рядко, да не кажем никога, не пропуска сносно музикално събитие в широкия географски периметър.
Казва, че Инстаграм предоволно го дразни, но просто “е припознат от професионалистите и въобще фотографската индустрия, т.е. всички са там - от производители до имената в повечето жанрове на фотографията.”
Когато снима по работа, се опитва да превърне в рутинна добрата комуникацията с клиента. ”Рутината е нужното зло или поне по-добро не е измислено. Винаги достигаш до някаква. Лошо е да спреш да мислиш, да превърнеш немисленето в рутина. Лошото пък на мисленето е, че е трудно. Затова снимането на малки (лични) проекти е много полезно. Развиват те като фотограф и те поддържат в кондиция. Проблемът е, че са времеемки, не плащат сметките и амортизацията.”
Обикновено в Инстаграм се старае да пуска три кадъра, обединени от идея, настроение, “дай Боже, разказ и о, чудо! - всичко това наведнъж”.
За това му помага един “изстрадал Nikon D700 (господ здраве да му дава) и скромни обективи”. Няма читав телефон и съответно не ползва приложения за обработка. “Гледам да не прекалявам с обработката, контрасти, цветна температура, без велики манипулации.”
Впечатлява го документалистиката, социалната фотография, снимките с контекст под тях. “Естествено, не се държа антисоциално, харесвам селфита на приятели и познати, красиви момичета и тежки софри.”
Най-изненадващата снимка, която е правил, е на изненадващо голям куп телефонни слушалки, изхвърлени до кофа. “Бях с позната. Тя ги видя, каза “Снимай ги!”, снимах три кадъра и батерията падна. Това като пример за нещо, появило се изневиделица. Друго е, когато разглеждам снимките на спокойствие и виждам нещо, което не съм видял, докато съм снимал. Като „мамута“, оформен от силуета на едни дървета. Докато бях там, виждах само дървета. Изненадах се, че не съм го забелязал там на момента.” Твърди също така, че никога не би качил селфи как яде и пие.
Инстаграм не е променил нищо в него. “И няма да му дам да промени, защото го приемам като средство/среда, а не цел. Иначе прави снимките лесно видими, фотографите - лесно откриваеми. Бързо следиш кой какво снима. Лошата страна е прекомерното ниво на шум, глупости и тъпизми (нормален за една социална мрежа). Което пък е освобождаващо, даващо вектор на хората, които наистина искат и имат да кажат нещо. Да се концентрират, да решат/разберат кои са, какво са и да дадат най-доброто. Това важи и за музикантите.”
Профилите в Инстаграм, които следи с интерес: @Afpphoto, @pulitzercenter, @worldpressphotoarg, @finfilm, @lomovera, @lensculture, @magnumphotos, @beta_fixer, @stanishev и музиканти разни. “Фийд ли е да го изброиш… “