Дейвид Игълман за тайния живот на мозъка

Революционен в своите идеи, световноизвестният невроучен и популяризатор на науката Дейвид Игълман поставя под съмнение всяко едно решение, което мислим, че взимаме съзнателно. С помощта на примери от поп културата, литературни препратки и исторически факти, ученият обяснява как опознаването на несъзнателните части на мозъка ни може да ни помогне да разберем повече за природата на времето, реалността, религията и престъпленията.

Новото издание на български език на книгата "Инкогнито. Тайинят живот на мозъка" излиза отново от издателство "Сиела", този път в превод от английски на Елена Филипова, а ние ви предлагаме интересен откъс от нея, който е не само актуален, но и полезен в настоящия момент. 

***

ГЪДЕЛИЧКАНЕ НА МОЗЪКА ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО

Вашият мозък може да бъде неусетно манипулиран по начини, които променят бъдещото ви поведение. Представете си, че ви дам да прочетете няколко страници текст. По-късно ви казвам да попълните празните места в няколко откъслечни фрази, като например се... пил... . По-вероятно е да изберете думи, които сте видели неотдавна – да речем, сексатор на пилета, а не сертифициран пилот, – независимо дали имате явен спомен, че сте виждали наскоро тези думи.

Аналогично, ако ви кажа да попълните празните места в някаква дума, например п_дс_зн_тел_о, ще сте по-подготвени да го направите, ако преди това сте видели думата в някакъв списък, независимо дали си спомняте, че сте я видели16. Някаква част от мозъка ви е била докосната и променена от думите в списъка. Този ефект се нарича зареждане (грундиране, прайминг) – мозъкът ви се зарежда предварително с нещо.

Зареждането подчертава обстоятелството, че имплицитните системи на паметта са принципно отделени от експлицитните – дори когато вторите са изгубили данните, първите все още имат контрол върху тях. Разделимостта на системите се онагледява отново от пациенти с антероградна амнезия, предизвикана от мозъчно увреждане. Пациенти с тежка амнезия могат да бъдат заредени да попълват празните места в думи, дори когато нямат съзнателен спомен да са срещали изобщо какъвто и да било текст.

Освен временното погъделичкване на мозъка ефектите от предишно съприкосновение могат да бъдат и дълготрайни. Ако сте виждали снимка на нечие лице преди, ще го прецените като по-привлекателно при по-късно разглеждане. Това е вярно, дори когато нямате никакъв спомен да сте го срещали някога по-рано. Известно е като ефект на простата познатост и той илюстрира обезпокоителния факт, че имплицитната ви памет влияе на вашата интерпретация на света – кои неща харесвате, не харесвате и т.н. Няма да ви изненада, че ефектът на простата познатост е част от магията зад брандирането на стоки, създаването на знаменитости и провеждането на политически кампании – колкото по-познати са ви дадени продукти или лица, толкова повече ги предпочитате. Ефектът на простата познатост е причината, поради която хората в светлината на обществените прожектори невинаги са толкова разстроени от негативните отзиви, колкото би могло да се очаква. Както често отбелязват прочутите личности: „Единствената лоша разгласа е липсата на разгласа“ или „Не ми пука какво казват вестниците за мен, стига да изписват правилно името ми“.

Едно друго проявление на имплицитната памет в реалния свят е известно като ефекта на илюзията за истина – по-вероятно е да повярвате, че някакво твърдение е вярно, ако вече сте го чували преди, независимо дали то наистина е вярно. Участниците в едно проучване оценявали обосноваността на правдоподобни изречения на всеки две седмици. Без да се издават, експериментаторите вмъквали някои повтарящи се изречения (и верни, и неверни) при тестовите сесии. И открили ясен резултат: ако участниците били чували някое изречение предишните седмици, било по-вероятно сега да го оценят като вярно, дори и да се кълнели, че никога преди не са го чували. Това било така дори когато експериментаторът казвал на участниците, че изреченията, които ще чуят, са неверни – въпреки това самата познатост на идеята е достатъчна, за да подсили правдоподобието ѝ при по-късна среща. Ефектът на илюзията за истина подчертава потенциалната опасност за хората, които са многократно изложени на едни и същи
религиозни повели или политически лозунги.

Простото свързване на две понятия може да бъде достатъчно, за да предизвика несъзнателна асоциация и в крайна сметка усещането, че в двойката има нещо познато и вярно. Това е основата на всяка видяна някога от нас реклама, която свързва продукта с привлекателни, ведри и сексуално заредени хора. Това е и основата на един ход, предприет от рекламния екип на Джордж У. Буш в кампанията му през 2000 г. срещу Ал Гор. В телевизионната реклама на Буш за 2,5 милиона долара на екрана се мярка един кадър с думата RATS (от анг. - плъхове) във връзка с „Лекарствения план на Гор“. В следващия момент става ясно, че думата всъщност е краят на думата BUREAUCRATS (от англ. - бюрократи), но ефектът, търсен от създателите на рекламата, е очевиден – и както се надявали те, запомнящ се.