Ива Иванова между театралното и реалното

Пътят към изкуството за илюстратора, сценограф, автор на костюми за киното и театъра и пърформанс артист Ива Иванова логично преминава през няколко периода. Започва още в най-ранните ѝ години с рисунките, а след това поема в посока към архитектурата, докато един семестър по сценография успява да я задържи трайно в сферата на изкуствата. Завършва Академията за изящни изкуства във Виена през 2016 г. в класа на Анна Фиброк с номинация за награда на академията. Оттогава насам работи в различни посоки, но основни са сценографията, костюмите и рисунките, между които успява да вмъкне и участия в различни резиденции по света и у нас. Постановки с нейна визуална драматургия се играят в Цюрих, Осака и Виена, а успоредно с това тя се включва в екипите на български филми като “Анна“ и “Шоколад“. Казва, че основно вдъхновение черпи от пътуването, създаването на паралелни реалности в умалени мащаби и пресечните точки между реалност и фикция. Едно от най-новите ѝ начинания е създаването на платформата Living Museum Sofia, която съчетава изкуство и терапия и е част от международна мрежа, чийто модел тя усвоява в Швейцария.

Кога започнахте съзнателно да се интересувате от изкуство и какво в детството Ви предхождаше този интерес?

Рисуването винаги е било моята обсесия. Като дете често се връщах към един и същи мотив, отново и отново. Това не e стремеж към създаване на изкуство, а начин да изразя нещо, което не мога или не искам да изрека с думи. Рисуването е моят начин да преживея и осмисля реалността – средство за оцеляване и свързване със света около мен.

В рисунките Ви има сякаш търсен ефект на детска наивност, но и прямота. Какво ни казват рисунките Ви за Веб самата и криете ли нещо в тях?

Моите рисунки са импулсивни и интуитивни. Те изследват нови социални норми и системи, като насочват вниманието към настоящия момент и неговата интензивност - символ на емоционално преживяване.

Какви теми и послания Ви вълнуват като автор?

Интересувам се от това, което ни прави уязвими и силни – емоциите, конфликтите, стремежите и начините, по които ги изразяваме. Вълнуват ме теми, свързани с човешкото състояние, идентичността и връзката ни със заобикалящия свят. Чрез работата си провокирам размисъл върху нестандартното, непознатото и скритото. Въпроси за личната свобода, колективната памет и травмата, както и нашата роля в социалните и политическите системи, са неотменна част от практиката ми.

Holypop, 2024, химикалка върху хартия, 100х70

Какво обуслови избора да следвате сценография?

Висшето си образование започнах в Академията за приложни изкуства в Щутгарт (ABK Stutgart), специалност архитектура. Програмата на академията ми даде възможност да уча един семестър друга специалност. Аз избрах сценография при проф. Мартин Цеетгрубер и повече не се върнах в класа по архитектура. Силно се впечатлих от задълбочената работа с текст и взаимодействието му с простанството, но и най-вече от създаването на паралелна реалност в умален мащаб (макет). След това кандидатствах в Академията по приложни изкуства във Виена (AKBILD Wien), специалност сценография и завърших в класа на проф. Ана Фиброк.

Винаги съм била привлечена от идеята за трансформация. Сценографията ми позволи да изразя този интерес и да го съчетая с любовта си към театралното изкуство, където реалността и фантазията се припокриват.

Кога според Вас работата на сценографа и костюмографа трябва да изпъква и кога трябва да остане незабележима? Кое Ви привлича повече като предизвикателство?

Задачата на сценографията и костюма е да създават визуална драматургия. Особено ме вълнува въпросът за границите между театралното и реалното – доколко сценографията и костюмът са част от ежедневния ни живот и обратно, как реалността се влива в перформативното. Това взаимодействие е поле за изследване, което ме провокира.

Какви са били най-смелите Ви решения, когато е трябвало да изградите средата и облика на една творба?

Работата ми е комплексна и има доста фактори, от които зависи. Решенията са продиктувани от спецификата на проекта и от хората, с които си колаборирам. Аз влагам индивидуален подход, в който се доверявам на процеса. Работя интуитивно и оставям взаимодействието с екипа и контекста на проекта да ме водят. Смелостта е в това да се отдам на непредвидимото и да намеря начин да преведа идеите и емоциите в завършено визуално преживяване.

Ако различните емоции, които Ви изпълват, бяха пространства - как щяха да изглеждат онези, които обитавате най-често?

Пространствата, които обитавам, са постоянно наново самоизграждащи се светове – динамични, смесица от уют и контролиран хаос. В тях няма статичност – всяко чувство, всеки миг създават нова перспектива.

Swiss Cow, 2020, химикалка върху хартия, 12,5х12,5 см

Казвате, че пътуването по света е важна съставка за опита и вдъхновението Ви. Какво най-вече търсите, когато пътувате?

Впечатляват ме привидно тихи и необичайни места. Смяната на средата е ключова част от мисловния ми процес. Обичам да се вглеждам в детайли и да ходя дълго пеша. Наблюдавам природата. Общувам с хора и обичам непринудени, естествени случки. Свободното пътуване е привилегия, която ценя дълбоко, защото ми дава възможност да се изгубя и да преоткрия себе си.

Има ли граници в изкуството днес и необходими ли му са такива?

Изкуството днес е пространство на свобода, където правилата и рамките се преначертават. Вярвам, че определени принципи са необходими – не като ограничения, а като етични ориентири. Те трябва да отразяват уважение към човешкото достойнство и да избягват умишлено нараняване или манипулация. Артистът има отговорността да проучва света, като тези изследвания е важно да бъдат точни, искрени и обмислени. Изкуството трябва да остане място, където свободата и стремежът към задаване на въпроси са водещи.

Holypop, 2023, мъниста върху текстил, 85х140 см

Кои бяха най-големите събития на 2024 г., които белязаха годината за Вас лично - в професионален и личен план?

В професионален план, една от най-значимите стъпки е стартирането на проекта Living Museum Sofia – платформа, която съчетава изкуство и терапия. Това e голяма отговорност, но и невероятна възможност да работя с различни общности и да следя как изкуството влияе благоприятно на хората. Living Museum Sofia е част от международна мрежа, чийто модел усвоих по време на обучение в Швейцария.

Годината беше белязана от осъзнаване на нуждата да балансирам между създаването и презареждането. Прекарах време на нови места, които ме вдъхновиха и ми помогнаха да погледна на работата си с нови очи. 2024 година беше и година на промени, вдъхновения и важни избори, които ми помогнаха да се фокусирам върху това, което наистина има значение за мен.

Какви са най-смелите Ви мечти за утрешния ден?

Човечеството да открие път към справедливостта. И да живеем без войни, отнемащи живота на невинни хора.

Следващата съвместна изложба на Ива Иванова с Роберт Габриш и Теодор Мойзе предстои в Kinderkunstlabor в Санкт Пьолтен, Австрия. Повече на ivanovaiva.com и @ivaisdrawing , а за платформата @livingmuseum.sofia.