Профилът на Иван Богданов в Инстаграм - @finfilm има над 75 хиляди последователи и над 1000 публикации. Цифрата е wow, но това не е случайно.
Когато преди шест години попада на Инстаграм, веднага го грабва възможността да пусне снимка и повече да не се грижи за нея. “Хем я има, хем я нямаш. Не знам дали за всички е така, но за мен това е нещо прекрасно. Преди държах в разни дискова дигитални снимки и се чудех какво да ги правя. Сега просто ги изтривам, като ги поствам в Инстаграм.”
Предпочита точно това приложение, защото фокусът в него е чисто визуален, а текстът е на заден план. Рядко използва или чете хаштаговете. “Виждам света чрез снимки и рядко размишлявам върху тях. Просто поемам някъде навътре в мен и без да си давам сметка променям себе си. Това е изключително интригуващо”, казва той и допълва, че социални мрежи като Фейсбук генерират повече шум. “В Инстаграм е някак си по-тихо.”
Понякога съвсем целенасочено отива на определено място с нагласа, но често снима и съвсем спонтанно. Прави снимки общо взето по всяко време и почти постоянно. Това води до натрупване, което в определен момент го измаря. “Именно този момент на изморяване е много важен за мен. Не е толкова приятен, но след като умората се изпари, идва нещо ново и започвам пак, търсейки старите неща, но по-различен начин.”
Обикновено обръща внимание на спокойни и мирни картини, в които няма особено напрежение или много движение. “По-скоро откривам съзерцание и тишина. В същото време се старая в снимките да подсказвам някакво вътрешно движение и преживяване.”
Снима с телефон и обработва 98% от снимките във VSCO. В редки случаи използва и TouchRetouch, Mextures и Snapseed. В началото, когато започва да снима по-интензивно с телефон, е много въодушевен от възможността да усилва изображението чрез опциите за обработка в приложенията. “От една празна и посредствена снимка можеш да получиш картина, която носи някакво внушение.” С времето започва да обръща повече внимание на начина, по който наблюдава и се опитва да го усъвършенства. “Тогава зарязах тежките едити и започнах да снимам ситуации, в които по природа имаше интересна светлина, добри цветове и настроение.”
Впечатляват го силни портрети на хора. “Може би, защото ми се иска аз самият да развия по-голяма способност да снимам хора.” Според него при портретната фотография е много важно да си общителен.
Никога не би качил снимка на храм-паметника Александър Невски. “Много е хубав, но е сниман толкова много, че ми дайства като снимка на лакирани женски нокти, празно селфи или нутела.”
Как Инстаграм е променил снимането му? “Попадането в една голяма обща мрежа въздейства на всички, които участват в нея. Има хора, които следвам от самото начало в Инстаграм и разликата в изображенията, които качваха преди толкова години и сега, е огромна. Всеки гледа от всеки. Разбира се, получава се едно стандартизиране и клиширане, но това не е опасно, ако си даваш сметка за него. Когато съзнателно правиш едно клише, постепенно забелязваш, че то се уморява и след като умре, се ражда нещо съвсем ново.”
Няколко профили, които следи с интерес: @leahminium @oveck @_marya_ @jasonmpeterson @10_ya @g_e_mm_a @bobbyanwar @bobbimac @cirkeline @sierraodessa