Когато си говорим за колела, не можем да я караме без "Байкария". Организацията вече 15 години създава среда за веложивота у нас, като показва как по най-добрия, природосъобразен и същевременно вълнуващ начин можем да откриваме света върху (а често и нарамили) велосипеда. Току що "Байкария" завършиха поредната "Рудопия" - 9 дни само на две колела из магичните Родопи, а малко преди това най-големите ентусиасти сред тях приключиха третата част от т.нар. „Диагонал“ и начертаха общо около 3700 км. българска следа, прекосявайки Балканите и Апенините по диагонала. И докато си почиват между ей такива велопоходи, "Байкария" строят планински заслони, прокарват велотрасета и пешеходни маршрути, издават карти и пътеводители, стопанисват горски център „Чатъма“, облагородяват родните планини и са се нагърбили с нелеката задача да организират и провеждат детски приключенски лагери. Чрез тях възпитават пътешественически и авантюристичен дух у малчуганите и ги учат как да живеят сред природата с достойнство, смелост и грижа към нея. Създават и следващото поколение отдадени колоездачи. А един от основателите и главен двигател на организацията Васил Тодев ни разказва и показва как се живее на две колела, още преди да е успял да си вземе дъх след поредната доза велоприключения.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО
Моето най-запомнящо се и вълнуващо пътешествие с колело е това, което направихме в Кения и Танзания преди десетина години. Тогава в рамките на месец изминахме около 1000 км. из прашните пътища на Африка, докоснахме се до дивата природа и хората, обитаващи тези места, а неколкократно бяхме буквално "на косъм" от сериозен инцидент - оставахме без вода и се наложи да пием от някаква локва, нощувахме по склоновете на затихнал вулкан, имахме близки срещи със слонове, леопарди и хиени.
Пътешествията из Родопите винаги са били моя слабост, защото това е родната ми планина и тук всяка пътека, местност или село ми носят емоция, която не бих заменил. Ежегодно провеждаме деветдневно пътешествие из Родопите, наречено "Рудопия".
През 2017 г. започнахме и пътешествието, наречено "Диагонала", като в първото му издание следвахме една мислена линия, свързваща Шабла и Саранда (Албания).
По този начин буквално прекосихме по диагонал България, Македония и Албания, докосвайки се до неподправената балканска действителност и прекрасни планини. През 2018 г. "Диагонала" продължи на запад и този път прекосихме Южна Италия и Сицилия, а през 2019 г. естественото му продължение ни отведе до Северна Испания и пътеките на Камино де Сантиаго. Общото разстояние, което сме изминали до момента в рамките на "Диагонала", е около 3700 км..
Запомнящи са и пътешествията до Непал - "Докосване до Хималая", Мароко и Турция.
МОТИВАЦИЯТА
Мотивацията за отделните дестинации е винаги различна. Водещо е желанието за откривателство и приключенство, но всяко от изброените места има своя специфика, която сама по себе си е достатъчно интригуваща - интересни природни обекти, планини, хора, села, архитектура и храна. Стремим се да избягваме известни туристически дестинации и утъпкани пътеки и рядко повтаряме местата, които посещаваме.
ПОДГОТОВКАТА
Подготовката обикновенно преминава през предварително проучване - карти, литература, интернет, разкази на приятели. След това мислим за логистиката на самото пътуване - в някои от случаите сме изцяло независими, т.е. сами носим целия си багаж, а в други разчитаме на подкрепа от местни организации и хора. Разбира се, предварително подготвяме и необходимите резервни части, инструменти, бивачна екипировка и храна. Опитваме се максимално добре да предвидим това, което ни очаква и да се подготвим.
КОГАТО ПЪТУВАШ С КОЛЕЛО...
На първо място трябва по някакъв начин да пренесем велосипедите до мястото на самото пътешествие - обикновено това е свързано с разглобяването им и използването на специални сакове или кутии. Винаги трябва да мислим за техническата поддържка на колелата - по правило, колкото по-семпъл е механизмът на велосипеда, толкова по-надежден е.
В повечето случаи местата, които посещаваме, не предлагат богат избор от резервни части и в такъв смисъл колелата трябва да се поддържат лесно и с части, които можем да намерим на място или да донесем със себе си.
БАГАЖЪТ
Багажът зависи от вида на логистиката. Ако пътуваме сами и разчитаме само на себе си, обикновено ползваме дисаги, в които влиза целият ни необходим багаж, включително бивачна екипировка, резервни части, храна, инструменти, вода. В тези случаи общото тегло на багажа, който носим, може да достигне 25 - 30 кг. Обратно на това, когато пътуваме с помощта на местна организация и съответно някой се грижи за превоза на основния ни багаж, караме с малки раници, тежащи около 8 - 10 кг. В тях носим само най-необходимото за съответния ден - вода, сандвичи, яке за дъжд, помпа, резервни гуми.
САМ ИЛИ В КОМПАНИЯ
Всички дълги пътувания, които сме правили до момента, са в компания. Така винаги е по-интересно и запомнящо се. Споделянето на преживяванията е важна част от самите преживявания.
ТРАВМИТЕ
Колоезденето и особено планинското колоездене може да бъде източник на сериозни травми. По време на дълги пътувания се стараем да бъдем максимално предпазливи, защото в много от случаите възможностите за външна и адекватна помощ са ограничени.
Най-често срещаната "травма" е умората - пътувайки, човек ежедневно е изложен на външните влияния и това натрупване неминуемо води до умора.
УРОЦИТЕ
Човек научава толкова, колкото иска да научи - това важи както за самия себе си, така и за заобикалящата ни среда. Лично аз предпочитам научаването да става по естествен, неформален начин - оставям се на събитията, не тръгвам с предварителна нагласа, а по-скоро с надежда за добро здраве. Всичко останало идва по пътя.
МОМЕНТИТЕ, КОИТО НЕ СЕ ЗАБРАВЯТ
Първите впечатления от мястото, трудностите и начина, по който сме се справили с тях.