Какво ни казват, когато ни дезинформират?

Матю Брунвасер е роден в Сан Франциско, първите избори, които помни са от 1980 г., когато Рейгън наследява Белия дом от Джими Картър. През 1995 г. той се озовава в България, а през 2022 г. разговаряме на български за дългия му опит с безкрайно противоречивата ситуация у нас.

В средата на 90-те Матю Брунвасер е още студент и трябва да отразява политическите събития в държава, за която не знае нищо и да навакса с всички нюанси на ситуацията: по това време управлява правителството на Жан Виденов, БСП преобръща реформите на СДС, предстои хиперинфлация, т.нар. “Виденова зима” и протестна вълна. Неизвестността го привлича. „Другите американски журналисти отиваха в Прага, за да пият бира с други американци и да се оплакват, че никой в САЩ не ги разбира.“

В този период той става част от първите англоезични издания у нас: за кратко просъществувалите Bulgaria Daily Chronicle, The Inside Magazine и The Soﬁa Independent, първия вестник на английски в България. През 2000-те той е кореспондент на The World и други радио продукции, за известно време живее и в Истанбул.

Кои са били първите неща, които го шокират у нас – политически или културно? Вместо редовния сега въпрос “Какво правиш тук?", в средата на 90-те хората, които среща, имат съвсем конкретни предположения какво Матю търси у нас: ”Когато казвах, че съм американец, следваше въпросът: “От коя църква си?”. Имаше много мисионери тогава. Когато едно население е бедно и отчаяно, то винаги е привлекателно за подобни организации и секти. България беше нещо като супермаркет на души.“

Колкото до политиката: “Не знам дали е важно, или особено дълбоко прозрение, но през 90-те ми направи впечатление, че като изключим Стефан Софиянски, политиците не се усмихваха. В САЩ хората искат от политиците да са приятни, приветливи. В България не е така. Може би защото никой нямаше опит с демократично управление и как то наистина работи.“

Тази липса на опит рефлектира и върху медиите. “Като че ли много хора тогава интерпретираха свободата на словото като свобода да не се проверяват фактите. Във вестниците попадаха неща, които бяха просто слухове.“

От онези години България става неразделна част от живота му и в определени периоди пребивава за постоянно у нас. Отразява събития не само тук, но и на други места на Балканите, в Турция и Близкия Изток. Писал е обширно за политическите трусове в Сърбия и Албания за New York Times, а когато четете този текст, той ще е в Сараево за изборите в Босна и Херцеговина, които съвпадат с тези в България.

Потапянето му в местната среда започва с ученето на български език и владеенето му е един от най-силните му козове при опитите за разкодиране на хаоса у нас. “Няма как да комуникираш с хората в определена държава и да ги разбереш истински, ако не говориш езика. Може би сега хората тук знаят повече английски, отколкото през 90-те, но не мога да съм сигурен – винаги съм разговарял с тях на български.“

Матю вижда финансовата криза през 2008 г. като друг вододелен момент оттеглянето на един тип издатели и влизането на друг тип, които вкарват медиите в плен на определени интереси.

През последната година той помага на първата у нас платформа за проверка на фактите Factcheck.bg. Матю избягва определението “фалшиви новини”, или fake news, тъй като според него това е твърде неясен термин. Разделя спорните публикации в две категории: невярна информация (misinformation), която е частично или изцяло компрометирана, тъй като някой не е проверил напълно това, коетопубликува, и дезинформация – нарочно сгрешени или подвеждащи публикации, които имат за цел да рамкират по определен начин група хора или конкретна личност.

Въпреки че многобройните разследвания, местни и международни, не са успели да установят директна финансова връзка между Кремъл, от една страна, и български медии и публични личности, от друга, според Брунвасер руската пропаганда се пренася по идентичен начин както в Източна Европа, така и в САЩ.

“Навсякъде има същото количество отрова в информационния поток, но в България се смесват в едно ниско ниво на журналистика, липса на медийна грамотност и превзети институции. Както и беден пазар: няма пари за истинска журналистика, това прави медийния фонд различен. Но не става въпрос просто за сблъсък между правителство и медии – причините се крият по-дълбоко в обществената структура. Струва ми се, че в България липсва една социална кохезия хората не си вярват един на друг. Тази отчужденост води до недоверие към всичко около нас.“

През тези пролуки преминават всички обществени кризи и противоречивата информация покрай тях, особено по линия на Ковид пандемията и войната в Украйна. Според Матю някои идеи от конспиративните теории до националистическите настроения – са толкова лесни за прокарване сред обществото, че политиците “няма как” да не ги използват.

Дава за пример изключителното покритие в социалните медии на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и как всичко, което публикува и прави, поражда емоционална реакция. “Не трябва да се вложат кой знае колко ресурси, за да се постигне резултат сред хората, които са по-емоционално уязвими. Това е лесна топка за този тип политици.“ В българския на Матю понякога грешките звучат по-автентично: троловете и хората, които разнасят фалшива информация, той понякога нарича “актьори“.

От друга страна, Матю забелязва, че пандемията и войната правят определени читатели много по-внимателни и отговорни в информацията, която четат и споделят. Той определя това като “органичен растеж на нивото на изискване“.

Разделя читателите и зрителите на три групи: тези, които са абсолютно отворени към конспирациите и невярната информация; тези, които са нерешителни и са склонни да променят позициите си; и тези, които имат по-висока медийна грамотност. “Балонът, както се казва.“

Как му изглежда България сега, малко преди четвъртите поредни парламентарни избори и усещането, че те могат да доведат и до пети през 2023 г.? Според него не трябва да правим излишни прогнози, тъй като в момента никой не може да предвиди бъдещето за повече от седмица напред. Забелязва и липса на каквато и да е визия каква може да бъде Русия след Путин, а дълбока промяна в Москва би довела, естествено, до промени в целия регион.

Матю казва, че всяка страна живее със своите митове, но в България той вижда как съществува силна реторика около това, че страната не е способна на нищо, не е възможно да се развие. В сблъсъка между тежкарския лидер (в който може да поставим Бойко Борисов от ГЕРБ) и успелия позитивен човек, завърнал се у нас с мисия (в който може да разпознаем имиджа на Кирил Петков от “Продължаваме промяната“), населението винаги би се разпознало в първия модел, тъй като вторият предизвиква подозрения и въпроси.

“Политиците използват тази отрицателност и фаталност. Ще перифразирам Ребека Солнит, която на едно място пише, че надежда не е, когато смяташ, че нещата ще станат по-добре, а когато знаеш, че да вършиш нещо е по-добре от това да не правиш нищо. Ситуацията се подобрява бавно във времето, това прави и позитивните разлики трудно забележими.“

***

В продължение на осем месеца и по програма на “Фулбрайт” Матю Брунвасер е част от екипа на единствената у нас платформа за проверка на данни Factcheck.bg. Проектът започва през пролетта на 2021 г. като инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). На 5 септември платформата стана част от Международната мрежа на проверителите на факти (IFCN) към Института за медийни изследвания Poynter в САЩ. Сред последните теми, разгледани от екипа, са може ли да има референдуми за преразглеждане на членството на България в еврозоната, ЕС и НАТО (тема, основно свързвана с кампанийните изказвания на крайнодясната и проруска партия “Възраждане”), вярно ли е, че Европейският съюз е признал ядрената енергия за ”зелена” или че германска журналистка е разследвана от прокуратурата за дезинформация около войната в Украйна.