Куе Сакамотое диджей и продуцент, който идва от ъндърграунд сцената на Токио. Работата му го отвежда из цялото земно кълбо, но той винаги носи част от музиката и културата на родното си място, вплитайки японското звучене и естетика в своите сетове. Само през последната година Сакамото обикаля 22 страни на няколко континента, а по време на турнето си пуска на култови места като Panorama Bar (Берлин), Mamba Negra (Сао Пауло), Fuji Rock Festival (Япония), Sub Sonic Festival (Австралия), Garbicz Festival (Полша) и Artlab (Буенос Айрес).
Стилът му е смесица от музикални стилове, които минават през диско, дарк уейв, психеделичен рок и електронен звук. Самият той споделя, че никога не повтаря едно и също настроение по време на участията си и винаги се опитва да създава странна и интересна музика, която изразява японската му идентичност. В последните си проекти насочва фокуса към своите корени и казва, че тази нова посока отразява дълбоката му признателност към културното наследство и желанието му да покаже богатите музикални традиции на Япония пред световна публика. Едно от най-известните му парчета „Minimüzikhol“ (в колаборация с NT) включва комбинация от японска и турска електронна музика и след издаването му през 2019 г. то започва да се върти в клубове и подкасти по цял свят, което утвърждава името му като изгряващ талант на денс сцената.
Извън соловите си проекти, Сакамото е водещ на собствен подкаст в Tibilisi's Mutant Radio и работи с множество артисти и диджей от цял свят, сред които John Talabot, Gaye Su Akyol, Hoodoo Fushimi, както и с японския пионер NT (Noriyuki Takagi), чийто опит в саунд инженерство му помага да създаде истински автентичен и иновативен звук. Говорим си с него за музикалните влияния, които са го формирали като артист, тенденциите в японската клубна сцена през годините и най-добрите парти локации по света, на чиято сцена е бил.
Идвате от клубната ъндърграунд сцена на Токио. Разкажете ни повече за нея – какви са тенденциите и как се промени тя през годините, в които сте част от нея?
Мечтаех за повече работа по целия свят. Моите влияния винаги се променят, заради различно усещане на всяко място. За мен е важно как се променят музиката и енергията, пречупени през японската естетика.
Казвате, че сте повлиян от музиката на 70-те и 80-те години на ХХ век. Какво ви очарова в този период? Кое е интересното и не толкова популярното в японската музика от онова време?
Това са златните години на японската аналогова култура. Появява се толкова много разнообразна и невероятна японска музика като градски поп, електроника, джаз, Minyou и японски авангард. Това, което получих от музиката на Златните години, е вдъхновение. Аналоговите звуци ме карат да изпитвам удоволствие, за разлика от цифровите, които ме стресират и не мога да изпитам тази лекота. Ето защо обичам аналоговия звук.
В миналото често записите са реализирани със специални японски издания – какво е вашето обяснение за ефекта от този факт?
Мисля, че японската музика и японските издания са цяло движение, заради своята оригиналност и автентичност, и поради това, че се опитват да създадат по-интересни слушатели.
Кои са клишетата за японската сцена, които намирате за неверни?
Това е наистина труден въпрос. Хората отвъд Океана винаги имат добра сцена, но мисля, че японските промоутъри не изпитват голямо уважение към местните артисти и диджеи. Плащат добри хонорари само на чуждестранни артисти, но не и на японските. Тъжна ситуация.
Кои са любимите Ви места в Токио и какво прави този град специален за Вас?
Любимият ми квартал е Акабане. Обичам много японската кухня, а там има много разнообразна храна, както и изакаи (вид неформални японски барове за пиене след работа, в които се сервират алкохолни напитки и храна - бел.а.). Винаги се забавлявам много, когато съм на лов за храна.
Ако трябва да изберете една конкретна песен, която описва усещането Ви за Япония, коя ще бъде тя?
Tomoko Aran - I,m In Love (1983) – толкова сладко вокално и тотално драматично парче.
Пътувате по целия свят и само за изминалата година сте посетили повече от 20 страни. Кои са най-добрите парти места, които няма да забравите и защо?
Имам много красиви моменти, но ще избера няколко. Единият е от "Панорама Бар" в Берлин, защото за мен това място е специално и през юни беше дебютът ми в него. Саунд системата и красивите тълпи от хора ми дадоха толкова невероятни вибрации, че почти се разплаках. Много ми се иска да се върна и да пускам отново там. Друго място е Bruma Festival Silver Jardim в Рио, Бразилия - тридневен фестивал с уникално местоположение и красива планинска природа. Както и фестивалът Everybody Peace Happy Warm Open Minds. Там моята сцена беше цялата от бамбук, а пушекът и светлините обвиваха цялата тълпа. Тези вибрации ме правят истински щастлив и нямам търпение отново да бъда на сцена.
Водите свой подкаст по грузинското Tibilisi’s Mutant Radio. Какво Ви вдъхновява в работата Ви като радиоводещ и кои са предизвикателствата в нея, с които се с рещате?
Концепцията на моя подкаст "Мисли и идеи" не е свързана с денс музиката, а със селекторски сетове – редки парчета, които не се намират лесно, но не са и твърде луди. Това са 60 минути, пълни с история. В предаването каня само приятели, които имат добър вкус за селекциите и разбират селекторската музика. Винаги се вдъхновявам от тях и се радвам да откривам нови неща в техните миксове. Уча много от моите гости. Самият аз винаги миксирам японска музика и вярвам, че тя има уникално и оригинално звучене, в което са събрани толкова много чувства.
Защо прикриването на самоличността и лицето е основополагащ елемент от създаването на музика за някои артисти и какви са мотивите за това на “Пистамашина“ и MANASYt
Странджанско село Кондолово събира музиканти от Иран, Франция, Турция, Гърция и България, които ще ни потопят в традиционната персийска музика, сакралните хармонии на алеви-бекташиите и каракачанските народни песни