Летящите килими на Якуп Фери

Намираме Якуп Фери в ателието му в Париж, където работи в рамките на резиденцията Art Explora. Тъкмо е завършил рисунка и му предстои отново да се впусне в изследването на града. За него това е основна цел на престоя му – да попива от изложбите, събитията, концертите и срещите с хора. Якуп Фери поделя живота и работата си основно между Нидерландия и Косово и множество изложби и резиденции помежду им. Рядко се съгласява на интервюта, защото винаги има чувството, че не успява да намери правилните отговори на въпросите. Общият ни балкански английски обаче сякаш успява да ни бъде взаимно полезен.

От Прищина през Пловдив до Венеция

Името на Фери се чува в България още през 2009 г., когато с видеоарт творбите си той се прокрадва в групова изложба в Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив. Най-големият му пробив обаче е участието му в павилиона на Косово на Биеналето на изкуствата във Венеция през 2022 г. Там представя The Monumentality of the Everyday – селекция от широкоформатни рисунки, бродерии и килими, изпълнени с хора, животни, акробати и утопична архитектура, както и цветни геометрични комбинации. За изработването им си сътрудничи с майсторките на текстила от Косово и Албания Буркина Фасо и Суринам.

До миналата година преподава в Художествената академия в Прищина, а през 2007 г. започва да работи все повече в Амстердам. В момента част от килимите и бродериите му са изложени в арт центъра в бившата вила на албанския диктатор Енвер Ходжа, където се провеждат творчески резиденции в сътрудничество с Art Explora. През май ще посети и Атина, където ще покаже около 50 рисунки и 40 текстилни творби. В програмата му е и биеналето на текстила в словенския град Кран в края на май. Предстоят му също така биенале в Конго, както и групова изложба в Косово.

Танцуващият с животни и акробати

“Опитвам се да се сетя как започнах да рисувам толкова много животни. Когато се преместих в Амстердам, спрях да ям месо. Бях и някак изморен от градовете. Винаги съм казвал, че искам да съм фермер и за известно време бях обсебен от идеята да живея така. Един приятел дори ми припомни, че като малък не спирах да повтарям, че искам да си купя кон. Така че животните се появиха в изкуството ми някъде в периода, в който станах вегетарианец.“

За другите повтарящи се елементи като акробатите, йога и пилатес позите няма конкретно обяснение, но казва, че много специфични при него са и летящите фигури – същества и машини, които са в небето. “Знам само, че като видиш моите картини, в тях не се усеща присъствието на негативен елемент. Не че съм много позитивна личност.”

Изкуството > травмата

Порастването на фона на войната в Босна и после в Косово не е част от разказите на художника и фактор в работата му. Интересно е как един косовски артист може да бъде толкова откъснат от политиката и травмите на миналото си.

Фери казва, че не иска да прекарва нито минута повече в мисли за миналото. “Израснах в такава атмосфера, в която родителите ми постоянно се притесняваха за братовчедите ни.”

Спомня си как в детството му всички са постоянно пред телевизорите, а плановете за бъдещето стигат до седмица напред. От друга страна, усещането за страх му е далечно. “Не се страхувах, защото родителите ни бяха доста предпазливи и не показваха какво ги тревожи. Затова и за мен е изключително тъжно, когато виждам това все още да се случва някъде другаде. Може да се случи и в Косово отново, но какво да кажа? Нямам силата да направя или променя нищо. Нямам и този глас, нито искам да отразявам подобни теми. На съвсем друг етап съм.” Това все пак не прави Косово забранена или забравена тема: “Знам, че там има активни хора и гласове, артисти, които се интересуват от политика. Просто това не е моето. Желая най-доброто на всички – хора, животни, във всички страни. Но не знам какво повече мога да направя.”

Фери е част от една сравнително голяма група косовски артисти, които успяват да добият международно признание. Неговият баща също е художник, и то от пионерите на модерното изкуство. Завършва в Белград и е част от първото поколение косовари, които заминават в чужбина, а впоследствие е сред основателите на Косовската академия на науката и изкуството.

“Така че като дете нямах много детски книги, както има сега синът ми. Имах повече арт книги, каталози с югославско изкуство, представяно в Токио, Рим и т.н. В известна степен за мен те бяха като играчки.”

Бърз пробив

Кристално ясно си спомня и момента, в който категорично избира изкуството за своя професия. “Беше през 1995 г. Още не бях навършил 14 години и гледах картина на баща ми. Изведнъж почувствах нещо като паник атака или параноя за това с какво ще се занимавам в бъдеще. Сякаш трябваше много бързо да взема важното решение дали ще съм доктор, архитект или нещо друго. Избрах да съм художник. От този момент нататък започнах да рисувам и да не прекарвам прекалено много време в други занимания, спрях с баскетбола, дори рядко се виждах с приятели. Някак рязко смених Майкъл Джордан и Коби Брайънт с Паул Клее и Пабло Пикасо.“

В университета през първите години след войната обаче се разочарова от традиционните методи и остарелите схващания за изкуството, има повече близост до пънк субкултурата. “Създавахме проблеми, но не по лош начин – просто се чувствахме по-висши, защото не искахме да следваме нормата и да рисуваме лукови глави. Искахме да рисуваме като Баския, интересувахме се от Йозеф Бойс и всички подобни артисти.“

Според него изкуството му никога не е отразявало някаква травма. “Не знаех имената на хората, които управляват Косово или света. Интересуваха ме повече музиката, модата и изкуството. През 2003 г. правех първите си видеа, които за кураторите бяха като отражение на затворената позиция, в която се намира Косово.” Дава за пример видеото си Three Virgins, в което си представя, че е поставен между Джон Ленън и Йоко Оно в техния музикален пърформанс Two Virgins. В тези 22 минути Ленън и Оно се викат по имена един-друг постоянно, докато Фери вика сам себе си. “За кураторите това беше моя рефлексия върху Косово, което не е съвсем така. Тогава бяхме напълно изолирани. Не можехме да пътуваме дори до Виена. Така че с приятелите ми правехме тези видеа преди изобщо да знаем какво е видео арт. Четяхме за хора като Брус Науман от интернет, но не можехме да видим видеата им.“

Балкански връзки

Спомня си, че за първи път посещава истински музей на модерното изкуство, когато е вече на около 22–23 години. Оценява, че косовските артисти са добре застъпени, наред с хърватските, словенските и сръбските още през 70-те години по време на събитията, в които Югославия участва. Важен тласък след войната дава балканската изложба на швейцарския куратор Харолд Зийман “Мед и кръв“ през 2003 г., в която той кани и косовски автори да представят свои творби във Виена. Година по-късно кураторът и директор на музея за съвременно изкуство в Касел – Рене Блок (с принос за показването и на българско съвременно изкуство, бел.ред.) включва в подобна експозиция и видеа на Фери.

“На тези изложби се запознах с Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, по-късно и с Иван Мудов. След това няколко косовски артисти участваха на Manifesta в Любляна, през 2005 г. аз се включих в Истанбулското биенале, така че постепенно косовската арт сцена стана по-разпознаваема.”

През 2003 г. прави видеото An Artist Who Cannot Speak English Is No Artist, чието заглавие е заимствано от творбата на хърватския артист Младен Стилинович от 1993 г., ирония върху езика като средство за кариерен пробив. По това време се завръща и към рисуването. Открива стила арт брют и артисти като Мартин Рамирес и Хенри Дарджър. От 2007 г. започва отново да рисува активно, но след около пет-шест години не е доволен от малкия формат и започва да експериментира с хартиени мозайки и рециклирана хартия.

Срещата му с текстила е случайна. В град Круя в Албания попада на жени, които изработват ръчни килими пред магазин, за да привличат туристи. Тази среща е ключова за следващия етап от работата му, експериментите с килимарството. “Беше ми интересно как една рисунка може да бъде трансформирана върху голямо парче плат. Дори нямах скици в мен, така че направих няколко набързо в самия магазин. Дадох ги на жените и им казах, че трябва да си ходя в Косово, а после и до Амстердам, но ще се върна да видя какво са свършили. Не притежаваха дори телефон, по който да се чуем, така че нямах възможност за корекции на изображението по време на процеса. Върнах се след три месеца и бях много изненадан от резултата.“ Казва, че любовта му към текстила се е родила именно след тези два килима. “Впоследствие активно започнах да търся майстори, с които да си сътруднича.”

И все пак излага повече текстил, защото е много по-лесен за транспортиране. А онова, върху което в момента е фокусиран, е какво да прави с огромната колекция от бродерии, килими, пана, рисунки и всякакви други предмети, която е натрупал през последните 15 години. “Понякога продавам, но всъщност това не ми носи удовлетворение, защото гледам на тях като на едно цяло. За мен сюжетите и героите в тези килими са като същества в цирк и аз съм неговият директор. Моята задача е да докарам този цирк в София, Белград, Истанбул, Ню Йорк, така че той да е на показ и после да намери временния си дом някъде другаде."

Всичко актуално от “цирка“ на Якуп Фери следете на @jakup.ferri