Лиа Родригес: жената-танц на Бразилия

BORDA е спектакъл за надскачане на бариерите, които видимо и невидимо се протягат и простират наоколо. Всички онези стени от бодлива тел, бетон и жив плет, но също убеждения, възгледи, отлики. Коя е Лиа Родригес и как танцът може да е красив политически коментар?

Лиа Родригес е жената – съвременен танц на Бразилия. Нейната 40-годишна кариера се простира между водещите световни сцени и фавелата Маре в северната част на Рио де Жанейро. Признанията ѝ обхващат отличия за култура и изкуство във Франция, Германия и Нидерландия, но и стотици усмивки на избралите да танцуват насред сивата безнадеждност на бразилските предградия. 

От създаването на спектакли за Carte Blanche, националната танцова компания на Норвегия, и знаковите театри в Париж до хореографии за аматьори в гетото на Рио, Лиа Родригес вижда в танца човеколюбива трансформираща сила. За нея Financial Times пише, че е “чудодейният хореограф на Бразилия”.

© BORDA, Sammi-Landweer

Политическо изкуство, бразилски плам

С пищна естетика и прогресивна драматургия, често преливаща в екстаз или бунт, Лиа Родригес превръща сцената в трибуна за активизъм, справедливост и човечност. Дали заставайки срещу расизма, авторитаризма или погубването на природата, тя не бяга от големите проблеми. Нейните поразителни сценични персонажи са вдъхновени от културата, традициите и етническото разнообразие на Бразилия. Нейните теми съвпадат с политическия дневен ред и тлеещото отдолу социално разделение, колониално минало, бедност и насилие. 

Затова Родригес работи не само с професионални танцьори, но и с хора от фавелите, които израстват на сцената, независимо от пола, идентичността, телата и произхода си. Солидарна с най-бедните и отритнатите, тя е водеща фигура, учител и посланик на съвременния танц в Бразилия.

Биографията ѝ на артист започва в средата на 70-те, когато в родния ѝ град Сао Паоло възникват авангардни и експериментални движения за изпълнителски изкуства. През 80-те, в продължение на две години, Лиа танцува в компанията на Маги Марен, която е сред най-известните френски експериментални хореографи, в прочутия ѝ спектакъл May B. 

Родригес работи и с други френски артисти, включително по миниатюри и пълнометражни спектакли, преди да се завърне в Бразилия в началото на 90-те. Връзката ѝ с Европа обаче не прекъсва, като през 2022 г. тя печели престижната стипендия на Фондация “Пина Бауш”. Понастоящем Родригес е във финалната селекция за най-престижната награда в света на съвременния танц – The Rose International Dance Prize на авторитетния британски театър Sadler's Wells за спектакъла "Encantado".

© ENCANTADO, Sammi-Landweer

 Танцът като човешко образование

Лиа Родригес основава танцовата си компания през 1990 г., а през 2011 г. отваря танцово училище във фавелата Маре в Рио – дом на над 130 000 души на ръба на нищетата, че и отвъд. Местният център за изкуства изпълнява образователна и социална функция. В пика на пандемията там спират всички репетиции и започва да се раздава храна, маски и дезинфектанти на местните жители. Иначе, центърът предлага образование по танц и възможности за развитие – светъл лъч в тежките битови и икономическия условия във фавелата, място за красота и творчество чрез най-безпогрешния инструмент на изкуството – човешкото тяло. 

Родена през 1956 г., Родригес се обръща към младите, които иначе не биха имали възможност, да получат достъп до танца и така да се откъснат от улицата. Фавелата е и място за създаване на култура на световно ниво. Примерът е Encantado (2021) –  спектакъл, получил световно признание в последните три години.

Шедьовърът на световната сцена

В бразилската митология "енкантадос“ се наричат духове с лечебна сила, покровители на природата. Лиа Родригес ги превръща в божества, които променят формата си чрез богат арсенал от движения и пъстър реквизит от сценични костюми. Започвайки с бавно темпо, 11 танцьори, загърнати в множество цветни платове, започват да освобождават от бремето на одеждите си, които на пода образуват пъстър килим. Платовете служат като препаски, наметала, чалми, рокли, даже и пелени, за да се превърнат в оръдия на един невъобразим карнавал от танцуващи човешки кули с музикален съпровод на живо.  

© ENCANTADO, Sammi-Landweer

Всъщност, звуковата среда използва записи от демонстрации на коренния народ гуарани за защита на земите им в Амазония до поп хитове. А междувременно танцьорите продължават да се променят, сякаш наистина са омагьосани, влизайки в образите на буржоазна дама в бухнала рокля, русалка или възрастен мъж. Encantado донесе номинация на Лиа Родригес за най-престижната награда в света на изпълнителските изкуства – The Rose International Award. 

Други двама от номинираните са известни на българската публика, тъй като вече са представяни от One Dance Festival. Това са Христос Пападопулос от Гърция и Идио Чичава, чийто спектакъл “Vagabundus” е копродукция на фестивала от Пловдив и вече получи няколко важни награди. 

Именно в града на тепетата през лятото догодина публиката ще е една от първите в Европа, а и в света, които ще могат да гледат "Borda" – най-новият спектакъл на Лиа Родригес, понастоящем в процес на създаване, който коментира темата за видимите и невидимите граници около нас, отново копрокция на One Dance Festival.

© FURIA , Sammi-Landweer

Активизъм на сцената

Централни теми на Лиа Родригес са непреодолимите бариери на неравенството, расизмът, насилието и властта. С Fúria (2018) тя изследва скритото въстание в телата, коментирайки темата за расизма и колониалното насилие. Движенията, под съпровода на ритуална музика от Нова Каледония, изглеждат като смесица от атака и защита, близост и отвращение, гняв и безсилие. Деветимата изпълнители изграждат общност на сцената, която изглежда автономна, неподвластна на външния свят, изпълнен с разделение и противопоставяне. Така Лиа Родригес връща надеждата, че обикновените хора могат да отстояват позицията си, ако обединят сили.

Спектакълът Nororoca (2020) е “разширена“ версия на Pororoca (2009), която Лиа създава за норвежката национална танцова компания Carte Blanche. Думата “pororoca” се отнася до сливането на сладководната Амазонка и Атлантическия океан. Когато приливът се надигне, той отблъсква реката с оглушително ръмжене. Перфектна метафора за стихийната среща между 14 танцьори, спектакълът е среща между Европа и Бразилия. В ръцете си на сцената те носят боклуци, които плават в моретата – кабели, платове, торби, пластмасови издения. Физическият език на Лиа Родригес е изискващ и интензивен, затова и пленителен.

© NOROROCA, photo Yaniv Cohen

BORDA (копродукция на One Dance Festival) ще бъде показан в Пловдив на 7 юни 2025 г. в Дом на културата “Борис Христов” - Пловдив от 19:30 часа, само дни след световната премиера. Билети ще намерите онлайн тук, както и на касите на EasyPay в цялата страна.