Александър Василков композира под псевдонима Alexander Kyd и преди около десет година беше сред добре пазените тайни на софийската музикална сцена. Впоследствие географската дистанция привнесе още мистерия.
Александър заминава през 2011 г., първоначално в посока Дания. Там живее три години, а после се мести към Китай, където прекарва две.
“И вече от почти четири съм във Великобритания. Бях приет за докторант по английска литература в Лондонския университетски колеж (UCL).” Там той изследва творчеството на Дейвид Хърбърт Лорънс (1885-1930), популярен най-вече като автора на “Любовникът на лейди Чатърли”. “Но към средата на втората година прекъснах и оттогава съм само музикант. Лорънс продължава да ми е важен, но на този етап нямам сили за академичен живот.”
И той, като много други, е видял път в богата на срещи, възможности и публика музикална среда. “Разбира се, Лондон ме привличаше с това, че е една от музикалните столици на света. Засега оставам тук, но си оставям вратичка за изненади.”
Изкуството и творческите индустрии са сред най-очевидно засегнатите от политическите катаклизми в страната след Брекзит - от по-малко държавни и европейски средства до очакваните визи за музиканти, които искат да концертират извън Острова. Какво Александър очаква да се промени из основи и кое може би ще остане същото? “Великобритания вече не е глобален лидер почти по нищо, но безспорно държи позиции в областта на музиката. Добрата стара Англия я няма вече. Или дори да я има, тя е някъде в провинцията. Лондон е толкова интернационален, че английското в него сякаш избледнява. Казвам го с болка, защото англичаните очевидно са талантливи хора, от които има какво да научиш. По отношение на Брекзит - не съм нито за, нито против.”
Може би малко изненадващо на фона на полярните мнения по темата, той заема една по-балансирана позиция. “Уважавам решението на британците да търсят друг вариант за страната си, щом досегашното положение е било нетърпимо. Аз съм просто един чужденец тук - никой не ме е бил през ръцете да идвам, съответно се съобразявам с решенията на домакините ми. Поне половината британци в момента смятат, че Брекзит е някаква пълна катастрофа, но аз съм на принципа "Ще видим". Не обичам излишно да се драматизира.”
Въпреки че е композитор, който прави интроспективна инструментална музика, преди извънредното положение той често свири на възможно най-социалните места - по улиците и спирките на Лондон. “Аз съм уличен музикант още от Дания. Когато дойдох в Лондон, моментално се включих в тази субкултура. Участник съм в програмата Busk in London, която организира участия за музиканти като мен на ключови гари в Лондон - Waterloo, London Bridge, Victoria и т.н. Харесва ми, че тук има търпимост към уличното изкуство.”
Пандемията поне временно слага край на тази практика и от вече почти година Александър не е свирил нито като част от програмата, нито самостоятелно. Междувременно, през май миналата година все пак се появява двойният му сингъл Rays That Heal. “Много улични музиканти продължават да свирят, за което им се възхищавам. Сблъскват се с очаквани проблеми - полицаите питат какво правиш на улицата по време на локдаун и ти си принуден да доказваш, че си професионалист, който се намира на работното си място, а не просяк или вандал. Налага се да обясняваш, че не правиш нищо противообществено, даже напротив - хората копнеят за музика и искат да я слушат, дори да е от улицата. Нямам търпение и аз да се включа, но явно съм по-плах и изчаквам по-пълно нормализиране на ситуацията. За разлика от много други, не изгубих хляба си в резултат от пандемията - не съм свирил на живо от много време, но пък преподавам китара повече от всякога, в т.ч. в един лондонски затвор. Много неочакван развой, но всеки се адаптира, както може.”
Затвор? “Да, вече от една година работя в него. С изключение на кратките прекъсвания по време на първите локдауни, не съм спирал да ходя там и да работя, разбира се, взимайки нужните мерки. Част съм от социалната инициатива InHouse Records, която действа в няколко затвора в Англия. Основната ни мисия е да намалим рецидивизма чрез музика. Водещият ни принцип е, че музиката може да ти даде умения и познания, които да те държат в правия път. Преподавам китара, помагам в писането на песни, развивам и допълвам музикалните идеи на други хора. Понякога дори преподавам английски, защото голяма част от затворниците са функционално неграмотни. Самият затвор е една от най-интересните сгради, в които съм бил - строен е в средата на XIX век и има много особен викториански, бих казал готически дух.”
На фона на все още силните рестрикции във Великобритания, Александър не знае кога ще може отново да свири пред хора, но планира най-сетне да се завърне към някои изоставени проекти. "Обикновено съм човек, който дава зор, искам да съм продуктивен, нямам търпение да споделя нещо ново с повече хора, но явно пандемията ми е повлияла по този неочаквано негативен начин. Надявам се в един момент да имам силите да се върна към това парче и да го довърша.”
През последните месеци той е фокусиран и върху нещо напълно ново: албум с инструментални кавъри, нетипичен завой за някой, който досега е бил стриктно отдаден на авторската музика. “Дълго време избягвах да свиря кавъри и се бях фокусирал над авторските ми неща, но изведнъж си промених мнението изцяло. Сега много ми допада идеята да интерпретирам и да вдъхвам нов живот на нещо, което не е мое.”
Албумите на Alexander Kyd са онлайн на alexanderkyd.bandcamp.com и в Spotify.