Lucy Kruger & The Lost Boys са "там, където имат нужда от музиката ни"

През последните няколко години музиката на Люси Крюгер обикаляше клубовете на Берлин като тайна, която се предава скришно от човек на човек. От тази пролет ситуацията около Lucy Kruger & The Lost Boys се променя: групата завърши първото си турне в САЩ и завръщането им в Европа включва места, които ще посетят за първи път. Сред тях е София: на 4 април те ще са на сцената на клуб Singles по покана на “Аларма Пънк Джаз”.

“Искам да отида навсякъде, където хората имат нужда от музиката ни, но на първо място, все още ме впечатлява това, че тя въобще е успяла да се свърже с някого. Винаги съм напълно изненадана, когато се окаже, че сме стигнали до определена публика, до която не сме си представяли, че някога ще стигнем”, казва Люси Крюгер от Букурещ, малко преди да потегли с групата за София.

Lucy Kruger & The Lost Boys идват у нас на крилете на петия им албум Heaving, който се отделя от медитативната природа на предходните и предлага едно по-отчетливо, предизвикателно и в някои моменти, дори по-агресивно звучене. А година след Heaving, в началото на март излезе новият сингъл Rooms, част от следващия албум – A Human Home. За който се нуждае от насоки: музиката им носи полъх от тихите моменти на Пи Джей Харви, непробиваемата интровертност на Ема Рут Ръндъл, мистиката на Zola Jesus. Беквокалите ѝ са част от скорошните албуми на Swans и гостувалите у нас The Underground Youth.

“Колкото повече се ограничаваш в концепцията на това, което правиш, толкова повече се разгръщаш като способности. Понякога ограниченията помагат на процеса: песните започнаха от импровизацията, от една неясна територия между вокали и текстове, а в крайния си вид са много конкретни”, казва пред "Виж!" Крюгер.

Тя е родена в Йоханесбург, живяла е в Кейптаун, а през 2018 г. се премества в Берлин. Музиката ѝ се разгръща до още няколко проекта, сред които дуото Medicine Boy. В Южна Африка Люси прави първите си стъпки на сцената. Казва, че от този период тя е научила много, но от друга страна тя вижда артистичната среда там като “много малка и за съжаление, все още сегрегирана”, с по-ограничени възможности за международно развитие пред местните музиканти покрай по-трудните условия за пътуване.

Пробивът на групата из Европа носи ново ниво на усещания, най-вече колко неизвестност имат зад познатото: “Изпадаш в много противоречия, когато си на турне: ето, сега за първи път свирим из Източна Европа и си давам сметка колко малко знам за региона, за страните, които посещавам. Има чувство на срам, но и любопитство да науча повече.” За нея това върви и с усещането, че опитът до момента може само да се развие: “С времето си давам и сметка, че музиката, която слушам и ми е повлияла, идва от страни, които са доминантни в разказването на истории, в разпространението на музиката, например всичко, което идва от Щатите. Все повече се чудя какво има от другата страна.”

Последните две години за нея носят и друг вид откривателство. Тя разказва, че песните напоследък са вдъхновени от специфично търсене: какви характерни черти носи човешкия глас. От половия контекст, който моментално създава асоциация в слушателя, през това как мъжките и женските гласове звучат различно, когато трябва да предадат по-силна и разгневена емоция. А технически, оказва се предизвикателство да се улови и запише в студио подобен момент на афект.

Вижда последните три албума като трилогия, в която постепенно става все по-уверена и изразителна във вокалите си, повече се доверява на интуицията. Това важи и за начина, по който песните преминават от студиото на сцената.“Като че ли никога няма финална версия, това е процес на постоянна промяна и развитие. Мисля, че и самата аз имам различни очаквания към себе си, когато преслушам това, което сме записали и когато го свирим на живо. Едното преживяване е свързано с уединението, а на другото винаги влияят външни фактори.”

Докъде ѝ се иска музиката на групата да стигне и има ли в днешно време невидим таван над по-младите групи? “Колкото повече места посещаваме, толкова и повече излиза напред въпроса какво искаме да постигнем. Дори не толкова на финансиво ниво, а на по-скоро философско: кой бихме искали да ни слуша, за кого точно го правим, къде и защо отдаваме енергията си. Има много въпроси, които са все още без отговор…”

Lucy Kruger & The Lost Boys излизат на сцената на Singles този четвъртък, а концертът ще започне в 21 ч. с Anna Bо. Билетите са на цена в 25 лв. в EPAYGO, а на входа на клуба ще струват 30 лв.