Мария, която разказва в картинки

Ако надникнете във Фейсбук профила на Мария Станишева, ще забележите, че тя истински гори по различни социални и обществени каузи, независимо в коя точка на света са актуални. Не само, че й пука, ами и действа по някои от тях по свой собствен начин - със средствата на изкуството, което владее и продължава да овладява все по-добре. Официално се представя като филмов режисьор, продуцент и основател на независимата продуцентска къща ANIMADOCS, специализирана в документални и анимационни проекти и базирана във Франция и САЩ. Сега под това име всяка година работят около 30 души - оператори, дизайнери, илюстратори, композитори и писателите, които се включват по отделните проекти от всички краища на света. За да стигне до тук, Мария завършва Софийския университет, Централния европейски университет в Будапеща, както и програма за документално кино в Нюйоркската филмова академия. Вече повече от 10 години продължава да има особен афинитет към анимационни проекти, които умеят да говорят за важни и наболели, понякога дори скандални теми и то доста успешно. Така например анимацията “Баща”, която прави с “Компот Колектив”, от 2012 г. насам е посетила над 100 световни фестивала и е взела 28 награди, а по-скорошните ѝ проекти са включвани в The New York Times, The Independent, Euronews, CNN и BBC.

Къде се появи тази връзка между документалното и анимацията?

Преди 10 години, заедно с Весела Данчева и Иван Богданов, основахме “Компот Колектив” и решихме да направим един експеримент - да поканим 5 различни режисьора, които да интерпретират 5 лични истории за човешките отношения баща - дете. Автор на идеята и събирач на интервюта беше Диана Иванова. Три години по-късно се появи анимационно- документалният филм “Баща”. Най-интересното беше комбинирането на отделните лични истории с анимация. От написването на сценария до интерпретацията на отделните автори бяха използвани различни визуални метафори и символика, за да подсилят емоционалните моменти в отделните части. Желанието ми да науча повече за структурата на добрата история и различните визуални похвати в киното ме отведе до едногодишната програма по Документално кино на Нюйоркската филмова академия. Оттогава не съм спирала да се занимавам с анимационни и документални проекти и различни комбинации помежду им.

Защо анимираните образи са по-въздействащи?

Не смятам, че анимираните образи са по-въздействащи. За всеки филм трябва да се намери правилният киноезик. Има специфична група социални теми, за които анимацията работи много добре, защото чрез артистичната си интерпретация тя помага на зрителите да асимилират емоции, които често са тежки и дори болезнени. Искам да направя едно важно разграничение - става дума за анимация за възрастни, а не за деца.

Imprisoned - End Male Guardianship in Saudi Arabia

Director/Producer: Maria Stanisheva

Design: Rositsa Raleva

Как избирате темите на филмите си? Те ли идват при вас или вие ги търсите?

По малко и от двете. Някои от проектите ни са изцяло независими, което означава, че темите ни вълнуват лично и инициативата идва от ANIMADOCS. Работим и по некомерсиални поръчки от външни организации като кратки образователни филми и анимирани онлайн кампании за защита на човешките права. Следващата годи-

нa се надяваме да покажем първата си интерактивна инсталация, комбинираща кратки филми и научни данни, свързани с глобалното затопляне и ефектите от него.

Dangers on the way to school (Afghanistan)

Together to end Male Guardianship

Освен с награди от фестивали, как се измерва успеха на дадена анимация?

Киното се прави, за да се гледа. Наградите от фестивали са начин повече хора да чуят за даден проект и да го потърсят, но истинският измерител на успеха са зрителите и техните реакции. През 2016 с Росица Ралева работихме по кампания на Human Rights Watch срещу половото (джендър) неравноправие в Саудитска Арабия с името Together to Еnd Male Guardianship. Трите кратки анимационни филма от нея бяха видяни от над 10 милиона души, публикувани в медии като The Independent и New York Times и в крайна сметка косвено помогнаха за началото на реална юридическа промяна. Миналата година жените бяха допуснати да шофират и се надяваме това да е само първа стъпка от дългоочаквани промени за над 15 милиона жени в кралството.

Някои от най-фрапиращите реакции, които сте предизвиквали?

Част от работата ни има силен политически нюанс. В разгара на президентската кампания в САЩ заедно с Тод Ледерман направихме един кратък анимационно-документален клип, базиран на изказвания на Доналд Тръмп за мигрантите, жените и условията в затворите. Филмът представляваше фиктивна среща между Тръмп и Исус Христос и беше насочен към 79-те процента американски евангелисти, които заявиха подкрепата си за Тръмп, въпреки откритите му антихристиянски послания. Искахме да предизвикаме дебат, който придоби разнообразни форми, включително ултра хейт от страна на почитателите на Тръмп, които заявиха, че авторите на филма трябва да бъдат застреляни публично. Не знам дали това е чак толкова скандално, ако погледнете която и да е статия в българска медия и хейтърските коментари под нея.

Trump & Jesus Show

Trump & Jesus Show

Новият ви документален проект Finding Home е за климатичните бежанци.

Това е анимационно-документален филм, проследяващ историите на хора, принудени да напуснат родните си места заради природни катаклизми, свързани с глобалното затопляне (засушаванията, повишаването нивото на Световния океан и зачестилите природни бедствия). Открили сме три силни истории и в момента записваме интервютата, на базата на които ще построим филма. Арт-директор на продукцията е Росица Ралева. Все още е рано да споделяме повече информация. Филмът ще е готов най-рано около средата на 2019 г..

Какви са предизвикателствата да си независим в тази сфера?

Опитваме се да не създаваме комерсиални проекти тип реклама и затова нямаме постоянни източници на средства. Участваме в конкурси, кандидатсваме за кинофинансиране, но това отнема доста време. Единственият начин да запазиш мотивация е да работиш само по проекти, в които вярваш на сто процента.

Finding Home

Какво те мотивира да преодоляваш трудностите?

Хората, които споделят истоиите си. Гледам на тях с най-голяма отговорност и смятам, че "трудност" е доста относително понятие, особено когато миналия месец си изслушал няколкостотин истории на бежанци от цял свят.

На какво те учи всеки нов проект?

Всеки документален проект е като блиц курс в нова сфера и така работата никога не доскучава. Пример са образователните ни проекти, покрай които сме в час с последни новини от математика и информатика до психология и социални права. В личен работен план, работата в независимия формат, който съм избрала ме е научила да вярвам на хората, с които работя. Колкото по-свободни са те да участват с идеи и предложения, толкова по-силен става крайният резултат.

Afghanistan: Dangers Girls Face On Their Way To School

Director/Producer: Maria Stanisheva

Design: Rositsa Raleva

Темите от последните месеци, които не ти излизат от главата?

Глобално - политиките за борба с климатичните промени и различните видове миграция. В Щатите - Тръмп и скандалът с руската намеса в американските демократични избори; тоталната немощ на държавата в регулацията на оръжейния бизнес, както и движението #metoo, което започна от киното, но бързо се превърна в тема номер едно за много сектори. Интересувам се и от обществените теми в България. В последно време съм шокирана от невежеството, което се изля на тема “джендър идентичност” и позицията на мнозинството бъргарски политици спрямо Истанбулската конвенция.

Together to end Male Guardianship

Документалният филм, който гледа последно?

Миналия месец бях гост на фестивала за късометражно кино в Клермон Феран и изгледах доста добри филми. Хареса ми анимацията Everything на Дейвид О’Райли по лекция на британския философ Алън Уатс, както и документалния The Barber Shop на Емилиен Кансе и Густаво Алменара.

Добрата история е…
Откровена.