С "Бизон" хореографът Марко да Силва Ферейра търси чувствителността, от която имаме нужда.
Един от най-изтъкнатите таланти на Португалия, известен с вплитането на хип-хоп, стрийт и градски танци и теми в съвременните изпълнителски изкуства, Марко да Силва Ферейра закрива One Dance Week 2022 със спектакъла си "Бизон" на 5 юни от 18 ч. в Дом на културата “Борис Христов”
В "Бизон" Марко да Силва Ферейра търси каква чувствителност да създаде на сцената днес. От каква чувствителност имаме нужда? Докъде се простира интимното пространство? Как да правиш изкуство, ако ти е все по-трудно да се разбереш?
"Бизон" ни среща с грубовати емоционални киборги, които не са способни просто да съществуват. Те умеят да усещат фините струни на докосването с мускулестите си тела, да разпознават ясно миризмите, да виждат с орлов поглед, да са подвластни на магията на емоциите. Всички страдаме и се страхуваме, всички искаме да сме желани и да обичаме, да се впишем някъде, да принадлежим, но се оказваме затворени зад бронята на изолацията, заклещени в кутийките на самоопределението.
Марко да Силва Ферейра / Снимка: Личен архив
Да започнем от самото начало. Как започна да се занимаваш с танц?
Започнах да танцувам, когато бях около 16-годишен, след като приключих с плуването, с което се занимавах интензивно дотогава, но го замених с уроци по танци. Започнах с urban танци, new style, хаус, попинг, локинг... и в продължение на 5 години откривах нови за мен стилове - джаз, степ, а по-късно навлязох в по-съвременния стил и импровизациите.
Може да се каже, че между 16 и 20 откривах вселената на танца и търсех своето място в нея. Пътувах до Лондон, Париж, Ню Йорк, за да посещавам различни класове в различни академии, защото в същото време изучавах физиотерапия - не танц. В началото танцът беше нещо странично, но с времето започнах да му отдавам повече внимание, докато не му отдадох цялото си време, когато вече бях на 23.
"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira
Какво те привлече към съвременния танц?
Смятам, че това се дължи на факта, че urban танците са много свързани с така наречените “dance battles”, в които има много съревнование, както беше и при плуването, а аз исках да избягвам от този състезателен елемент, беше смазващ за мен.
Съвременният танц ми даде възможност да намеря нови инструменти за импровизация, както и такива, които ми помагат да композирам и хореографирам. Мисля, че себеизразяването и възможността да погледнеш на света и да го анализираш чрез танц, движение и хореография - това беше нещото, което наистина ме привлече към съвременния танц. Харесва ми, че той се пресича и с други форми на изкуство - визуални изкуства, музиката, модата - за мен беше голямо предизвикателство да работя с други артисти от различни области.
Как би описал "Бизон" на някого, който не е чувал за него?
Бих казал, че BISONTE е спектакъл, който “танцува” с еуфорията и меланхолията. Свързан е с любовта и привързаността, но и с чувството да си изгубен, както и с идеята, че можем да използваме силата си като инструмент за скриване на емоциите.
"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira
Каква е ролята на музиката в спектакъла?
Връзката ми с танца от самото начало беше много музикална, защото urban танците са тясно свързани с музиката по един по-класически начин. Не със звука - а музиката, в цялост - композиции, ритми, инструменти… Интересувах се от това как тялото може да пресъздаде даден звук. Музиката беше първото нещо, за което мислех когато започнах да се занимавам с танц. Специално в "Бизон" използвам различни стилове музика - исках да създам спектакъл с електронно звучене, чрез което можеш да преплиташ различни вселени, истории, времена, герои. Музиката свърза всички тези елементи.
В BISONTE ритъмът също е контракция и ние започваме парчето с контракция. Така че аз сякаш търсех тяло, което да се конкретизира и започваме със свиване, за да постигнем мястото на статуя и да си поиграем с идеята за статуи, фигури, тела, които наистина пулсират в бърз ритъм.
Използваме и думи, за да създадем не само ритмични гласове, но и мелодии, защото мелодиите достигат места, които барабаните не могат - те са малко по-емоционални, а общуването с човешкия глас има по-голямо “присъствие” и може по някакъв начин наистина да изпълни пространството. Движението е много важно, но връзката с гласа и вокализирането на определени думи и техните значения е много, много важна. Затова и спектакълът започва с ламбада - с една щастлива песен за изгубена любов. Щастлива в такъв смисъл, че звучи щастливо - изпълнена с ритъм и латино енергия - но всъщност е тъжна песен. Използваме и песента O Superman на Лори Андерсън, която също е свързана с обичта, но и със загубата ѝ. По някакъв начин музиката помага да концентрираме вниманието си към определен “балон” и да подскаже малко за същността на това, което се случва на сцената.
"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira
Ще ни разкажеш ли повече за творческия си процес и смисъла на заглавието "Бизон"?
"Бизон" е едно гротескно и супер-мускулесто животно, което в крайна сметка не е хищник. Харесвам тази фигура, която е много силна, груба и страшна, но в същото време не е нито ловец, нито е опасна.
Работихме по произведението в продължение на 4 месеца с различни хора и в различно време и всичко започна с колекция от песни, които биха могли да вдъхновят произведението. Направих и няколко колекции от изображения, свързани със спорта, силата и съревнованието - от гладиаторите, олимпийските игри, до съвременната борба. Мисля, че всичко това е един вид представяне на идеята за властта. Търсехме начин да създадем фигури, които да представят властта, виртуозността, егото - все фигури, които да можем да трансформираме по време на представлението.
Творческият процес беше повлиян и от факта, че преживявах края на една моя любовна история. Така че, в "Бизон" има и биографичен елемент. Опитах се да преведа тези свои чувства на танцьорите и да създам колективна представа за това как хората в днешно време преживяват любовта, загубата, властта, очакванията. Беше ми изключително любопитно защо емоциите ми в този момент бяха толкова непредсказуеми. Бях истински тъжен, но в същото време винаги търсех еуфоричното чувство или дори истерията, за да се опитам да прикрия други неща, които се случват вътре в мен. Тези две много противоположни емоции бяха толкова близки за мен, че се опитвах да ги поставя на сцената и да намеря хореографски и театрални инструменти, които да свързват тези две сложни емоционални състояния.
"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira
Смяташ ли, че дигиталната ера, в която живеем, оказва огромно влияние върху начина, по който се създава едно произведение и се споделя с публиката? Как виждаш бъдещето на съвременния танц?
Уау, голям въпрос! Да - има огромно въздействие. Пътувам много по работа и фактът, че пътуваме толкова много, повдига много въпроси за начина, по който се изразходват парите и времето за пътуване с голям екип. Настаняване, храна, самолетни билети - тези неща променят начина, по който се фокусираме върху работата си. Ако постоянно си в движение - това поставя и екологичен въпрос. Наистина ли трябва да пътуваме толкова много? Дали това постоянно движение има смисъл от етична гледна точка? Дигиталната ера се развива много бързо и е все по-трудно да привлечем младите хора към театрите. Трябва да се концентрираш върху едно нещо в даден момент, трябва да се освободиш от мобилния си телефон. Не сме свикнали да прекарваме толкова дълго време само с един източник на забавление - да гледаме едно представление. Сега сме свикнали да сме “мултитаскъри” и вниманието ни и ангажираността ни към съзерцанието се променят. Не знам какви ще бъдат младите хора в бъдеще, но аз самият усещам, че съм по-осъзнат за необходимостта от създаване на непрекъснати стимули, защото се страхувам, че хората ще загубят вниманието и търпението си.
Бъдещето на съвременния танц също така е много свързано със заявяването на мястото на това да бъдеш тук и сега, да говориш за връзки, интимност, близост, емоции. Съвременният танц е критично акуратен към проблемите, които имаме - дистанцията, самотата, разкъсването на връзката между тялото и ума, непознаването на настоящето.
Кой е най-големият урок, на който танцът те е научил?
Връзката с удоволствието и усещането за принадлежност към общност. Танцът често говори за това, което не виждаме - той може да бъде много абстрактен, тих, личен, загадъчен. Танцът създава много деликатна връзка с това, което ни заобикаля и със самите нас. Танцът отваря вратата към нови светове - защото нашият свят не е едностранен - той е пълен със значения.
Пълната програма на фестивала One Dance Week 2022 може да откриете ТУК.
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма