"Бизон" от еуфория и меланхолия

Един от най-изтъкнатите таланти на Португалия, известен с вплитането на хип-хоп, стрийт и градски танци и теми в съвременните изпълнителски изкуства, Марко да Силва Ферейра закрива One Dance Week 2022 със спектакъла си "Бизон" на 5 юни от 18 ч. в Дом на културата “Борис Христов”

В "Бизон" Марко да Силва Ферейра търси каква чувствителност да създаде на сцената днес. От каква чувствителност имаме нужда? Докъде се простира интимното пространство? Как да правиш изкуство, ако ти е все по-трудно да се разбереш?

"Бизон" ни среща с грубовати емоционални киборги, които не са способни просто да съществуват. Те умеят да усещат фините струни на докосването с мускулестите си тела, да разпознават ясно миризмите, да виждат с орлов поглед, да са подвластни на магията на емоциите. Всички страдаме и се страхуваме, всички искаме да сме желани и да обичаме, да се впишем някъде, да принадлежим, но се оказваме затворени зад бронята на изолацията, заклещени в кутийките на самоопределението. 

Марко да Силва Ферейра / Снимка: Личен архив

Да започнем от самото начало. Как започна да се занимаваш с танц?

​​Започнах да танцувам, когато бях около 16-годишен, след като приключих с плуването, с което се занимавах интензивно дотогава, но го замених с уроци по танци. Започнах с urban танци, new style, хаус, попинг, локинг... и в продължение на 5 години откривах нови за мен стилове - джаз, степ, а по-късно навлязох в по-съвременния стил и импровизациите. 

Може да се каже, че между 16 и 20 откривах вселената на танца и търсех своето място в нея. Пътувах до Лондон, Париж, Ню Йорк, за да посещавам различни класове в различни академии, защото в същото време изучавах физиотерапия - не танц. В началото танцът беше нещо странично, но с времето започнах да му отдавам повече внимание, докато не му отдадох цялото си време, когато вече бях на 23.

"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira

Какво те привлече към съвременния танц?

Смятам, че това се дължи на факта, че urban танците са много свързани с така наречените “dance battles”, в които има много съревнование, както беше и при плуването, а аз исках да избягвам от този състезателен елемент, беше смазващ за мен.

Съвременният танц ми даде възможност да намеря нови инструменти за импровизация, както и такива, които ми помагат да композирам и хореографирам. Мисля, че себеизразяването и възможността да погледнеш на света и да го анализираш чрез танц, движение и хореография - това беше нещото, което наистина ме привлече към съвременния танц. Харесва ми, че той се пресича и с други форми на изкуство - визуални изкуства, музиката, модата - за мен беше голямо предизвикателство да работя с други артисти от различни области. 

Как би описал "Бизон" на някого, който не е чувал за него?

Бих казал, че BISONTE е спектакъл, който “танцува” с еуфорията и меланхолията. Свързан е с любовта и привързаността, но и с чувството да си изгубен, както и с идеята, че можем да използваме силата си като инструмент за скриване на емоциите. 


"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira

Каква е ролята на музиката в спектакъла?

Връзката ми с танца от самото начало беше много музикална, защото urban танците са тясно свързани с музиката по един по-класически начин. Не със звука - а музиката, в цялост - композиции, ритми, инструменти… Интересувах се от това как тялото може да пресъздаде даден звук. Музиката беше първото нещо, за което мислех когато започнах да се занимавам с танц. Специално в "Бизон" използвам различни стилове музика - исках да създам спектакъл с електронно звучене, чрез което можеш да преплиташ различни вселени, истории, времена, герои. Музиката свърза всички тези елементи.

В BISONTE ритъмът също е контракция и ние започваме парчето с контракция. Така че аз сякаш търсех тяло, което да се конкретизира и започваме със свиване, за да постигнем мястото на статуя и да си поиграем с идеята за статуи, фигури, тела, които наистина пулсират в бърз ритъм. 

Използваме и думи, за да създадем не само ритмични гласове, но и мелодии, защото мелодиите достигат места, които барабаните не могат - те са малко по-емоционални, а общуването с човешкия глас има по-голямо “присъствие” и може по някакъв начин наистина да изпълни пространството. Движението е много важно, но връзката с гласа и вокализирането на определени думи и техните значения е много, много важна. Затова и спектакълът започва с ламбада - с една щастлива песен за изгубена любов. Щастлива в такъв смисъл, че звучи щастливо - изпълнена с ритъм и латино енергия - но всъщност е тъжна песен. Използваме и песента O Superman на Лори Андерсън, която също е свързана с обичта, но и със загубата ѝ. По някакъв начин музиката помага да концентрираме вниманието си към определен “балон” и да подскаже малко за същността на това, което се случва на сцената. 


"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira

Ще ни разкажеш ли повече за творческия си процес и смисъла на заглавието "Бизон"?

"Бизон" е едно гротескно и супер-мускулесто животно, което в крайна сметка не е хищник. Харесвам тази фигура, която е много силна, груба и страшна, но в същото време не е нито ловец, нито е опасна.

Работихме по произведението в продължение на 4 месеца с различни хора и в различно време и всичко започна с колекция от песни, които биха могли да вдъхновят произведението. Направих и няколко колекции от изображения, свързани със спорта, силата и съревнованието - от гладиаторите, олимпийските игри, до съвременната борба. Мисля, че всичко това е един вид представяне на идеята за властта. Търсехме начин да създадем фигури, които да представят властта, виртуозността, егото - все фигури, които да можем да трансформираме по време на представлението.

Творческият процес беше повлиян и от факта, че преживявах края на една моя любовна история. Така че, в "Бизон" има и биографичен елемент. Опитах се да преведа тези свои чувства на танцьорите и да създам колективна представа за това как хората в днешно време преживяват любовта, загубата, властта, очакванията. Беше ми изключително любопитно защо емоциите ми в този момент бяха толкова непредсказуеми. Бях истински тъжен, но в същото време винаги търсех еуфоричното чувство или дори истерията, за да се опитам да прикрия други неща, които се случват вътре в мен. Тези две много противоположни емоции бяха толкова близки за мен, че се опитвах да ги поставя на сцената и да намеря хореографски и театрални инструменти, които да свързват тези две сложни емоционални състояния.


"Бизон" / Фотограф: © José Caldeira

Смяташ ли, че дигиталната ера, в която живеем, оказва огромно влияние върху начина, по който се създава едно произведение и се споделя с публиката? Как виждаш бъдещето на съвременния танц?

Уау, голям въпрос! Да - има огромно въздействие. Пътувам много по работа и фактът, че пътуваме толкова много, повдига много въпроси за начина, по който се изразходват парите и времето за пътуване с голям екип. Настаняване, храна, самолетни билети - тези неща променят начина, по който се фокусираме върху работата си. Ако постоянно си в движение - това поставя и екологичен въпрос. Наистина ли трябва да пътуваме толкова много? Дали това постоянно движение има смисъл от етична гледна точка? Дигиталната ера се развива много бързо и е все по-трудно да привлечем младите хора към театрите. Трябва да се концентрираш върху едно нещо в даден момент, трябва да се освободиш от мобилния си телефон. Не сме свикнали да прекарваме толкова дълго време само с един източник на забавление - да гледаме едно представление. Сега сме свикнали да сме “мултитаскъри” и вниманието ни и ангажираността ни към съзерцанието се променят. Не знам какви ще бъдат младите хора в бъдеще, но аз самият усещам, че съм по-осъзнат за необходимостта от създаване на непрекъснати стимули, защото се страхувам, че хората ще загубят вниманието и търпението си.

Бъдещето на съвременния танц също така е много свързано със заявяването на мястото на това да бъдеш тук и сега, да говориш за връзки, интимност, близост, емоции. Съвременният танц е критично акуратен към проблемите, които имаме - дистанцията, самотата, разкъсването на връзката между тялото и ума, непознаването на настоящето. 

Кой е най-големият урок, на който танцът  те е научил?

Връзката с удоволствието и усещането за принадлежност към общност. Танцът често говори за това, което не виждаме - той може да бъде много абстрактен, тих, личен, загадъчен. Танцът създава много деликатна връзка с това, което ни заобикаля и със самите нас. Танцът отваря вратата към нови светове - защото нашият свят не е едностранен - той е пълен със значения.

Пълната програма на фестивала One Dance Week 2022 може да откриете ТУК.