Маските на Анна-Александра

Ако за първи път попаднете в профила на Анна-Александра в “Инстаграм”, ще имате усещането, че разгръщате красива островна приказка, разказана през натурални цветове и материи, органична естетика, море, природа, изкуство и дълбока емоция, втъкана помежду им. Родена в София, тя преминава през Класическата гимназия, след което завършва и културология в Софийския университет. Развива се като разнороден артист насред средиземноморските пейзажи и усещането за вечност на остров Майорка – естетическата рамка за нейния живот и творения вече близо седем години. Там Анна-Александра е едновременно художник, визуален артист, скулптор, автор на поезия, модел, а отскоро и куратор на събития, свързани с изкуство, дизайн и храна. Бихме я нарекли и ловец на митове, а може би създател на такива, защото много от нейните творения се занимават с необходимостта на душата от истории и мистерии. Във всичко – независимо дали рисунки, поезия, видео или пърформанси, тя създава свой език от символи, форми и знаци и прави лингвистичен, антропологичен и емоционален разрез на света пред и зад маските, които сами си поставяме:

 

Снимка: 8am aesthetics

 

Ако трябва да се съберете в пет думи, кои ще са те?

Интересен и труден въпрос. Аз имам много изострено чувство спрямо езика. За мен той остава едновременно мистерия и най-близка материя. Държа се за него, когато нямам за какво друго да се държа. Намирам всичко свързано с езика за изключително интересно - от историческата лингвистика и културна антропология, които се занимават с различни хипотези как е възникнал езика, до неговата най-проста и банална употреба в ежедневието. Смятам също, че най-голямото “разголване” на човек идва в момент, когато той изрича, нарича неща. Например назовава чувствата си или кръщава детето си.  В такива моменти езикът казва цяла вселена с една дума. Не мога да избера пет думи, в които да се побера, но мога да ви подаря едно стихотворение за езика:

Езикът се ражда от отсъствието

Ролан Барт “С езика мога всичко да правя, дори най-вече да не казвам нищо. С езика мога всичко да правя, но не и с тялото.”

“Това, което крия с езика си, тялото ми го казва.” Р.Барт

Пресъхнал език,език,
който не намира мястото си.

Език, който се говори,
език, който се мълчи.

Език твой,
език мой.

Език в език-
говорим заедно.
(Или се целуваме)

Твоят език е и мой-
говорим на един език.
(Или аз сама говоря, прехапвайки си езика.)

 

Снимка: 8am aesthetics

 

Какви бяха първите ви опити в изкуството? Казвате, че за вас то е повече преживяване, отколкото концепция. Какво преживяване обикновено е то за вас?

Първите ми опити със сигурност са свързани с писането на поезия. Пишех поезия още преди реално да мога да пиша. Обожавам поезията — да я чета, да я пиша, да я споделям. Като малка танцувах класически балет и рисувах. Баща ми винаги е рисувал, а майка ми четеше и чете ужасно много. И двамата ми родители са много артистични и вдъхновяващи и мисля, че любовта ми към изкуството някак се е родила още в най-ранното детство.

Когато се преместих в Испания, на остров Майорка, загубих основния си инструмент — останах без език. Тогава започнах да рисувам и да експериментирам в сферата на визуалното изкуство. Започнах с малки работи на хартия, като постепенно преминах към по-големи формати на свободни платна, често създавайки импровизирано студио на открито, край морето. По време на пандемията започнах нов проект, който включваше работа с напълно нов за мен материал — папие-маше, за да създам серия от скулптурни обекти. Така стартирах проекта с маските. За мен маската е едновременно примитивна и архетипна, но и поразително съвременна.

После дойдоха късометражното кино и фотопроектите, а след дългия период на изолация се почувствах много привлечена от пърформанса. Смятам, че изкуството е свързано тясно със споделянето — както на преживяването от създаването на самото изкуство, така и със споделянето на самия креативен процес, тоест на активното съучастие в него. Там някъде се роди и идеята за FABULA — колаборативен проект, който стартира през 2023 година и включва организирането на различни събития, свързани с изкуство и култура, пърформанси, арт- резиденции и експериментални формати за колаборация и обмен между артисти.

Въпреки че проектите ми често са вдъхновени от интелектуални концепции, книги и митове, основната ми цел е да постигна състояние, в което интуитивното движение насочва работата ми. Стремя се да се освободя от пресметнати или контролирани действия, от планирани техники, дори не скицирам работите си. Постоянно измислям инструменти и методи, които подхранват интуицията и интуитивното движение.

Иска ми се да се потопя в акта на рисуване със същата естествена плавност, както при дишането, без страх от грешка, създавайки пространство, където съществува пълно приемане. Опитвам се вместо да творя отвътре, от интензивно личния частен опит, да започвам отвън, за да стигна постепенно навътре.

Вярвам, че откритостта в споделянето на творческия процес създава възможност за по-дълбока връзка. Споделянето на резултата, произведението, поставено в контекста на пасивно наблюдение или визуална регистрация, е само финалната фаза за мен. Вярвам, че истинската същност на изкуството и творческия диалог се случват в този момент — в откритостта и споделянето на самия процес. Моето пълно участие в създаването на работата чрез тяло и дух ме прави уязвима, крехка и присъстваща. В много от моите проекти публиката е ангажирана в самия процес. Мисля, че откритостта провокира откритост.

Не претендирам да съм открила оригинална техника или иновативна концепция; напротив. Моят фокус се насочва към добре утвърдени теми. Това, което е от значение за мен, е взаимодействието между природата и човешкото тяло, предмет на непрекъснато преоткриване, и сложният диалог, който се разгръща между тях — перспектива, която може да бъде възприета като обичайна или дори тривиална.

Докато четях въпросите, се сетих за едно интервю на Джаксън Полък, в което го питат: “Как знаете, че картината ви е завършена?“ И той отговаря: “Как знаете кога сте свършили да правите любов?“ Когато мисля за начина, по който аз усещам процеса и как го преживявам, единственото нещо, с което мога да го сравня, е правенето на любов. Има отдаденост, присъстваш в момента с дух и тяло, всичко е концентрирано, сгъстено и откровено, а същевременно има и една специална чувственост, която приема всичко, което дойде, така както дойде.

 

Снимка: 8am aesthetics

 

Имате проект с маски като средство за откриване на идентичността. За какво служат по-често маските според Вас – за скриване или за показване на истинската ни същност? Вие кое избирате?

Да, смятам, че маските са инструмент за откриване на идентичността. Като подзаглавие на проекта с маските, когато започнах да ги създавам преди няколко години, избрах едно изречение от Фридрих Ницше: “Всеки дълбок дух има нужда от маска.“ Това разбиране за необходимостта от маските за мен намира своето най-пълно изразяване в “Отвъд доброто и злото“: “Всичко дълбоко обича маските.“

Маската не идва само от желанието да скрием това, което е вътре, но и се формира от външни сили, и всеки, който познава достатъчно добре своите дълбини, ще иска маска: “И дори да не искаше, един ден щеше да осъзнае, че въпреки това има маска на него – и че това е добре. Всеки дълбок дух има нужда от маска; още повече, около всеки дълбок дух маска расте непрекъснато…“ Винаги съм мислила, че когато човек види маска, неволно реагира с някаква асоциация. Това аз ли съм? Това човешко ли е или нещо повече? Нещо божествено?

Маската е преди всичко особена, специална повърхност, посредник между външното и вътрешното, познатото и непознатото. Маската е някак извън времето, но винаги е била в него. Присъства като артефакт в почти всяка култура, а нейният произход може да се проследи още от праисторическите времена. Маската е магически предмет, който осигурява връзката между човешкия и божествения свят, придавайки форма на безформеното. В много религиозни ритуали се използва за изцеление, за предизвикване на свръхестествени сили.

По-късно, с появата на театралното изкуство, се превръща в инструмент за социална критика.Латинската дума “персона“ (persona) първоначално означава “фалшиво лице“, “маска“, която актьорите са носили в театъра, за да представят различни роли. В по-широк смисъл, тя започва да се използва за означаване на “роля“, “образ“ или “личност“, която човек представя пред света. Сега асоциираме персона с идентичност, личност, характер. Обикновено маската прикрива най-уязвимата част от тялото — лицето, този аспект от нашия външен вид, който най-много издава вътрешния ни живот.

Мисля, че маската може да бъде подчинена на Аз-а, или той може да бъде подчинен на нея; силата ѝ не трябва да бъде подценявана, защото може да доминира носещия я и реално да подмени идентичността му, вместо да я съхрани.За мен най-вече маската предоставя възможността на Аз-а да се среща с другостта, която може да се преживее по различни начини: като трансформация на съзнанието, като промяна на реалността, като сблъсък с несъзнателното или дори като обладаност.

Маската дава много свобода, защото докато я носим, не сме напълно ние; тя е нещо между нас и света, което ни позволява да бъдем по-смели дори. В същото време трябва да си даваме сметка, че маската универсализира, а не психологизира, че тя е невъзможна без погледа на другия, на наблюдаващия. Маската не съществува без другия; тя губи своята стойност.

 

Снимка: 8am aesthetics 

 

Какво смятате за анонимното изкуство – от миналото и настоящето?

Изкуството възниква като анонимно, често религиозно или служещо на култови цели, и в повечето случаи като колективен акт. Идеята за автора е късна идея, а идеята за смъртта му е съвременна (по Ролан Барт).На мен много ми харесва концепцията на древните гърци за “poiesis“. В момента, в който създаваш нещо, ти го привеждаш в съществуване, разкриваш го, извеждаш го от скритото на светлина. Този акт е свързан с идеята, че ти създаваш присъствие, сияние, и “poiesis“ може да бъде всеки креативен акт.

Смятам, че преди изкуството е имало функции, свързани повече с обслужване на връзката между човека и божественото, и със общността, а малко по-късно и с паметта. Анонимността в този период от историята на човешката култура и изкуство не е въпрос на избор, не е обмислена, а в голяма степен интуитивна и социално конструирана.

Сега анонимността в изкуството е въпрос на избор, често свързан с творческата свобода. Ако личността на артиста е тайна, ако имаме самото изкуство, без да имаме към какво да реферираме — тоест, към личните обстоятелства — сякаш изкуството живее само по себе си. Няма медиатор; самото произведение се изживява непосредствено от зрителя, няма предварително изградени очаквания и идеи, не се отъждествява с личността на артиста. Това е и потенциален акт на протест, несъгласие със статуквото.

От друга страна, авторът е освободен от отговорността да застане зад работата си, тоест зад позициите си. Този аспект не ми харесва; аз смятам, че трябва да се поема лична отговорност за идеите, които изразяваш. Разбира се, че е много по-лесно да се прави социална критика през изкуството, ако то е анонимно, тоест личният и артистичен живот са отделени, но аз лично намирам това за липса на смелост да застанеш с цялото си същество зад работата си.

 

Снимка: 8am aesthetics 

Доколко идентичността на автора е важна за едно произведение?

Все повече и повече съм склонна да изследвам съвместни и ко-креативни проекти и все по-малко да гледам на изкуството като на уникален интелектуален продукт. Виждам го като съвместен процес, ко-креация, който се подчинява на една от неговите първични функции — да обединява, свързва, лекува, изразява, и това е далеч от концепцията за гениалния автора. Противно на мнението на много критици и изследователи, смятам, че изкуството е като дишането, то е природа.

Пребиваването ми в Майорка засили връзката ми с природата и наблюдението на нейните цикли и модели ме накара да преосмисля традиционната концепция за автора. Вместо да се придържам към наратива за "смъртта на автора", съм склонна да вярвам, че творческият процес е природно явление. Наблюдавайки как морската вода рисува камъните със сол, как дъждът оставя следи на земята и как природата се движи – също като нас – ме вдъхновява да размишлявам върху идеята, че самото създаване е органичен, природен процес.Интересът ми към човешкото тяло като сложен обект на интелектуално очарование и еротично желание е дългогодишна тема в работата ми.

В последния ми проект, Human Nature, изследвам взаимодействието между хората чрез медиума на живописта. Виждам човешкото тяло като инструмент на изразяване и неразделна част от природата, със своите уникални движения, форми и реакции на допир.

 

  

Имате много лица – като визуален артист, поет, модел. Как се подхранва толкова голямо количество вдъхновение и откъде извира и с какво животът в Майорка се отразява в нещата, които създавате?

Майорка е невероятен остров, чиято красота те оставя без дъх. Местните са затворени хора. Сурови, но много истински и за да станеш част от тяхното общество и приятелски кръг, трябва да мине време, а ако усетят неискреност, се отдръпват без да дават никакво обяснение. Приемат ли те обаче, ставаш част от тяхното семейство завинаги и са готови на всичко, за да те защитят.

 

Снимка: Елиа Недков

 

Каталонският език, под формата на местен диалект, наречен "мальорски" (Mallorquí), е широко използван на острова наред с испанския (кастилския), който също е официален език в региона. Тази специфична езикова бариера в началото много ме притесняваше, защото се чувствах неспособна да общувам и да обменям идеи, но постепенно научих испански и тази лична фрустрация се превърна във вдъхновение. Природната красота на острова, неразривно свързана със земята и морето, е постоянен източник на вдъхновение за работата ми. Стремя се да уловя същността на живота на острова, където човек може да се свърже със себе си в най-чистата и най-искрена форма. Един от последните ми проекти, La Mar, черпи вдъхновение от Майорка и антропологическите лингвистични изследвания на средиземноморската поезия и митология.

 

   

Най-интересната за мен тема е морето и неговите проявления като женски персонификации и отражението на този мотив в езика, митологията и поетиката на Средиземноморието.

(На испански “La mar” често се използва в поезията в женски род, въпреки че думата е в мъжки в разговорния език.) Има много легенди, в които морето е богиня-майка на всичко – царство, обитавано от нимфи, сирени и чудовища, посредник между живота и смъртта, между свещеното и профанното. Езикът и поезията са успели да запазят тази тема. В La Mar я интерпретирам с помощта на самия творчески процес. Брегът и скалите се превръщат в студио, морската вода – в боя, така че природата е жива част от творческия процес. Моето взаимодействие с платното следва движението и динамиката на морската вода.

В друг неотдавнашен проект, Human Nature, изследвам процеса на съсъздаване, рисувайки с тялото на друг човек. И двата проекта включват рисуване на открито в природата и използване на морска вода. Привлича ме загадъчната и вечна привлекателност на женската форма и нейната връзка с митологичните и естетическите корени.

 

Снимка: Елиа Недков

 

Тази година реализирах своята първа самостоятелна изложба на острова “Итака”. Както и предишните ми художествени проекти, тя се задълбочава в митологичния разказ, конкретно изследвайки “Одисея“ и дълбокото желание за завръщане в Итака алегория за най-вътрешното ядро на човешкото съществуване. Този проект е дълбоко личен, разказвайки моята собствена “Одисея“ от момента на пристигането и живота ми на острова, описвайки пътуването и търсенето на тази същност. В този проект се задълбочавам в безвременния и дълбоко вкоренен мит за Вечното завръщане, реинтерпретирайки “Одисея“ на Омир през призмата на женския опит. Къде може да се намери нашата Итака? Дълго време възприемах желанието за завръщане като тежко бреме, форма на мъка, но открих, че може би тази болка въплъщава загадъчната и трайна сила на вечната любов, а пътуването е вътрешно и Итака е вътре в нас.

 

 

А какво представлява страничния ви проект Fabula, който е за творчески преживявания и модерна мистерия? 

Fabula е серия от събития, които наричаме Съвременни Мистерии и Метаморфози — нов начин за изживяване на изкуството и културата. Подобно на мистериозните практики от древността, събитията на Fabula са покана за навлизане в свят, разкрит и споделен чрез творческия акт.

Това е платформа, на която артисти, визионери и любители на изкуството се събират, за да споделят уникалните си перспективи, истории и таланти.Проектът възникна през 2022 година с първоначалната идея да организираме арт резиденции и да фасилитираме колаборации между артисти от различни сфери. Постепенно решихме да разширим формата и да предложим събития и за хора, които не са се занимавали професионално с изкуство, но имат интерес да се задълбочат или да експериментират в тази посока.

Думата “фабула “ намира лексикалните си корени в латинския език, където първоначално се отнасяла до фиктивни разкази, приказки, пиеси и стихотворения. Буквалният превод на термина е “това, което се разказва“, произлизащ от латинския глагол “fari“, означаващ “да говориш“ или “да разказваш“. В философията на Ренесанса терминът Fabula често се използва за означаване на поетичен или фантастичен разказ, който скрива истината чрез метафоричен език.

За нас, Fabula служи като връзка между митологичните традиции и философската мъдрост, с могъщата сила на въображението в търсене на истински значения. Освен това, тя се свързва с понятието за колективно или споделено съзнание (история, известна на всички), и с игривостта на детството и концепцията за homo ludens (“човекът, който играе“ като основен аспект на човешката култура).Плановете на Fabula са разнообразни и многостранни, вариращи от експериментални еднодневни събития, които съчетават визуално изкуство, пърформанс и гастрономични експерименти, до артистични резиденции и ретрийти с по-дълга продължителност за тези, които търсят по-дълбоко потапяне в света на изкуството.

 

 Снимка: Елиа Недков

Подготвяте и нова изложба. Какви мисли и чувства влагате в нея и какво друго предстои?

Предстоят ми няколко изложби и колаборативни проекти през следващите шест месеца, за които се вълнувам много. На 29 септември ще представя Arrels Nues (Naked Roots) — пърформанс и ситеспецифична арт инсталация в планината, последвани от тематична вечеря. Събитието е курирано от Fabula. През септември ще се проведе и The Vulnerability of Interaction — уъркшоп по соматично рисуване в манастир от XIV век в Майорка. Този проект е много вълнуващ, тъй като ще работя с голяма група от хора.През същия месец ще се състои и важен арт събитие за острова — Nit de l’Art в Палма.

От октомври до декември 2024 г. ще участвам в групова изложба в Slow Studio в Леуарден, Нидерландия. През декември и януари ще участвам в групова изложба в The K Art Signature в Брюксел. Също през декември 2024 г. в AAA Studio в Палма ще представя колаборативен проект, сътворен с моята приятелка, керамична артистка — колекция от порцелан, включваща вази и други обекти. От януари до март 2025 г. работата ми ще бъде изложена в Хайделберг, Германия. Това е също вълнуващ проект, свързан с пърформанс и колаборация с артисти, които много ценя.

 

Анна-Александра може да следите на anna-alexandra.eu и @anna.alexandra.aa