Maze Hunters тестват границите на звука си с новия сингъл Dust

Maze Hunters отварят нова глава в историята си с песента Dust, с която демонстрират интензивен и пулсиращ пост-пънк с шугейз нотки. Dust излиза заедно със саморежисирано от групата видео, а по-рано това лято те подсказаха, че отиват в различна посока с No Tomorrow. И двете песни са от предстоящото EP, което планират да издадат през есента. Това ще бъде и първи проект за тях с барабанистката Нина Меродийскa.

С най-новите си песни, Maze Hunters се отделят от по-стандартния инди звук на миналогодишния си дебютен албум Faceless и навлизат в по-мрачна и интровертна фаза, вдъхновена от групи като Soft Kill и Chromatics.

Групата казва, че No Tomorrow и Dust носят сходно усещане, но имат различно послание и са писани в отделни периоди. Двата трака предлагат две гледни точки към меланхолията, която носи София, периодите на потенциал и сгромолясване, фазите на ентусиазъм и апатия.

“Ако можем да опишем песните с по една дума, то No Tomorrow е “надежда”, а Dust е “разочарование”, казва вокалистът и китарист на Maze Hunters Александър Иванов. 

За него No Tomorrow описва желанието и опитите да преживееш отново онези щастливи спомени, които впоследствие разбираш, че може би са били най-близо до дефиницията на пълно щастие.

“Затова и решихме да направим lyric видео с усет на градска романтика – виждаш познати улици, по които някога си ходил весел или подпийнал, по които някога си се смял, оставил си някакъв спомен. Но в сегашния момент всичко изглежда празно: скиташ се сам, погълнат от рутината и ежедневието, без да усещаш каквото и да е. Градът не е същият, хората не са същите, нищо не е същото. Или пък ти самият не си същият. Но все пак No Tomorrow дава надежда, че някъде на хоризонта ще се появи изгряващото слънце и “утре” съществува.”

С Dust Александър, Дмитрий и Нина искат да пресъздат усещането за самотно скитане из град, който толкова е омръзнал, че на преден план са само негативните му черти.

“Идеята се роди след една нощна разходка в центъра и е своеобразна “анти-ода” на града, в чийто улички си се изгубил и отчаяно търсиш пътя към дома. Път, който обаче вече не съществува. Не мразим града, в който живеем, просто е лесно да се изгубиш в него. И двамата с Дима сме имигранти и за нас е трудно да намерим пътя назад, защото го няма. Всичко, което ни остава, е да се скитаме и да търсим фантом в далечината, който ще ни позволи да се чувстваме на мястото си”, казва Иванов. Той е роден в близост до Исмаил, Украйна, а съоснователят на групата и басист Дмитрий Военнов – в Кишинев, Молдова. И двамата са от семейства на бесарабски българи, а повече за запознанството им в София и историята на групата може да научите в срещата на ВИЖ с тях през миналото лято.

Фотограф: Ива Димчева

Година по-късно, Maze Hunters усещат, че са в нов етап, който дори все още не е започнал истински. “В етап на рестарт сме, понеже за последните три години се случиха доста промени в състава или имаше препятствия по пътя, които са ни попречили да стоим стабилно като група. В няколко ситуации бяхме на косъм да спрем и да се заемем с нещо друго. Сега музиката става все по-зряла, а и ние вече не сме млади и наивни момчета, които си мислят, че могат да завладеят света. Знаем възможностите си, имаме амбиции и най-важното – имаме огромно желание да създаваме нещо свое.”

През миналата година Maze Hunters имаха активно участие на клубната сцена и дори подгряваха групи като Interpol, Algiers и Pink Turns Blue. С появата на предстоящия им миниалбум, триото ще се завърне и с първи концерти в актуалния си състав по-късно тази есен.

Dust и No Tomorrow са в стрийминг платформите.