Меган Доминеску: Текстил, абсурд и хумор като предпазна броня

При Меган Доминеску трудно може да се каже, че дадена национална идентичност доминира. Родена в Нидерландия, израснала във Вашингтон, а от повече от десетилетие живее в Букурещ – тя е наследница на румънска и тексаска кръв, съчетаваща в себе си енергията на различни светове. Загубата на баща ѝ я отвежда в Румъния още на 17 години – труден, но съдбовен преход, който я калява и насочва към изкуството. Днес Меган е сред ярките имена на съвременната сцена в Букурещ – съоснователка е на независимото арт пространство Moxa20, създава експресивни текстилни скулптури, изпълнени с хумор и абсурд, и подготвя голяма самостоятелна изложба в галерия Anca Poterasu през октомври.

Преди това обаче тя пристига през септември във Варна, където ще води специален 3D фелтинг уъркшоп в рамките на фестивала PICTOPLASMA x Balkans (20–22 септември 2025), където илюстрация, анимация и дизайн на персонажи се събират в празненство на „героите в движение“.Месец по-рано разговаряме с нея за това какво значи да живееш „между“ култури, защо хуморът е защитна броня и творческо оръжие, и как мекотата на текстила се съчетава с грубата енергия на нейните образи. 

Израснали сте между Нидерландия, Вашингтон и сега Букурещ. Как тази смесица от места се проявява във Вашата работа?

Да пораснеш в мултикултурно семейство определено оформи много, ако не и всички аспекти от живота ми, включително и артистичната ми работа. Родена съм в Нидерландия, но живях там съвсем за кратко като бебе. Отгледана съм във Вашингтон, където живях до 17-годишна възраст, когато се преместих в Букурещ, Румъния, откъдето е майка ми. Баща ми, който вече не е между живите, беше от Тексас и винаги съм мислела, че нашата тексаско-румънска комбинация в семейството е доста уникална и интересна. Родителите ми винаги са насърчавали и ценели изкуството и съм изключително благодарна на тях, че ми дадоха възможност да се занимавам с това, което обичах най-много. Бях страстно увлечена и от музика и актьорско майсторство, и голяма част от детството си прекарах на сцена. Смятам, че разнообразието е безценна част от живота, особено в ранна възраст, и е от решаващо значение за способността да се адаптираш и да съществуваш в света по-плавно. Обичам да вярвам, че моят контрастен произход и достъпът до различни култури положиха основите за отворен и любопитен ум и за желание да изследвам непознатото, което е именно това, което обичам да правя в артистичната си практика.

Чувствате ли се по-близо до една културна идентичност, или изкуството Ви е за живота „помежду“?

Много съм мислила за това и понякога е трудно да дам ясен отговор. Никога не съм се чувствала напълно „у дома“ никъде – още от дете в Америка имах това усещане. Винаги знаех, че искам да напусна и да изследвам други места и други неща, но никога не бях сигурна какво точно означава това. Беше като едно досадно чувство в задната част на съзнанието ми – че може би ще бъда по-щастлива на друго място. Ако трябва да го определя, мисля, че изкуството ми е повече за междинното пространство между културите. Визуално съм силно повлияна от американската естетика и мисля, че това личи в използването на „лудешки“ цветове и почти вулгарно експресивни персонажи. Не бих казала, че работата ми е директно свързана с някоя от културите ми, но вярвам, че и двете са оказали сериозно влияние върху това, което ме вдъхновява.

Да се преместите от САЩ в Румъния – беше ли шок или по-скоро завръщане у дома?

Преместих се в Румъния, когато бях на 17, и не мога да кажа, че беше лесно. Била съм тук много пъти и имам много роднини, така че винаги е имало мрежа от сигурност и усещане за близост с тази страна. За съжаление, фактори извън моя контрол направиха преместването много по-трудно. Загубих баща си по-малко от година преди това и на такава възраст беше изключително трудно да осмисля тази загуба, докато в същото време се местех в съвсем различна страна. Въпреки това смятам, че това беше едно чудесно решение, което ме направи силна по начини, които не очаквах. Първата година беше много тежка – не говорех добре езика, но след като се аклиматизирах и намерих приятели (което отне време), започнах да се чувствам у дома. Като цяло бих казала, че беше усещане за завръщане, но пътят беше доста трънлив, с възходи и падения. Вече живея в Букурещ повече от 11 години и не мисля да го напускам скоро – със сигурност това е моят дом сега.

Колко от биографията си виждате в изкуството си? Съзнателно ли е, или се прокрадва между другото?

Повечето ми работи са доста интуитивни, дори бих казала импулсивни. Стилът ми на работа обикновено е като „светване на крушка“ – идеите просто ми изскачат в главата и изпитвам силен порив да ги реализирам веднага, често без да анализирам значението им на момента. Имам импулси, които просто „усещам правилни“, а анализът идва по-късно. Биографията ми оказва голямо влияние върху работата ми, но не пряко или умишлено. Опитът и животът на човек неминуемо оформят творчеството му, но вярвам, че много идеи се вдъхновяват от „скришом“ промъкнали се минали преживявания, а не от съзнателна намеса.

Като млад артист, какви предизвикателства срещате в настоящата арт сцена и какво Ви мотивира да продължавате да създавате?

Като млада жена артист срещам доста предизвикателства в съвременната арт сцена. Научих, че успехът не винаги е линеен и че създаването на много произведения не ти гарантира нищо професионално. Макар понякога да е изключително разочароващо, винаги продължавам да работя и да творя, защото това ме кара да се чувствам жива и ми дава смисъл. Имах и късмет, и успехи, за което съм изключително благодарна, и обичам да споделям изкуството си със света. Често има пречки в арт сцената и понякога трябва да приемеш, че ще има „бавни“ периоди, и просто да продължиш да работиш. Досега съм успявала да се издържам единствено с работата си в сферата на изкуството и се надявам това да остане така завинаги.

Хуморът е в центъра на Вашето творчество – наричали сте го „оръжие“. Как го използвате в практиката си? Защитен слой ли е, критика или просто естествена част от изразяването Ви?

Хуморът е огромна част от живота ми като цяло и мисля, че идва от много места – и добри, и лоши. Изкуството ми е продължение на самата мен и е естествено да използвам хумора и там. В личния си живот често съм използвала хумор като защитна обвивка и механизъм за справяне в моменти, когато може би не бих могла да обработя нещо по друг начин. Това може да се тълкува по различни начини – може би не е полезно, не знам... В изкуството си използвам много хумор, за да предавам послания или да разказвам истории по начин, достъпен за зрителя. Често темите в работите ми са доста мрачни, като социални проблеми или екологичен упадък. Когато успея да съпоставя тъмна тема с по-леко съдържание, смятам, че е по-лесно зрителят да види проблема и да го разбере по по-дружелюбен начин. Не вярвам в „подслаждането“ на негативните теми – просто мисля, че ако трябва да се справяме с тях, по-добре да научаваме за тях с усмивка на лицето.

Какво Ви привлича към абсурдното и странното?

Винаги съм била привлечена от странното и абсурдното – очарована съм от „другото“. Харесвам отвъдни теми, странни новинарски истории, конспирации и „тъмната страна“ на интернет. Често обикалям мрежата и чета за всякакви необичайни теми и истории. Освен комичния ефект, мисля, че използвам абсурда и като вид бягство от страшните страни на света. Харесва ми да създавам други вселени и обичам да мисля за цялостното си творчество като за индивидуални произведения, персонажи и истории, които изграждат свой собствен паралелен, странен свят.

Защо използвате именно текстила и скулптурата като средства? Какво Ви дават те, което други не успяват, и какво Ви отнемат?

Завърших живопис в Националния университет за изкуства в Букурещ и мога да се смятам за класически обучен художник. Едва след дипломирането си направих преход към текстила и се влюбих веднага. Винаги съм плела и шила, правейки неща от текстил още от дете, но никога не го бях приемала сериозно като форма на изкуство – винаги беше просто хоби. След образованието си по живопис имах прозрението, че мога да използвам научените в университета инструменти – теория на цвета, анатомия, перспектива – и да ги пренеса като инструменти за работа с текстил. Текстилът за мен предлага напълно различен тактилен слой, който не може да се намери в други медии. Той е мек, приветлив и те привлича със своята позната природа. Харесва ми да използвам това в своя полза и да създавам контрасти между меките текстури и рязката, буйна образност.

Как текстурите и цветовете добавят собствен смисъл в работата Ви?

Текстурите и цветовете придават собствен смисъл, като осигуряват напълно различно продължение на първоначалния образ, който често е скица на хартия. Обсебена съм от цветовете и понякога седя с часове, докато реша кои нюанси да използвам. Често прекарвам повече време върху цветово проучване на работата, отколкото върху самата скица. Контрастните цветове са от решаващо значение в творчеството ми и съм много взискателна към тях. Текстурите добавят скулптурно качество и могат да варират – от меки, до бодливи или облакоподобни, както е при триизмерните ми скулптури от филц. За съжаление, понякога не мога да избера точната текстура, ако даденият материал не се предлага в определен цвят.

Съоснователка сте на Moxa20. Какво Ви подтикна да го започнете и какво носи на арт сцената в Букурещ?

С приятелите ми от университета намерихме своето студио и мултидисциплинарно арт пространство още по време на следването си и то продължава да съществува и днес. Знаехме, че ни е нужно място, където да работим, да се събираме, да споделяме идеи и много повече. Мисля, че първоначалната идея беше точно това и съм щастлива, че е прераснало в нещо далеч по-голямо. В Букурещ бих казала, че е важно място в сцената – няма много пространства като нашето, напълно DIY и самоподдържащо се. През годините сме организирали там какво ли не – уъркшопи, концерти, базари, ситопечат, партита и много други.

А какво следва – нови експерименти, нови медии, може би нещо неочаквано?

Нямам нищо планирано конкретно, но знам, че ще дойдат нови неща. Подготвям голяма самостоятелна изложба в Букурещ в галерия Anca Poterasu през октомври и работя върху нови произведения за нея. Вълнувам се да видя какви медии ще опитам в бъдеще, но засега основно се придържам към текстил и живопис.

Може да се срещнете с нея и работата ѝ по време на PICTOPLASMA & Balkans между 20 и 22 септември във Варна. Повече за нея на @dominescu