Меган Ду между феминизма, мистицизма и ретро вибрациите

Родена и израснала в южната част на Китай, където дъждовният сезон се проточва повечко, въздухът е винаги влажен и има цъфтящи дървета, които приличат на огромни зелени гъсеници, Меган Ду напуска родния си град на 17 години, за да следва дизайн в Института по мода и текстил в Пекин. В началото на тази година завършва магистратурата си по илюстрация и визуални медии в Лондонския университет по изкуствата, а сега живее и работи в крайбрежния британски град Саутхемптън, където често прекарва уикендите си в разходки, наблюдение на птиците и изследване на природата и крайбрежието. Привличат я теми, свързани с жените и феминизма, мистицизма и ретро усещането. Обича да добавя смели цветове, да вмъква полъха на 80-те години, печатните техники, както и да изследва различни творчески територии като скулптура и интерактивните творби. Като автор на свободна практика прави илюстрации за издания като The New Yorker, Die Berliner Zeitung и сайта на Soho House, а с “Виж!“ тя споделя откъде идва интересът ѝ към илюстрацията, с какви мисли и чувства изпраща миналата и посреща следващата година и се вдъхновява да си направи необикновен автопортрет.

Как се зароди интересът ти към изкуството и илюстрацията?

Първоначалното вдъхновение дойде от приказките и детските илюстрирани книжки. Четенето на истории като “Хензел и Гретел“, където къщата от лакомства се описва с ярки подробности, или “Малката русалка“, където морето е синьо като безброй листенца метличина, разпалваше въображението ми. По време на пазар с майка ми модните списания, брошурите в супермаркетите и менютата бяха забавлението ми в моментите на скука. Изучавах формите и сенките за очи, след което създавах собствени модни списания с цветни листи, боя и блестящи стикери.

В началното училище баща ми се абонира за различни списания вместо мен, за да насърчи интереса ми към четенето. Една забележителна поредица идваше от издателство на име ”Източна кукла”, които винаги добавяха зинове. Те включваха разнообразно съдържание – от книжки с картинки през приключенски комикси за отдалечени планети до фотографски колекции на художници на миниатюри. Илюстрациите бяха изящни и ми послужиха като важно въведение във визуалното изкуство. В прогимназията петъчните следобеди бяха най-щастливите ми моменти. Втурвах се към книжарницата до училище с нетърпение да си купя най-новите комикси и илюстрирани книги.

За мен те бяха кратко бягство от реалността и ми предлагаха моменти на спокойствие. Едно от списанията, които особено обичах по това време, беше “Little Thing“. Всяко издание включваше интервю с независим артист и колаж от рисунките в скицника му наистина изящни! От време на време си купувах и списания за изкуство, описващи истории като тези на хората, които изработват маски за карнавала във Венеция или за ежедневието на единствената барабанистка в навигационното училище. Тези истории разпалваха още повече безграничното ми въображение за професиите в изкуството.

В университета започнах да се интересувам повече и от европейските независими издания, комикси и списания за изкуство с техните завладяващи цветове, печатни текстури и уникални техники, които ме плениха.

Сега продължавам да поддържам навика си да разглеждам арт галериите, музеите и фестивалите за изкуство в свободното си време и това вдъхновява творчеството ми. Благодарение на изкуството и илюстрацията животът ми е изпълнен с много радост.

Коя беше най-голямата лична трансформация, през която премина през изминалата година?

Станах по-спокойна и фокусирана върху себе си. В началото на тази година преминах през няколко отрицателни преживявания и ми отне време да се отърся от тях. Постепенно открих ритъма, който ми пасва, и в крайна сметка започнах да се фокусирам и да разбирам по-добре себе си. Другото е, че в началото на тази година започнах да изучавам феминизъм. Осъзнах някои неравенства спрямо жените. Покрай това започнах да създавам повече творби на тема феминизъм и се надявам с това да допринеса за каузата.

Кое е събитието на година, за което според теб не се говори достатъчно?

Екстремните климатични събития през 2023 г. В някои райони имаше екстремни температури, бури и валежи, които значително повлияха на живота на хората, селското стопанство и екосистемите. Вярвам, че е необходима по-широка дискусия по тези въпроси.

Коя е положителната или отрицателна тенденция в твоята сфера на работа в момента?

Повишената употреба на изкуствен интелект предизвика широка дискусия и мнозина изразиха опасенията си от потенциалното му пагубно въздействие върху изкуството на илюстрацията. Аз обаче имам съвсем различно виждане. Твърдо вярвам, че човешката креативност е незаменима. Нещо подобно се е мислело и в миналото при появата на фотографията, която е заплашвала традиционната живопис, но с течение на времето е станало ясно, че двете могат да съществуват едновременно и взаимно да задвижват развитието на изкуството.

Човешкият творчески процес включва дълбок размисъл, множество емоции и смелостта да изследваш нови територии чрез грешки – елементи, които липсват при машините. За хората изкуството е форма на изразяване и емоционален катарзис, докато за машините си остава просто имитация и програмирано изпълнение. Това е аспект, който машините не могат да заменят.

Положителното е, че хората могат да открият нови дисциплини в изкуството, с което да направят пробив в областта на художественото творчество. В тази ера на трансформация бихме могли да очакваме хората и машините заедно да движат напредъка в изкуството и да създадат наистина удивителни творби.

Книгите, филмите, сериалите, музиката, подкастите или изданията, които през тази година оставиха следа в теб и защо?

Анимацията на „Дисни“ – „Моана“, защото се различава от традиционните истории за принцове и принцеси и се фокусира върху темата за силата на жените, смелостта и приключението. Като наследник на трона на техния малък остров, родителите ѝ очакват от нея да е отговорна и да живее стабилен живот, но тя копнее да изследва непознатото и в крайна сметка избира да остане вярна на себе си, вместо да живее според очакванията на другите.

Песента "Savage Daughter“, чиято композиция е вдъхновена от викингите и използва традиционни шотландски инструменти. Харесвам текста, който описва образа на смела, свободна и необуздана жена.

Книгата "The Great Cosmic Mother", която представя някои археологически перспективи, но от женска гледна точка и дава свеж поглед върху матриархалните общества. Книгата предизвиква традиционните ни представи за матриархалните общности и описва жива, самоподдържаща се култура, която е далеч от примитивното или назадничавото.

Кои са местата, на които обичаш да си почиваш, презареждаш или забавляваш?

Обичам откритите пространства, крайбрежието и природата. Преди няколко седмици по време на поход се натъкнах на пуст плаж, заобиколен от дървета и изпълнен с множество птици, които прелитаха над брега. Гледах залеза сама на плажа и точно в този момент се почувствах изключително спокойна и развълнувана.

Обичам да обикалям и магазините на благотворителните организации около дома ми. Привлича ме начинът, по който винаги успяват творчески да подредят витрините си. Вътре ме посреща аромата, типичен за старите дрехи – нещо като мириса на прах от стар склад, който гъделичка носа ти, но някак създава уютно и топло усещане. В тях винаги може да намериш интересни неща. Вчера си купих комплект стари пощенски марки, плюшено зайче и ярка рокля на цветя.

Новият добър навик или ритуал, който успя да си създадеш през годината или си пожелаваш за догодина?

Грижата за себе си се превърна в съществен аспект през тази година! Първо от нощна птица се превърнах в ранобудно пиле. Сега се наслаждавам на спокойни разходки в градината, окъпани в сутрешни лъчи, правя си обилна закуска и започвам деня със спокойна нагласа. Съзнателно се опитвам да не потъвам изцяло в работа, да си давам достатъчно сън и освен това си готвя повече сама.

Как би изглеждал твоят автопортрет?

Обичам да излизам от рамките на човешкото същество, като си представям какво би било, ако бях охлюв или еднорог. Може би щях да имам бляскави рогца или щях да приличам на паяк с много готини ръце. Може би щях да живея в пещера и да пазя съкровищата си като дракон, а скалните стени на пещерата щяха да са украсени с различни изящни скъпоценни камъни. А може би бих била отдадена на разговор с духа на предшественичка или бих притежавала четка с прах, който да призовава митично създание като цилин (същество от китайската митология - бел.ред.) . Това е забавна тема и обмислям да си направя автопортрет, базиран на тези въображаеми сценарии!

Повече за Меган Ду може да следите на @megandu_и megandu.com