ДИЗАЙН МЕЛБА
Идеята за динамичния онлайн архив за български дизайн МЕЛБА се появява още през 2011 г., когато Адриана Андреева и Бояна Гяурова, понастоящем основна движеща сила на Студио Комлект, работят още в списание “Едно” и водят рубриката BG Creative power - серия от статии, посветени на български дизайнери и визуални творци.
Идеята за динамичния онлайн архив за български дизайн МЕЛБА се появява още през 2011 г., когато Адриана Андреева и Бояна Гяурова, понастоящем основна движеща сила на Студио Комлект, работят още в списание “Едно” и водят рубриката BG Creative power - серия от статии, посветени на български дизайнери и визуални творци. Тогава са куратори и организатори и на някои от изданията на Sofia Design Week и имат възможността да се срещат на живо с много от тях. С годините идеята им се доизбистря, контактите и опитът се трупат. Двете намират съмишленици в лицето на Next DC, които правят визуалната идентичност и уебсайта на архива, Анита Табахнева - редакция и превод, Михаил Новаков - портретните снимки, а програма “Култура” на Столична община осигурява финансовата подкрепа. Така в края на 2017 г. го лансират като начин не само да показва и разказва, но и да запазва всичко по-интересно от настоящата история на българския дизайн. Именно за това как се прави МЕЛБА от съвременните български визуални творци по света и у нас и лесно ли се консолидира дизайн общност си говорим с Адриана и Бояна.
Какво съдържа МЕЛБА?
Това, което виждате и четете в момента, е началното "зареждане" на сайта с 45 дизайнери от София, с които сме работили през годините. То е със специално подготвени портретни снимки (live pictures) от Михаил Новаков и с текстове на български и английски. Това далеч не са всички творци, на които се възхищаваме и чиято работа следим. Имаме готовност да започнем ново "качване" на профили и новини при намиране на финансиране за тази поддръжка.
В момента активно търсим партньорства за онлайн архива, както и за серията срещи МЕЛБА НА ЖИВО, които стартирахме през март. В тях дизайнери и екипи представят свои нови проекти накратко. Това е повод за запознаване отблизо с актуалната и забележителна със своя подход работа на местни дизайн герои. Споделя се опит относно реализацията им, като основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.
Деница Бояджиева, S-pot, 2015
Кой използва архива?
МЕЛБА е за всички, любопитни да разберат повече за настоящите герои на българския съвременен дизайн. Това е място за среща между различни творци и потенциални партньори.
Разкажете ни за процеса на събиране на неговото съдържание?
Събирането е може би най-лесната част, защото ние сме облагодетелствани да работим с дизайнери и да следим изявите им като част от професионалното ни посвещение.
На какъв принцип подбирате какво да добавите?
Принципът не се подчинява на конкретна формула. На първо място той се базира на дългогодишен опит и усет какво има потенциал да се запази като ценно, важно и интересно във времето. Другият принцип е представените дизайнери да са с български произход, независимо дали работят в България или в чужбина. В момента търсим средства, за да обновяваме архива няколко пъти в годината.
Армавени Стоянова медальон “Море”, 2015
Даниела Иванова, GARDEROB, 2016
По какъв начин се развива архивът и имате ли конкретни планове за неговото бъдеще?
Плановете ни са да имаме МЕЛБА НА ЖИВО на всеки два месеца, да попълваме архива с нови имена и новини, да осъществим международно издание на МЕЛБА НА ЖИВО през ноември заедно с изложба за всичко по-важно от българския дизайн от предходната година.
Най-трудната част в цялата тази работа е...?
Жонглирането с много проекти и задачи. Намирането на финансова подкрепа за развитие на онлайн архива.
Кое ви мотивира?
Професионалната ни отдаденост на темата български дизайн и положителният отзвук за работата ни от участниците.
Four Plus, Take Away Give Away Sofia, 2017
Какво научихте за българския дизайн покрай МЕЛБА?
Българският дизайн е своеобразен, в процес на влияние от различни сфери и места; неприпознат от Министерство на икономиката като ценен ресурс, нито от Министерство на културата като развиващ обществото ни; изоставащ в образователната система; борещ се за внимание от единиците дизайнери, които се стараят да пробият на международна сцена от локален контекст; силен и интересен, погледнат от контекста на български дизайнери, завършили и установили се някъде в Европа; независим и следващ свой път, наподобяващ често хаотичния, непоследователен и труден такъв на самата ни страна. Щастливи и горди сме, че имаме шанс да отразяваме малка част от тези интересни времена и процеси.
А какво научихте за себе си покрай работата по архива?
Професионалните ни уроци се увеличават експоненциално с всяка изминала година, откакто имаме свой бизнес и ръководим няколко големи проекта. Най-важното, което научихме от Мелба, е да поставяме граници на мечтите, така че да са съизмерими с възможностите и времето ни. Тепърва всъщност ни предстои да разберем как ще се справим с това приключние, едно от многото големи тази година.
Севда Семер, 30 дни, серия автопортрети 
Люба Халева, Весел, гъделичкащ смях (част втора), 2017
Има ли българската дизайн общност нужда от консолидация и защо?
Българската дизайн общност има различни участници, сфери на развитие и влияния. Консолидацията като значение за нас лично е тези дизайнери да се разпознават един друг и да имат възможност да влизат в сътрудничества или да се препоръчват според характера на работата. Другият аргумент за срещи между тях е, за да придобиват знания, оттам и самочувствие, както и увереност, че има изключително талантливи, работливи, качествени и на международно ниво творци, които дърпат силно дисциплината напред. Те са примери за подражание и за вдъхновение. С упорство, всеотдайност и вглеждане в качеството, а не в имиджа, всичко се случва както трябва.
Кои са процесите от света на дизайна, които все още предстоят да се случат у нас?
На първо място ни се иска да видим силни, експериментални, смели и на световно ниво школи за дизайн. Оттам нещата съвсем логично ще се подредят и развиват много по-добре. Връзката между дизайнер и производител на местно ниво - липсват ни повече примери за чудесно изпълнени авторски идеи за големи бройки. Галерии за дизайн и дизайн-тип-изкуство, изложения за такъв. Повече двигатели като Галя Дзаннато / Склада.
Васил Илиев, Списание “Едно”, графичен дизайн и визуална концепция, 2007-2010
Дигиталните архиви, които следите с интерес?
Ако приемем медиите за вид дигитални архиви, следим с интерес It's Nice That заради микса от различни визуални и креативни подходи, най-вече заради изненадващия подход при селекцията, която правят ежедневно. Изключително сме запалени на тема независими списания и трупаме разнообразни колекции като The Gentlewoman (заради високия клас писане и интелигентен подход на третиране на темата), Benji Knewman (заради извеждането на локална тема на международно ниво), Apartamento (разчупване на понятието за статии за дома на…), Riposte, MacGuffin (заради посвещението на една вещ) и още много. В момента са златни времена за печатните и специализирани издания и сме ненаситни да откриваме нови.
Последният ви сблъсък с "аналогов" архив…
Ежедневен. Книгите като архив на думи, мисли и просветления от даден момент и етап в развитието на човечеството.