Ако тръгнете да търсите българско архитектурно студио, което вече може да се похвали с няколко реализирани проекта за образователни пространства за деца, всеки ще ви насочи към бургаското дуо Think Forward.
Компютърен център за самоинициирано знание, "Демократос", Св. Влас
Ако тръгнете да търсите българско архитектурно студио, което вече може да се похвали с няколко реализирани проекта за образователни пространства за деца, всеки ще ви насочи към бургаското дуо Think Forward. Основано през 2013 г. от Галина Милкова и Недко Николов, студиото се вълнува от социални, екологични проблеми и търсят тяхното алтернативно решение чрез средствата на изкуството и новите технологии. Първо се появи тяхната "Творческа стая" в английската гимназия в Бургас, с което въведоха по-различен тип място за възпитаване на творческо мислене, наред с типичното за българската образователна система - логическо такова. Преди две години приятно ни впечатли и тяхната "разлюляна" гледна точка за училище на открито в неизползваната дворна част на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в Свети Влас. Пак там те реализираха и проекта “5 стаи”, състоящ се от една стая с много лица с помощта на огледала и разнообразни елементи. Миналата година завършиха и реновацията на актовата зала там, която сега носи името “Демократос” и е демократично пространство в рамките на традиционното училище. Мястото се състои от зрителна зала, сценично пространство и фоайе, като функциите вътре се сменят изключително лесно. Проектирани са амфитеатрален форум, компютърен кът за самоинициирано знание и свободна зона. Последната може да се преаранжира в зрителна зала със седящи места, работен кът с мобилни маси, форум с кръгла маса или столова. Сцената е с подвижна театрална завеса, чрез която се контролира дълбочината в зависимост от вида на сценичното изкуство. Има предвидено и място за репетиционна, която в същото време служи за гръб на киноекран, чиито механизъм е скрит в портала на сцената. Толкова много в толкова малко пространство означава наистина задълбочено обмисляне на детайла и сбора от функции, което ни впечатли и сметнахме, че няма как да не ги поразпитаме малко повече.
Зрителна зала, "Демократос", Св. Влас
Как започнахте да се занимавате с образователни пространства?
Think Forward е израз на желанието ни да реализираме експериментални проекти със социална значимост. Именно в училищното пространство „Творческа стая“ в бургаската английска езикова гимназия за пръв път приложихме на практика този архитектурен подход. Стъпвайки върху теорията за латерално мислене на малтийския философ Едуард де Боно, създадохме пространство, което онагледява структурата на креативния процес и спомага за неговата реализация. Проектът заживя собствен живот - спомогна за обогатяването на учебната програма, даде свобода на учебния процес, подтикна преподавателите към нестандартни методи на поднасяне на учебния материал. Но може би най-големият му принос беше потвърждението, че скоростната промяна в образователната ни система, макар и частична, е възможна, благодарение на индивидуалните усилия на напредничави директори и учители.
Кое е най-голямото предизвикателство, когато едно място трябва да се използва от деца?
Може би е постигането на устойчивост във времето. Устойчивостта е свързана с възможността децата да припознаят училищната среда за свой хабитат, с годините да я преоткриват и трансформират в зависимост от нуждите си, да възпитат отговорност към нейното съхранение.
Дървото на Не-Знанието
Откъде черпихте вдъхновение за проекта в училището в Свети Влас?
“Демократос” е вдъхновен от труда на Яков Хехт - създател на първото демократично училище в света, и представлява опит за интегриране на демократично пространство в традиционно училище. Чрез този проект заедно с училищното ръководство се опитахме да адресираме един от най-наболелите проблеми в българската образователна система – липсата на свобода на избор на децата. Неприемлив е фактът, че в демократичния ХХІ век българските деца все още учат в авторитарна система, която поощрява покорството. Ето защо проектирахме многофункционална зала, която дава право на учениците свободно да развиват силните си страни и наравно с учителите да определят нейната програмата. Резултатът е винаги свободно достъпно пространство с отворен план, включващ център за самоинициирано знание, форум за дебати, зрителна зала и сцена с максимални възможности за функционални трансформации – театрална зала, кинозала, зала за презентации и дебати, столова, работилница.
Компютърен център за самоинициирано знание, "Демократос", Св. Влас
Как реагират децата и възрастните на готовите проекти?
На фона на съществуващата амортизирана материална база, архитектурните ни намеси, независимо от мащаба, са изключително осезаеми за учители и ученици. Деца и възрастни се превръщат в изследователи, които опознават нови територии, припознават ги като свои и ги обогатяват с нови функции.
Защо средата е важна, особено за децата?
Средата, която обитаваме, въздейства за формирането на естетическите ни критерии. Необходимо е съвременната българска архитектура да възпитава сетивата, да учи децата да разпознават красивото. Това е всеприложимо умение – и в изграждането им като личности, и в отношението им към другите.
Какво е следващото предизвикателство, свързано с деца, което бихте искали да видите реализирано или самите вие да изработите?
Галя: Стая на себепознанието. Прекрасно би било, ако децата придобиват знания не само за света извън класната стая, а и за самите себе си. Подобен проект би помогнал за развитието на емоционална култура у учениците, а тя е определяща за житейската им реализация.
Недко: Струва ми се, че диалогът за архитектура и дизайн все още се води предимно от специалистите в тези области. Бих искал широката аудитория да бъде въвлечена в него и деца да участват в разработката на проект със социална значимост.
ФОТОГРАФ: НИКИ ДИНОВ
За трета поредна година Гьоте-институт България кани всички кинолюбители на прожекция с черно-бял филм на Ф. В. Мурнау, представен с музикална импровизация на живо от Станислав Арабаджиев, Росен Захариев и Владислав Мичев
Изложбата "Енциклопедия на необозримото“ на една от значимите фигури в българското изкуство – Текла Алексиева е ретроспекция на творчество ѝ, обхващащо периода от средата на 70-те години на XX век до днес
28-ото издание на фестивала “Златен ритон“ ще покаже най-новите заглавия от българското документално и анимационно кино в Пловдив между 13 и 19 декември