Калоян Поповски за тенденциите в онлайн хумора, можем ли да погледнем към вайръл феномените критично и колко лесно е забавното съдържание да се превърне и в дезинформация
Динамичното време бързо трупа история: всички вълни на нестабилност през последните няколко години на свой ред провокираха и мълниеносни вълни на онлайн хумор. Пример: миймовете покрай пандемията и извънредните брифинги изглеждат като от друг живот, а всъщност те доминираха таймлайна преди четири години – един изпълнен мандат време. Всяка протестна вълна ражда и свой визуален и интернет език.
Калоян Поповски има повече от “мижав интерес” към политическите и социалните измерения на мийм културата и може да напише повече от ese по темата.
Както става ясно по-долу, до голяма степен, който управлява, той е на прицел на миймове, а колкото повече те заемат от пространството, толкова по-ясен инструмент са за предаване на информация и промяна на общественото мнение. Не на последно място, българският онлайн хумор често заема и рециклира: от чуждестранни примери до припомняне на ситуации от миналото, някога придобили известност по телевизията. Кое е новото в този постоянен винтидж?
Поповски вижда миймовете не само като интегрална част от дигиталната ера тук и днес, но и като представителни за начина, по който преживяваме новинарския поток. Мийм страниците се развиват с особена скорост у нас с началото на новото десетилетие, до голяма степен в контекста на пандемията, изборната спирала у нас, геополитическите и идеологически сблъсъци на фона на войната между Русия и Украйна (многобройни са и изследваните в медиите примери във Facebook, в които страници на хумористична тема набира последователи, след което се преименува, за да атакува определени политически фигури – най-често тези в опозиция на ”статуквото”).
През 2023 г. Поповски завършва Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет с дипломна работа на тема “Политически и социални теми в хумористичните мийм страници в българските социални мрежи (2020-2022)”. В нея той анализира начина, по който потребителите използват интернет като средство да се превърнат в създатели чрез
свободата на лична интерпретация, как се различават социалните мрежи, сивата зона между желанието за социална справедливост и реч на омразата.
Калоян Поповски е също така част от екипа на единствената независима платформа за верифициране на информация у нас Factcheck.bg като мениджър социални мрежи и медийни партньорства.
Как започна по-дълбокият Ви интерес към темата за влиянието на интернет културата и миймовете?
По време на антиправителствените протестите през 2020 г. Като човек от поколението Z, интернет културата винаги е била част от мен и моето оформяне като личност, но по време на протестите и ковид кризата започнах все повече да обръщам внимание на това какво силно влияние имат различните аспекти на интернет културата.
С приятелите, с които ходихме на протестите, се възползвахме от момента, излизахме със забавни плакати, които понякога ставаха вайръл. Правеше ми впечатление, че не сме единствените. Множество млади хора излизаха с много креативни плакати, които често се позоваваха на интернет феномени или миймове. В хода на проучването за дипломната ми работа нещото, което ми направи впечатление, е колосалността на някои интернет феномени и колко лесно са имплементирани във всякакви теми политически, социални и т.н. През работата във Factcheck.bg осъзнах колко е лесно съдържание, което се смята за "хумористично", да прокарва дезинформация – особено сред младите хора.
Вижда се и на международно и на местно ниво как отделни миймове и фейсбук групи се използват за дезинформация, пропаганда, или в по-невинен вариант – изразяване на мнение по алтернативен начин. Има ли нещо симптоматично в това, че идеите пътуват все по-често през иронията, сарказма, интернет хумора?
И да, и не. Ако едно важно събитие е минало през твърде много ирония и сарказъм, то има голяма вероятност неговата сериозност да бъде загубена по пътя и по този начин лесно да бъде прокарана дезинформация и "алтернативна гледна точка".
От друга страна, креативността на хората (независимо от позицията, която защитават) може да стигне до неописуеми висоти. Понякога виждаш даден мийм или друго съдържание в интернет, което очевидно се опитва да наложи проблематични идеи, но пък е представено по толкова оригинален и забавен начин, че нямаш друг избор освен да се засмееш.
Колко ясно може да говорим за поколенческо разделение в чувството за хумор и дигиталното му изразяване?
Всяко поколение се различава в чувството си за хумор. Понякога разделението може да бъде на ниво социална мрежа, понякога може да бъде на ниво години, понякога дори и на геолокация и език. Много зависи и от средата, в която се намира човек.
Например, една от главните черти на Gen Z е осмиването на предходното поколение – millennials. Но това е по-скоро канонично събитие, тъй като те по същия начин се смееха на поколенията преди тях. Много типично за Gen Z е комбинирането на множество интернет феномени и миймове в едно, особено ако нямат нищо общо помежду си. Платформите като TikTok и Twitter са най-честите приюти за такъв тип хумор.
Например, в началото на годината стана популярен миймът за деветдесет и седем годишната закусвалня, която все още сервира кола по "стар стил" (97-Year-Old NYC Diner Still Serves Their Coke the Old Fashioned Way), което беше комбинирано с много други феномени и миймове, стари и нови. За разлика от предходното поколение, GenZ наистина не вземат нищо на сериозно, но в същото време поколението е доста радикално настроено и социално ориентирано.
Много хора просто не разбират, че именно хуморът и миймовете са едни от най-силните оръжия на поколението за промени.
Какво се оформя като тенденция на политически и обществено зареден хумор в социалните мрежи?
На първо място: събитията около кралското семейство. Напоследък има все повече спекулации относно здравословното състояние на крал Чарлз, връзката на Кейт Мидълтън и принц Уилям. Наскоро беше родена конспиративната теория за състоянието на Кейт Мидълтън, тъй като тя от месеци не се беше появявала в общественото пространство, а снимката на нея и децата ѝ, която беше използвана като опит за потушаване на конспирациите, само ги засили двойно (покрай анализите до каква степен снимката е манипулирана).
Другият фактор са президентските избори в САЩ. Те винаги са събитие на световно ниво. Тези от 2020 г. дадоха изключително много поводи за създаване на забавно съдържание в интернет, като съм сигурен, че и тази година интернет потребителите ще надминат себе си.
В България, мисля, вече стана константа който управлява, той е на прицел за миймове. Изборите не са рядкост през последните няколко години у нас, като благодарение на това винаги получаваме качествено хумористично съдържание. От социална и обществена гледна точка не мога да кажа с точност. Интернет е доста непредвидлив в “изборите си” на това какво ще бъде вайръл и какво не. Може да бъде за нещо сериозно (като войната в Газа), може да бъде нещо несериозно или напълно неочаквано (като някой безумен коментар в TikTok или Twitter).
Какво е общото Ви усещане – че тези примери изкривяват диалога у нас, или че го обогатяват и карат тежки теми да съществуват по-лесно в ежедневните разговор?
Mиймовете са толкова голям феномен, че е невъзможно да пропуснат някоя тема. Те са лесен проводник за тежки теми – особено при младото поколение. Начинът и целта на дистрибуция, както и възприемането от крайния потребител на миймове не са неща, които могат да бъдат генерализирани. И разбира се, това крие опасността тези теми да не бъдат възприети с нужната сериозност.
За системните проблеми в българското кино, консуматорското отношение към изкуството и има ли път напред
Sturshel Productions са свързани с някои от най-интересните музикални видеа от последните години и ще набират все по-голяма скорост. В близко бъдеще младият екип планира повече работа по реклами и филмови продукции
След работата си по филми като "Февруари" и "Една провинциална болница", Иван Чертов преследва с камерата си труднодостъпни общности в Южна Естония, които карат извънгабаритни превозни средства по замръзнало езеро