New Candys: Музиката е картини с емоционална функция
Италианската група New Candys ще гостува на 21 и 22 януари съответно в Пловдив (Bee Bop Café) и София (Mixtape 5). Kонцертите са част от поредицата участия, организирани от Аларма Пънк Джаз и Common Future и гостуването им в България е част от тяхното първо източноевропейско турне.
Италианската група New Candys ще гостува на 21 и 22 януари съответно в Пловдив (Bee Bop Café) и София (Mixtape 5). Kонцертите са част от поредицата участия, организирани от Аларма Пънк Джаз и Common Future и гостуването им в България е част от тяхното първо източноевропейско турне.
Хибридно-условната естетика на бандата съответства напълно на съвременната музикално-изпълнителска сцена, повлияна от групи като Velvet Undergound, Sonic Youth, The Brian Jonestown Massacre, BRMC и филмите на Фелини, Линч, Рефн и Ходоровски. Сценичното им присъствие варира между нео-психаделичния звук и мрачните, кинематографични визии. За останалото разказват самите те:
Борис Зафиров: Повече от десет години сте на сцената в компанията на едни от най-добрите алтернативни, рок банди. Как повлия това на музиката ви? В какви посоки ви промени?
New Candys: За нас винаги е било привилегия и сме се забавлявали, когато споделяме сцената с бандите, от които сме се повлияли. Музиката ни се разви и промени съвсем спонтанно, придобивайки все по-индивидуално звучене с всеки един издаден албум.
След последния ви издаден албум, двама от музикантите ви се смениха. Как се отрази това музикално?
- Това е нещо нормално в голям процента от бандите. За нас винаги е важно и сме си го поставили за цел - да търсим нови подходи при записването на нов албум. Нашата музика е резултат на нас четиримата и на начините, по които си
влияем. Основният принос за писането на текстовете и музикaта винаги е бил от страна на Фернандо, но за усъвършенстването на парчетата и тяхното "магическо извисяване" винаги сме действали всички заедно.
Съвременната алтернативна рок сцена до голяма степен е повлияна от едни и същи банди: Velvet Undyrground, Sonic Youth, The Jesus & Mary Chain, The Brian Jonestown Massacre etc. От какво е задвижена вашата собствена концепция?
- Това, което ни е повлияло повече от бандите и музиката, е визуалното изкуство и филмите. Ние виждаме музиката като картини и за нас тя има емоционална функция. За нас е важно музиката ни да се интерпретира свободно от тези, които я слушат.
Бидейки италианска банда, която пее на английски, нашата национална идентичност е някак си прикрита, но мислим, че все пак я изразяваме чрез текстовете и визиите си. Това е нещо, към което се стремим и харесваме.
Мислите ли, че има разлика между публиката в Европа и в Щатите. По-комуникативна и емоционална ли е европейската публика?
- Реакциите на публиката е сходна и не сме забелязали да има разлики. По време на турнетата ни в Америка разбрахме, че хората, които са дошли на концертите ни, са благодарни, че сме пропътували целия този път от Европа. Можем да кажем, че разликата се състои в това, че в Европа са по-важни промоутърите, а в Америка - публиката.
Имате ли някакви впечатления от източноевропейската и балканската сцена?
- Нямаме търпение за първото ни турне в Източна Европа. Наши приятели - колеги ни споделиха, че са имали запомнящо се преживяване, така че нямаме търпение да дойдем в България.
Казахте, че вашият стил е повлиян до голяма степен от киното. Кои са режисьорите, от които сте били провокирани?
Основното ни влияние е от италианските режисьори Фелини, Аргентино и Бертолучи, също така от Кубрик, Линч, Рефн, Ходоровски. Списъкът е дълъг. Филми с малко диалог и силни образи, могат да бъдат много вдъхновяващи.
Изложбата "Енциклопедия на необозримото“ на една от значимите фигури в българското изкуство – Текла Алексиева е ретроспекция на творчество ѝ, обхващащо периода от средата на 70-те години на XX век до днес
28-ото издание на фестивала “Златен ритон“ ще покаже най-новите заглавия от българското документално и анимационно кино в Пловдив между 13 и 19 декември
Изложбата “Строителни войски” на Гаро Кешишян разглежда рядко обсъжданата тема за задължителния труд в България и дискриминационните условия на работа и се превръща в едно от най-значимите дългосрочни, документални изследвания в българската фотография