Музикалното номадство на SAIGO

Изпълнителят и композитор Тиен Нгуен, познат най-вече като SAIGO, разказва как веднъж във Франция един мъж го спира и с пророчески тон му казва, че задължително трябва да отиде във Варанаси, Индия. Разговаряме с Тиен в София, ден преди да замине за Индия. Подобно авантюристично следване на различни знаци в живота го довежда до България - страна, с която е свързан през последните седем години.

 

Роден е в средата на 80-те в Мериленд, в семейство от виетнамски произход. “Помня как майка ми свиреше на ситар в детството ми, но в семейството ми нямаше музиканти. Родителите ми са имали труден живот, докато постигнат някаква стабилност в САЩ, така че те искаха да поема по по-утъпкан път.” Казва, че винаги е търсил нещо, с което може да бъде полезен на обществото. “Бях разколебан между икономиката, психологията, театъра. В крайна сметка отидох в Калифорния, за да следвам философия. Единствено това ме държеше буден. Всъщност да учиш философия е много вълнуващо, тъй като единственото, което трябва да правиш, е да спориш и да разискваш теории!”

 

Музиката започва да го влече все по-сериозно, а през 2014 г. издава първия си миниалбум. Псевдонимът е игра между столицата на Виетнам - Сайгон, откъдето е майка му, както и японската дума за последен момент в живота.  "Ако си достатъчно фокусиран в настоящето , всеки момент от живота ти е последен, но надали японците използват думата по този начин..." Съдбоносно се оказва запознанството му в Лос Анджелис с Георги Линев, основателя на проекта Kan Wakan, който след дълго време в САЩ, през последните няколко години е все по-често и за дълго тук. През 2015 г. двамата решават да донесат музиката на Kan Wakan към България, а по това време Тиен живее между САЩ и Бразилия.

 

Фотограф: Marieli Eberhardt

През следващите няколко години двамата, както поотделно, така и заедно, участват в множество съвместни проекти на местната музикална сцена: освен с Kan Wakan, Тиен работи с Рут Колева, DAYO, може да го чуете в миналогодишния албум на Nocktern, а през 2020 г. той започна и групата Android Ethics, съставена от него, Trombobby от DAYO, Петър Йотов, Радо Казасов. Занимава се и със започналия от София млад старт-ъп Swayde, който иска да изгради мрежа за музиканти, в която всеки може да намери сътрудник за проекта си по дадени характеристики – неговият опит за алтернатива на социалните медии и алгоритмите.

 

От 2015 г. се връща почти всяка година, като през 2020 г. усложнената обстановка покрай пътуванията и ограниченията разтегля престоя му в София до шест месеца.

 

Какво го връща? “Със сигурност хората. Чувствам се обгрижван от приятелите ми тук. Винаги има порив да ми се покаже нещо ново и интересно. Обичам сцената, обичам храната, обичам парковете. Израснах в малък град, в който имаше зелени пространства и всички по улицата се познаваха. От друга страна, обичам и големите градове. София някак си съчетава и двете.” Някакъв културен шок при първите му гостувания? “Като изключим кимането, което е ясно, че изненадва всички, хората са много директни и искрени в мненията си, а това е в голям контраст с навиците в САЩ.”

 

Покрай концертите у нас няма как да не е забелязал, че публиката е малка, а често едни и същи групи хора посещават различни типове събития – струва ли му се, че има известна клаустрофобия на нашата сцена? “И аз съм го забелязал, но всъщност това ми харесва. Показва, че хората слушат разнообразна музика и накъдето и да поемеш стилово, тази публика ще прояви любопитство.”

 

Снимка: Светослав Тодоров

Мислите на Тиен за това как се развива сцената са повече в посока как може да има правилен баланс между изсвирената на живо музика и диджей събитията, как импулсът от концертите да не се загуби. “Ако не сме искрени в това, което правим и не увличаме хората с музиката си, диджеите ще спечелят!”, казва Тиен с усмивка, полу на шега, полусериозно. “Не че имам нещо против тях, но просто не мисля, че това ще спаси света. Живата музика трябва да е повече от забавление, трябва да е нещо духовно, да изгражда общества, да предава послания. Вярно е, че един диджей може да закара музиката на места, на които музикантът не може. Това действително става по-трудно: малките клубове из САЩ изчезват, а тези, които ги има… когато влезеш, не знаеш какво ще видиш, дали ще е група, дали ще е човек, който да пее върху записан бийт или стенд-ъп комедия. Това малко размива нещата.”

 

Докато разговаряме, настоящият състав на Kan Wakan се подготвя да запише студийна сесия в репетиционната си в кв. “Дианабад”. Има още два часа, докато Тиен трябва да изпълни песента No Sweat Off My Back, част от новия албум Phantasmagoria Vol. 2. Докато групата се подготвя, той трудно може да бъде отделен от акустичната си китара – взима я със себе си, дори когато отиваме към един от балконите на сградата. От време на време отговорите преминават в няколко изсвирени стиха и така той редува мислите с музиката.

 

Тази постоянна връзка с креативното в него ще даде ли скоро и цял соло албум? За Тиен това е част от плановете, но не и нещо, към което се стреми на всяка цена. “Би било хубаво, но ми харесва да съм част от нещо по-голямо. Аз съм напълно независим артист, така че е трудно да организирам постоянна група около себе си, с която да тръгнем на едномесечно турне.”

А какво е да си независим в период, в който всичко е толкова свързано с реклама, позициониране, стратегии? “Бих казал, че това, което ме прави независим, е, че единственият ми интерес в музиката е да стигам до публиката си. Нямам комерсиален интерес към нищо друго. Продавам само музиката си, не продавам обувки или дрехи, не рекламирам нищо. Въпреки че на макро ниво на повърхността излиза музиката, която рекламира обувки и използва алгоритми.”

 

След Индия той ще се отправи към Виетнам, където не е бил от десет години, така че следващото му гостуване в България вероятно ще остане за догодина. Казва, че вече му се иска да се установи някъде, но не е решил къде. “Мисля, че привършвам номадския живот, след определено време не ти се отразява добре. Хората днес сме много хаотично разпръснати, както като живеене, така и като концентрация”, казва той и посочва айфона си.

 

Визията му за обединен и по-добър свят е реализирана и през един от бъдещите му проекти: Lavender Beat Collective, записани от дистанция песни с музиканти от Африка, САЩ, Бразилия, България. Първата песен, The Path, ще се появи през втората половина на август.

 

 

Идеалистичният начин, по който Тиен говори за света, е същият, с който той говори и за музиката. “За мен тя е 100 процента духовно преживяване. Душите на хората не се хранят от егото на някой на сцената, а от нещо много по-голямо и важно.”