Без настальгіi

В Беларус се наблюдава не само началото на гражданско общество, но и на съвсем различна артистична сцена. След подозренията за фалшифициране на последните президентски избори, с които Александър Лукашенко, лидер на страната от 26 години, измести опозиционната надежда Светлана Тихановская, част от световните новини се преместиха към страна, която много рядко е част от тях. Последваха масови протести (и ответно масово полицейско насилие) в цялата страна.

“Преди 9 август протестното изкуство практически не съществуваше в Беларус. На 10 август артистичната сцена в страната експлодира”, казва Надзея Макейева, редактор на Chrysalis Magazine, издание, специализирано изцяло в беларуското съвременно изкуство.

Надзея Макейева, редактор на Chrysalis Magazine

“Преди имаше някои артисти, които въпреки неофициалните предупреждения да стоят далеч от политическите акции, правиха проекти по важни за тях теми. Но винаги в крайна сметка, нещо излизаше пред пътя им - примерно работите им са сваляни от изложби, не са представени в каталози, не са номинирани в награди. Също така медиите ни не обичат да се занимават с политически ангажирано изкуство, ако то изглежда радикално. Ако някъде се появи тематично улично изкуство, то мигновено ще бъде разрушено.”

Тя намира този мигновен процес за безпрецедентен. “За страна, в която дори изобразяването на Лукашенко поражда притеснение и хората се страхуват от буквално всичко, всичко това е невероятно. Започнахме архив, в който да събираме какво различните артисти правят. Така проличават и емоциите, които преминават през тях: болка, отвращение, гняв, но също така любов и съчувствие към тези, които пострадаха от режима.”

Как протестната вълна активизира артистите зад граница

“Не съм сигурна дали мога да бъда обективна в оценките си, тъй като от 15 години живея на различни места”, казва ни визуалният артист Саша Кулак, понякога представяща се и под псевдонима DIVIDI. Работи предимно в Москва през последните шест години, прекарвала е по-дълги периоди в Грузия, пътувала е и продължително из Западна Европа и Азия. “Но след като прекарах месец обратно в Минск почувствах и видях много неща - всичко около мен показва, че започва нова ера за съвременното беларуско самосъзнание. Не виждам никаква носталгия към миналото.”


Руфина Базлова

Ситуацията е катализатор и за идеите на Руфина Базлова, която живее от 12 години в Прага. Работата ѝ е свързана с бродерии в червено и бяло - автентичният флаг на Беларус, който води началото си от 1918 г.. Тогава страната е независима само година и на следващата е вече част от Съветския съюз. С разпадането на СССР, независимостта на страната е отново обявена чрез него, но през 1995 г. управлението на Лукашенко възстановява регионалния съветски флаг, който е в зелено и червено. Сегашната вълна често развява “истинското” знаме на страната като форма на протест срещу властта, с което се получава една интересна ситуация - народът има една визуална идентичност, управлението - различна и вкоренена в тоталитарното минало.

Протест в червено и бяло

От вече осем години Базлова има любопитство към техниките зад беларуската бродерия, т.нар. “вишиванка”. Впоследствие се вдъхновява от стилистиката за изложба, която обръща внимание на начина, по който шивачките, които са правили подобни бродерии в миналото, не са имали достъп до образование. В отсъствието на други изразни средства цветовете и материите стават форма на комуникация. Червеното символизира кръвта и живота, ленът и белият цвят - чистотата и свободата. “Така орнаментиката се е превърнала в код за националната ни история”, казва Руфина.




Руфина Базлова

През август и първоначално в Instagram тя решава да направи поредица, в която различни ситуации, свързани с политическата реалност на Беларус, са изобразени чрез стилистиката на бродерията. Тя определя сегашните събития като национално събуждане. “Предстоят големи промени и като други предишни събития, те заслужават да бъдат запаметени в същия код”, казва още Руфина, която освен от медиите, се информира от приятели какво се случва в страната - част от тях са били арестувани в една от много прояви на полицейско насилие по време на демонстрациите. “Понякога се чудя дали мога да почувствам същата енергия, която чувстват и хората на самия протест. Сега много белоруси, които са в други страни, се опитват да помогнат - моят начин е чрез лимитираните тениски и чанти, част от приходите изпращаме благотворително към Беларус.”

Повече от ново начало

Когато сравняваме впечатления между процесите в България и Беларус, София и Минск, Надзея Макейева от Chrysalis казва, че има много общи явления.

“И тук има определен разрив между поколенията. Съвсем доскоро в страната имаше тенденция артистите да се изолират в малки групи, които рядко гледаха една към друга. По-старите генерации стоят настрани и са барикадирани в държавния Съюз на художниците, в който е много трудно да попаднеш. Известно предаване на опит съществува в Академията по изкуства, но особено при преподавателите, родени и израснали в строя на СССР, това често се случва по един твърде консервативен начин - тези разминавания съответно провокират протести от по-младите художници.”


Театралната режисьорка Василена Радева по време на протест пред Посолството на Беларус в София, 13 август, Фотограф: Светослав Тодоров 

Според Макейева изкуството е едно от големите средства за борба със сегашното статукво, тъй като дава сила, вдъхновение и вяра напук на тежките времена и репресивните мерки. Също така насред проправителствената пропаганда в страната, то изкристализира какво наистина се случва в нея. “Изкуството е независим анализ на настроенията, събитията, промените, през които обществото преминава. То е универсален език, което му помага да стига до хора от различни страни.”

За нея то има и психологически измерения за демонстрациите, най-масовите в историята на страната и първи по-големи от близо десетилетие. “В труден момент, когато хората могат да се почувстват изключително фрустирани и обезкуражени, за един художник е по-лесно да реагира и изрази тези чувства. За пишещите като мен е същото - когато мислите натежат, пресягам се към молива.”

Може да следите работата на Руфина Базлова на instagram.com/rufinabazlova
Chrysalis събират всичко интересно от артистичната сцена на Беларус на chrysalismag.by instagram.com/chrysalismagazine
Проектите на Саша Кулак са на sashakulak.com и instagram.com/sashakulak