НЕОН | ВИЖ!

Шарен, светещ, наелектризиран и много секси. Такъв е “Неон” на “Гараж колектив”, който само с едно излизане на сцената на Театрална работилница “Сфумато” през ноември успя да си спечели симпатиите на публиката и почитателите на този вид изкуство, както и номинация за “Икар”. Основният фокус на неговите създатели и изпълнители - тандема Ирена Цветанова, македонеца Александър Георгиев - Аце и Жана Пенчева, е как тялото протестира под формата на празник, използвайки изразните средства на бурлеска. С малка доза ирония, малко помпозност, еротика, дихание и флирт.

Какво провокира създаването на "Неон"?
Жана: Провокацията дойде от инициатива за наблюдаване на тялото чрез бурлеск танца, чрез неговата естетиката и философия, както и скритите посланията, които той носи. От друга страна дойде от желанието да работим върху тялото, което предизвиква, провокира, протестира, флиртува и празнува. И, разбира се, творческата и лична среща между нас тримата.

Какво искате да дадете на публиката с този спектакъл?
Ирена: Различна гледна точка към универсалното, живо, оставено извън рамките и ограниченията тяло. Тяло, което е в протест и в бурлекса и обратното. Разбира се, искаме да предложим и една много красива и приятна за очите естетика.

Фотограф: Пламен Трифонов

Какво е неговото послание в едно изречение?
Жана: “Неон” предлага гледна точка към тялото и вакуумирането му в полето на празнуване.

Александър: “Неон” не носи послания, а предлага едно преживяване - да наблюдаваме едно протестиращо или празнуващо тяло.

Какво бихте отговорили на критиците, които казват, че съвременният танц и пърформанс прекалено често имат нужда от допълнителни обяснения?
Ирена: Бих казала, че не са достатъчно ерудирани критици. Необходимостта от допълнителни обяснения произлиза само и единствено от самия артист. Все пак говорим за изкуство, не за математическа теорема. По-правилният подход би бил отваряне на дискусия с авторите и артистите, зрителите, критиците и изобщо всички замесени.

Жана: Опитът, практиката, критиката и публиката са различни в различните страни. Публиката за съвременен танц тук се разраства, което значи, че все повече хора се провокират от това изкуство. Когато идеята е чиста, допълнителните обяснения са по-скоро диалог и артикулиране на работата ни на едно по-дълбоко ниво. Съвременният танц и хореография работят с дълбочина и обем, а това не винаги може да бъде така ясно доловимо.

Александър: Аз си обяснявам този феномен с това, че става дума за формати, които в голяма степен ползват абстрактността като поле на работа. Освен това ползват доста различни естетики като различни езици, за чието превеждане е необходима практика.

Кога езикът на тялото е по-силен от думите?
Ирена: Езикът на тялото винаги е бил по-силен от думите, защото той действа на едно по-дълбоко емоционално и инстинктивно ниво. Той е универсален и не подлежи на превод и редакция. Естествените реакции на тялото не могат да бъдат фалшифицирани и винаги ни издават пред наблюдателните.

Александър: Според мен такова бойно поле е абсурдно, защото, като си представим доколко тялото е думи и думите са тяло, няма да има край. Според мен са един взаимносвързан комплексен организъм.

Жана: И тялото, и думите си имат своите специални моменти, когато трябва да бъдат проявени под някаква форма, за да доведат до състоянието, което артистът иска да комуникира.

Фотограф: Жоро Аранжоро

Кои са танцьорите и хореографите, които ви вдъхновяват в последно време?
Александър: Тази система на вдъхновение ми е непозната. Наблюдавам себе си. В миналото се вдъхновявах от отношения, преживявания, от концепции и абстрактности, които ме движат в някаква посока, но в основата винаги е сексът и прекрасната възможност за него.

За какъв проект мечтаете в момента?

Жана: Още силно ме влече работата върху “Неон” и мечтая за възможности с и около него.

Александър: Ако трябва да съм откровен,… за дете.

На каква музика никога, ама никога не танцувате?
Александър: Не знам дали има такава. Имам чувството, че танцувам дори на музика, която не съм чул.