Еди Попи (1975) израства в малка ферма в Норвегия. На 17 години се мести в Монпелие и живее няколко години във Франция, после работи в Лондон в сферата на изкуството, модата, киното и писането. През 2005 публикува първия си роман „Анатомия. Монотонност”, който е преведен на италиански, финландски, немски и полски. С него тя печели наградата за най-добра (прецакана) любовна история. През 2011 публикува сборника с разкази „Разпадане”. Първият разказ от книгата е селектиран за американската антология „Best European Fiction 2015”, преведен е на китайски и е публикуван на 44 езика. След няколко години в Берлин сега Еди живее в Осло, работи по няколко театрални проекта и пърформанси и пише втория си роман „Тъмна стая”.
НОЩЕН ЛОНДОН
Чужденецът е необикновено директен
– и пита:
- Да не сте от онези жени, които правят любов само в легло, на закрито?
- Не, разбира се – засмивам се.
Въпросът е толкова неочакван. Харесва ми; смекчавам се. Казвам:
- Каква абсурдна идея, да ограничиш нечии секс до леглото.
Тогава чужденецът признава, че обича да прави любов навън, на най-необичайни места. Той е невероятно изобретателен, уверява ме, а също така наблюдателен: познава малките скришни места на този град – нощния Лондон. Сигурен е, че горя от нетърпение.
Пием пимс в почти всяка възможна комбинация: с джинджър ейл, ягода, мента, краставица… Да, в общи линии просто с всичко. Паля цигара. Чужденецът описва езика си, какво иска да направи с него, къде иска да го пъхне. Натиска го бавно назад и напред между предните си зъби, перчи се с предишните си геройства, и че сексът, да, той знае всичко за него, как трябва да се прави, как може да побърка една жена от желание. Казва ми колко влажна ще съм, когато приключи с мен. Признава, че е опитвал много неща, дори проститутка. Предполагам, че се опитва да ме шокира с клишетата си с надеждата, че имам малко опит и съм срамежлива.
Той обяснява:
- В сексът хигиена не съществува. Нищо не е мръсно.
Казва ми колко обича миризмата на жената, вкуса й. После ме пита:
- Орална любов?
- Да.
Той говори за своите минали похождения, как те реагирали и най-вече за едно шведско момиче, което не било докарвано до подобна лудост в целия си живот. Шведските момичета го привличат, признава ми, защото са толкова различни от него, екзотични. Усмихвам се, без да казвам нищо. Моите мисли се насочват към Любовникът, към моя любовник. Не съм особено впечатлена от чужденеца. Дори може би съм леко надменна. Любопитна също така. Покажи ми какво можеш, мисля си, но се съмнявам, че си по-добър от него – от мъжа, който беше мой любовник за година и половина. Но тогава усещам болката в корема си, която е знак за края: това, което искам, е секс. Мина толкова време, откакто го правих за последно, с чужденец, с аутсайдер, с някой друг освен със съпруга ми.
Чужденецът дълго гледа очите ми. Чувствам се, сякаш той наблюдава нещо, което аз се опитвам да скрия. Колебание, родено от нечистата ми съвест. Защото той изведнъж ми казва как повечето жени го разочароват; как те винаги преследват нещо, някаква егоистична печалба. Вече знам, че аз съм една от жените, на които им е предопределено да го разочароват.
Той ме пита:
- Как се запозна със съпруга си?
- Той ме целуна.
- И това беше всичко?
- Да.
превод: Иван Димитров