Там, където нотите се разпадат

Каква е историята на уличния музикант, който като че ли стои на едно и също място в града, или на експериментаторите, които не се интересуват дали ще свирят пред 20 или 200 души?

Все по-честото посещаване на авангардни, импровизационни и фрий джаз концерти из Берлин постепенно сближава Драго Горанов с тази нова среда, с нейните често клаустрофобично малки клубове, опушени барове и чувство на общество в обществото. И постепенно той започва да я документира.

По някакъв начин това е изпитателен процес и за двете страни: сцената в града търси пътя си на фона на пандемичните мерки и музикантите се завръщат към ритъма си на живот, а Горанов е привлечен от този различен свят, алтернатива на ежедневната му професия на лекар точно в този напрегнат момент.

Снимките са направени между 2020 – 2023 г., част от периода, в който Горанов живее в града, често с аналогов фотоапарат и филм с изтекъл срок на годност. Това е първото им публикуване.

Кои са хората, които виждаме на тях? “С едни от тях се сприятелих, други видях един-единствен път на улицата, трети снимах по концерти. Предполагам, се получава нещо като събирателен образ на многослойния специфичен дух на свободните творци, до които всеки от нас иска да се докосне.”

Майк Баздън (Mike Basden) е уличен музикант, който живее в Берлин от 1984 година. Казва, че това се случва, след като пристига в Европа като част от групата на Prince, но това е твърдение, което трудно може да проверим (има малко за него онлайн). Долу-горе всеки път, когато го срещнеш и се заговорите, чуваш различна версия на същата историята. Но едната сигурна истина е, че той свири еженощно из спирките и парковете.

Когато е със счупен крак или откраднат тромпет, Баздън рисува портрети на минувачите по същите места. Образ с почти митична аура и сякаш от онези хора, които имаш усещането, че никога няма да изчезнат от улиците. И понеже знаем, че това не е така: един негов портрет “откраднат” през есента на 2020 година.

Дуото Anthropic Collapse, което описва музиката си като “перфектната бездна, в която да се изгубите.

След години на обучение в музикалната консерватория на Сантяго, Маркус Меза (Marcos Mezа) прави стремглав завой извън класиката в посока към по-експерименталната музика с рап-джаз групата си Como Asesinar a Felipes. Берлин оказва своето електронно влияние в албума Universo Paralelo (2019). През последните години Меза е отдаден на сложната задача как да аранжира народни чилийски тактове, ритми и фолклорни мотиви, адаптирани към пиано и електроника.

Поредна тиха берлинска изненада: да видиш някой да свири на старинния струнен персийски инструмент “сантур” в един от най-богатите квартали на града.

За аржентинското дуо музиканти Кидо и София, както и вероятно за всички други музиканти от тяхната порода, бягството към малките скрити мази, гаражи, покриви, понякога събирания под мостове, вече не е бягство, а естествен начин на живот. Думите “импровизация“ и “авангард“ звучат скучно на фона на разпадащите им се ноти и инструменти.