Как новото поколение визуални творци може да „ПромениКартинката“

Кампанията „ПромениКартинката“ на Филип Морис България, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Международното триенале на сценичния плакат си партнират за една обща цел – да предизвикат креативността на творци в областта на киното и на плаката да дадат своя визуален прочит на темата за неправилното изхвърляне на фасове и замърсяването на околната среда.

Второкурсниците от факултета по екранни изкуства в НАТФИЗ създадоха серия от кратки кино формати, а в конкурса за плакат участие взеха 75 автора със 120 предложения, всеки от които разказва по свой начин за един от най-масовите, но често подминавани екологични проблеми – замърсяването с неправилно изхвърлени цигарени фасове. 9-те видеопроекта и 30-те селектирани от конкурса плакати бяха представени на специално събитие в София през юни.

През следващите месеци най-добрите творби от конкурса за плакат ще бъдат показани и в рамките на няколко изложби в различни градове в страната. По този повод разговаряме с Албена Спасова – съорганизатор на Международното триенале на сценичния плакат и преподавател в НХА, и със Симеон Попов – мениджър „Връзки с обществеността“ във Филип Морис България, за това как изкуството успява да превърне отговорното поведение в лична кауза.

Защо според Вас плакатът остава толкова силна медия за културно изразяване и все още ли може да отправи критичен коментар въпреки съвременните тенденции на комуникация? Каква есенция пази той като формат?

Албена Спасова: Естеството на плакатното изкуство е да въздейства знаково и ударно, да мобилизира и да въодушевява, да приковава вниманието и да провокира, да формира нагласи. Силният и смислен плакат има конкретно предназначение и не може да остави зрителя безразличен. В това се състоят неговата мисия и специфика. Именно плакатът е изкуството, което „говори“ на много езици дори когато е без думи, използва различни естетически подходи, има безчет стилови превъплъщения и най-директно осмисля и визуализира важни послания и идеи. Критическият патос е част от природата на плаката и е заложен и в настоящия конкурс.

Могат ли новите технологии да го изместят, или е точно обратното – той естествено се превръща в част от тях?

Албена Спасова: Плакатът е относително младо визуално изкуство и неговото развитие е неразривно свързано с навлизането на технологиите през последните два века. Нещо повече – плакатът умее да ги усвоява и прилага, като ги превръща в част от своя инструментариум. Освен това именно чрез плаката те смело навлизат и в другите визуални форми – различните способи за печат и тиражиране, фотографията, видеоартът, многократното възпроизвеждане на образа и намесата в градската среда са все присъщи на плакатното изкуство способи за въздействие. Новите технологии само разнообразяват, обновяват и обогатяват изразните средства на плаката и му придават актуалност. Начинът на възпроизвеждане и мултиплициране е подробност – винаги водещи са посланията, естетическите качества и вкусът.

Плакатът е създаден, за да бъде виждан на улицата, да бъде част от публичното пространство и в голям формат, където говори на всички. Как се променя въздействието му, когато го виждаме в галерия и в естествената му среда?

Албена Спасова: Естествената среда на плаката е улицата, публичното пространство – реално или виртуално. Неслучайно плакатът е определян като едно от най-демократичните изкуства, чиято публика е без възрастови и социални ограничения, защото най-често се състои от случайни минувачи.

Същевременно той е обект на обожание, колекциониране, изследване и хармонично интегриране в музейна среда. По света има немалко галерии, специализирани в плакатното изкуство, има и цели музеи. Това, за съжаление, не се отнася за България. Ето защо Триеналето на сценичния плакат вече 31 години търси съмишленици, с които да поддържа това въздействащо и многопластово изкуство живо, при това в неговите различни тематични лица – култура, екология, туризъм, общество, реклама.

Съвместната ни инициатива с информационната кампания на Филип Морис България „ПромениКартинката“ е пример за това как изкуството на плаката може пълноценно и с достойнство да изпълнява своите социални, художествени и комуникационни роли и да бъде повод за провокиране не само на творческата активност на визуалните артисти, но и на отговорно поведение сред хората, към които е насочено посланието.

Как виждате ролята на младото поколение плакатисти в България днес и кои са основните теми, които ги вълнуват?

Албена Спасова: Младото поколение винаги има водеща роля, защото е носител на бъдещето. Колкото и парадоксално да звучи, значимите теми са еднакви и универсални и вълнуват човека независимо кога и къде живее. Що се отнася до младото поколение плакатисти в България, то уверено стъпва на визуалната сцена. Техни плакати участват в изложби и конкурси, включително и в престижни колекции като тази на Международното триенале на сценичния плакат – София.

Безспорни са заслугите на художественото образование и на стандартите, наложени от най-старото и престижно висше художествено учебно заведение у нас – Националната художествена академия, която отбелязва своята 130-а годишнина. Сред важните приноси на инициативи като настоящия конкурс е това, че поддържат жива връзката между различните творчески поколения, както и между образованието и практиката. Възрастовият диапазон на участниците е от 20 до 80 години, като преобладават най-младите и представителите на средното поколение художници.

Какви бяха критериите, по които оценявахте творбите в конкурса? Кое натежава повече при подобна кауза – силната естетика, директното послание или нещо друго?

Албена Спасова: Плакатът е комплексно изкуство, такива са и критериите при неговото оценяване. Идеята, нейното адекватно визуализиране, посланието, нестандартните решения, вкусът и творческата находка са част от цялостното въздействие, което журито търсеше сред постъпилите 120 проекта. За наша радост получихме множество достойни предложения. Селектираните и наградени плакати са красноречиво потвърждение за високите постижения на участниците.

Каква ще бъде съдбата на отличените плакати след това събитие? Къде ще могат да се видят и планирате ли те да продължат да „работят“ за каузата в градска среда?

Албена Спасова: Най-интересното предстои. В процес на подготовка е пътуваща изложба, която ще покажем на различни места. При нейното организиране се придържаме към водещата линия в изложбената политика на Международното триенале на сценичния плакат, която напълно хармонира с целите и духа на информационната кампания „ПромениКартинката“, а именно плакатите да бъдат експонирани във външна среда и да достигнат до максимално широк кръг зрители.

Кампанията „ПромениКартинката“ вече има дългогодишна история. Защо избрахте именно изкуството – чрез плакати и видеа от студентите от НАТФИЗ – като основно средство срещу проблема със замърсяването с фасове?

Симеон Попов: В кампанията си ние имаме три стълба на комуникация, върху които стъпваме. Първият стълб е да информираме обществото за мащаба на проблема със замърсяването на околната и градската среда с неправилно изхвърлени цигарени фасове, вторият стълб е работата ни с различни общности, които въвличаме в кампанията – от местните власти по общини до академичната общност, а третият и най-важен стълб е езикът на посланията, които излъчваме. Така, за да останем в човешкото съзнание и да провокираме публиката към саморефлексия, избрахме езика на изкуството, който чрез хумор и провокация по един фин начин ни кара да се замислим и да осмислим поведението си и отпечатъка, който оставяме волно или неволно върху заобикалящата ни среда.

Борбата с неправилно изхвърлените фасове често се сблъсква с навици, които се променят изключително трудно. Как според Вас може да се случи промяна в общественото съзнание?

Симеон Попов: Промяната е трудна, но не невъзможна. И тъй като укорът и размахването на пръст невинаги водят до желания резултат, работата ни е насочена именно към стремеж да провокираме човека да спре и да се замисли, а това е провокация, която само изкуството може да събуди.

Какъв е потенциалът на младото поколение творци да повлияе на своите връстници по отношение на екологичната отговорност?

Симеон Попов: Видно от видеата, създадени от студентите от НАТФИЗ, потенциалът е наистина огромен. В процеса на работа някои от студентите разказваха лични истории как са повлияли върху свои приятели и връстници, обръщайки им внимание върху огромните последици за природата от неправилно изхвърляните отпадъци и цигарени фасове. Всяка година сценариите в тези видеа са все по-любопитни и все по-ангажиращи. Точно когато започнем да се съмняваме дали темата не е изчерпана кинематографично, студентите ни изненадват с нови, още по-въздействащи сюжети. От друга страна, резултатът от конкурса за плакатите е повече от красноречив, както и госпожа Спасова описа. Визиите са провокиращи, на места – стряскащи, други плакати са игриви и хумористични. Талантът, както на художниците, участвали в конкурса, така и на студентите от НАТФИЗ, създали видеата, е безграничен и резултатът е налице.

Повече за кампанията „ПромениКартинката“ може да научите на promenikartinkata.bg. Всички плакати, участвали в конкурса на тема „Замърсяването на околната среда с фасове“, може да разгледате тук. Видеата на студентите от НАТФИЗ са достъпни тук.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.